Солана иска от България да координира с ЕС гласа си в ООН

Еврокомисарят по външната политика Хавиер Солана заяви след среща с външния министър Соломон Паси, че за разрешаването на иракската криза е особено важно да се осъществява координирана политика между страните членки на Съвета за сигурност на ООН, държавите от ЕС и кандидатките за членство, предаде БНР.

Страните от Европейския съюз не успяха да постигнат обща позиция по иракската криза, разделиха се и техните представители в Съвета за сигурност - от едната страна застанаха Франция и Германия, а от другата, Великобритания и Испания. България, която е единствената страна кандидатка за ЕС в съвета за сигурност, както и останалите кандидатки подкрепиха позицията на САЩ, Великобритания и Испания.

По време на разговора с българския външен министър в Брюксел, еврокомисарят по външната политика е обсъдил и възможностите България да участва по-активно в процеса на изработване на външнополитическите решения на ЕС, особено докато трае членството на страната ни в Съвета за сигурност на ООН.

"Разбира се, разговаряхме за Ирак, за възможностите да се даде импулс на мирния процес в Близкия изток, още повече че България е членка на Съвета за сигурност на ООН и може да изиграе много важна роля в един съдбовен момент", заяви пред журналисти Хавиер Солана след срещата с Паси.

Срещата Солана - Паси в Брюксел се проведе непосредствено преди официалното подписване на протоколите за присъединяването на 7 страни, сред които и България, към НАТО.

Робъртсън не очаква проблеми пред членството в НАТО на България и 6-те кандидатки

Не очаквам никакви проблеми пред ратификацията на подписаните днес протокол, няма и не може да има забавяне в този процес, декларира генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън минути, след като церемонията по подписването на протоколите приключи. Той бе помолен да коментира евентуално възникване на проблеми заради разногласия между членки на НАТО и поканените за членство около иракската криза. На обяда, който имахме преди подписването, не забелязах и най-малката индикация за възможни трудности, каза още Робъртсън.

При заминаването си за Брюксел вчера външният министър на България Соломон Паси също декларира, че не очаква "обструкции" от страни - членки и на НАТО и на ЕС, заради позицията ни по кризата в Ирак.

На тържествено заседание на Северноатлантическия съвет в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, България и още шест страни, поканени за членство в Алианса -Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словения и Словакия, подписаха протоколите. Срещу тях парафите си сложиха посланиците на 19-те страни - членки на Пакта.

Преди пълноправното членство на седемте държави в Алианса, парламентите на страните в НАТО трябва да одобрят подписаните днес документи. Най-дълъг е този процес в парламентите на Белгия, Холандия и Дания. След това протоколът се ратифицира и от парламента на съответната поканена страна и всички се внасят в Държавния департамент на НАТО. Процесът трябва да приключи до май 2004 г., когато ще бъде свикана нова среща на върха на НАТО.

Със сегашното разширяване, което е най-голямото в историята на НАТО, се прави решителна стъпка към преодоляване на разделението на Европа от времето на Студената война, към укрепване на демокрацията и стабилността на континента. Това заяви в речта си генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън след подписването на протоколите. На последвалия брифинг генералният секретар на НАТО изрази загриженост от появилите се различия между страни в Пакта около иракската криза, но същевременно посочи, че трудностите ще бъдат преодолени. "НАТО е демократична организация и е нормално в нея да има различни мнения. Един ден ние пак ще се обединим около общите ценности, които споделяме, сега е важно да запазим спокойствие и да преценяваме нещата без емоции и разумно", каза той.

"Днес е голям ден за България, за останалите кандидатки и за НАТО", каза в своето изявление българският външен министър Соломон Паси. Той добави, че страната ни се надява, употребата на сила в Ирак да приключи колкото е възможно по-бързо и в бъдеще да "видим един демократичен и проспериращ Ирак".

Паси декларира решимостта на българското правителство да продължи с реформите и да изпълни всички ангажименти, произтичащи от членството в НАТО. Борбата с корупцията, реформата в съдебната система, ускоряването на социалната интеграция на ромското малцинство, отговорна политика за контрол върху износа, противодействие на организираната престъпност и усилване на граничния контрол са сред най-важните приоритети в дневния ред на реформите в България, подчерта Паси.