Соларна система с батерия може да свали със 70% сметката за ток

С амбициозна политика за преход към нисковъглеродна енергетика до 2030 г. в България могат да бъдат изградени поне 7 гигавата нови ВЕИ мощности, заедно с 1.7 гигавата системи за съхранение на енергия. Това сочи доклад "Съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България", разработен от Асоциация за производство съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и представен пред журналисти. При използване на слънчеви панели върху сгради и зареждаща се от енергията им батерия сметките за ток могат да се намалят със 70 процента, даде практически пример Александър Рангелов, изпълнителен директор на компанията IPS (International Power Supply), водещ български производител за интегриране на системи за производство и съхранение на възобновяема енергия в световен мащаб, която има такава мощност в своята сграда в София.

Компанията има собствена соларна централа от 30 kWp в офис сградата си от 4 хил. кв. м, която е допълнена с батерия за съхранение от 120 кВтч, която позволява излишъка от енергия, произведен през деня, да бъде съхранен и да се използва през тъмната част от денонощието.

Соларната система на IPS произвежда годишно 33.5 MВтч и спестява 15.5 тона вредни емисии. Цената на конфигурацията е 92 000 лв. и се изплаща за срок от 5-7 години.

"В хубави слънчеви дни, без облаци, 3-те етажа от сградата не ползват ток от мрежата. В дни с недостатъчно слънцегреене, редукцията на сметката е около 70%", обясни Александър Рангелов.

Ключовият мотив на IPS да инвестира в подобна система е, че позволява на фирмата да е енергийно независима, да оптимизира сметките си за ток и да пести емисии. Подобен тип автономна захранваща система с двойно преобразуване на енергията, позволява и предпазване на техниката и електроуредите от повреди, предизвикани от лошото качество на електроенергията, подавана от мрежата (пренапрежение, напрежение под номинала, честотни смущения).

Слънчевите панели могат да бъдат инсталирани на всякакъв тип сгради, стига да има подходящо място за тяхното разположение. Самата батерия за съхранение и преобразувателната система заемат няколко квадратни метра и може да се инсталира в мазе/гараж/сервизно помещение, посочват от компанията.

Според доклада "Съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България" тези технологии могат да бъдат решение и в много по-големи мащаби и да увеличат гъвкавостта на електроенергийната система и дела на възобновяемите енергийни източници във всички сектори.

"Повечето технологии за съхранение на енергия могат да бъдат внедрени бързо с високо обществено одобрение и във всеки един мащаб и ниво на електрическата система - производство, пренос, разпределение, потребление. Системите за съхранение могат да предоставят и системни услуги като капацитет, регулиране на честотата, минимизиране на разходите за балансираща енергия", пише още в анализа.

В него се отбелязва, че предстоящото десетилетие до 2030 г. е шансът на България да разработи план за систематичен преход към нулеви нетни емисии. Изработването на ясна визия за неутрална по отношение на климата икономика и подкрепяща регулаторна рамка ще положи основите на трансформацията на енергийния сектор, а с него и на цялата икономика.

За да може независимите производители на електроенергия, операторите на електропреносната мрежа, домакинствата, бизнеса и енергийните общности да се възползват от различните приложения на технологиите за съхранение на енергия, важно условие е да се приемат адекватни политики и правила на пазара, които да позволят появата на различни успешни бизнес модели, смятат авторите на доклада.

Към момента в законодателството са направени единствено актуализации, които въвеждат определението за система за съхранение на енергия, но няма законова рамка, предназначена да подкрепи тяхното развитие, отбелязват експертите. Затова и българският пазар за системи за съхранение на енергия е ограничен най-вече до ВЕИ системи за собствени нужди, които не са свързани към мрежата.

Качественото предварително проучване и проектиране в етапа на развитие е ключово за максимално оптимизиране на техническите параметри за ефективно изпълнение и експлоатация и по-печеливша инвестиция, коментира Димитър Цеков, технически директор в електропроектантската фирма Renergy и член на борда на АПСТЕ.