"Единият ден ме бие по главата, другият ден ме гали"

Сотир Цацаров "понижава" Роман Василев в редови спецпрокурор

От държавното обвинение са лаконични: Ще се съсредоточи върху академичната си кариера

Василев с главния прокурор Цацаров и заместника му Борислав Сарафов по време на пресконференцията за бюлетините в Костинброд. Снимка: БГНЕС

Скандално известният зам.-шеф на Софийската градска прокуратура (СГП) Роман Василев е преместен с разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров като редови обвинител в Апелативната специализирана прокуратура, като заповедта влиза в сила от понеделник, научи Mediapool. Подобна рокада би могла да стане възможна чрез станалото традиция при загубилите доверието на главния прокурор командироване, тъй като реалното понижение е от компетентността на Висшия съдебен съвет. От пресцентъра на държавното обвинение коментираха единствено, че Василев ще се съсредоточи върху академичната си кариера. Потърсен за коментар, той не отговаряше на телефона си.

За момента не е ясно какви са мотивите за това решение на Цацаров, тъй като Василев изглеждаше несменяем не само по времето на Борис Велчев, но и през първата година от мандата на наследника му. През последните години той неизменно оцеляваше, независимо от промените в политическата конюнктура и в кадровия орган на съдебната власт. Преместването му в Апелативната спецпрокуратура на практика означава, че той повече няма да има ангажимент по разследвания срещу лица с имунитет, министри и дела от голям икономически интерес.

Вече бившият зам.-градски прокурор беше знакова фигура за прокуратурата. От края на септември 2006 г., когато бе назначен на ръководния пост, участваше във всички по-шумни акции на МВР и някои от знаковите наказателни процеси. През това време допусна редица професионални гафове, замеси името си в компрометиращи скандали, но последствия за кариерата му нямаше.

Един от най-сериозните тестове за непробиваемия му "имунитет" бе знаковото дело за корупция срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, по което бе недвусмислено доказано, че Василев е допуснал множество нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

"Острието" на прокуратурата

Независимо от доста редките си участия в съдебни заседания по дела, през годините Роман Василев се радваше на неизменно голямо внимание от страна на медиите.

Той често е определян ту като острието на прокуратурата, ту като копието на държавното обвинение. Читателите на някои вестници са го срещали и като "прокурорът в бяло", а в едно от интервютата си той обяви, че не е "прокурор на дявола".

Василев е роден през май 1962 г. в Пазарджик. Завършил е икономика в Санктпетербургската академия. Има юридическо образование от Югозападния университет в Благоевград и е докторант на Академията на МВР.

До 1999 г. работи в системата на Националната служба за сигурност. Бил е следовател в Пловдив и София. От 2003 г. е в Софийската градска прокуратура, а от 2006 г. - неин зам.-шеф. Там ръководеше и специалния отдел за борба с организираната престъпност, корупцията, прането на пари и злоупотребите с еврофондове.

По време на този процес Софийският градски съд (СГС) категорично установи, че висшият обвинител директно е нарушил на няколко пъти закона, разписвайки вместо вътрешния министър разпореждания за подслушване, мотивирайки вместо съда разрешения за спешни СРС-та, както и представяйки на съда лъжливи основания за използването на подобни технически средства не в София, а в Пловдив.

Тези заключения бяха подробно изложени в мотивите към оправдателните присъди на Цонев, Сантиров и Попов, произнесени от съдия Иван Коев. Още при обявяване на решението си той го аргументира накратко със заключението, че "съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС", уточнявайки, че "тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди".

Фактът, че съдебен състав констатира подобни нарушения на зам.-градски прокурор, обаче не се стори притеснителен за ръководството на държавното обвинение. Поне не и преди Mediapool да публикува подробен текст по случая, към който бяха приложени факсимилета от искане на Василев за подслушването на Тенчо Попов и от разрешение за прилагане на въпросните СРС-та, подписани от тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров.

Дори и тогава прокуратурата, вече под ръководството на Цацаров, не се заинтересува толкова от констатациите на съда за действията на Василев, а по-скоро от въпроса – как копия от въпросните документи са попаднали в медия. Въпреки че като част от доказателствата по делото "Цонев, Сантиров и Попов", искането и разрешението за подслушване също бяха декласифицирани още в началото на процеса от съдия Иван Коев и така станаха публично достъпни.

Въпросната публикация обаче стана повод главният прокурор Цацаров да признае публично пред журналисти във Висшия съдебен съвет (ВСС), че Василев е нарушил разпоредбите на ЗСРС, както и че го е подвел, мотивирайки искането си за подслушване до Пловдивския окръжен съд с невярно обстоятелство – че според службите Тенчо Попов щял да извърши престъпление на територията на Пловдив. Данни, каквито от ДАНС и МВР официално заявиха пред Градския съд, че никога не са имали.

Тези констатации на Цацаров претърпяха пълен обрат само за 24 часа. Ден след произнасянето им от прокуратурата съобщиха за спешна проверка, която тотално оневинила Роман Василев за действията му. Оказа се, че всички нарушения, които той извършил по делото, били съгласувани с неназован и до днес зам.-главен прокурор, както и че анонимен служител от ДАНС потвърдил пред обвинението информацията за подготвяното от Тенчо Попов престъпление в Пловдив, която преди това самата агенция бе отрекла пред съда.

В крайна сметка Сотир Цацаров реши да не приема оставката на зам.-градския прокурор и след затихването на този скандал, Василев продължи да бъде несменяем участник във всяка значима изява на държавното обвинение.

Той, например, бе главното действащо лице в добилата популярност като реалити пресконференция, на която бяха показани част от иззетите над 350 000 надпечатани от "Мултипринт" ООД бюлетини за парламентарния вот на 12 май м.г. Делото, съизмеримо по значение с корупционния казус срещу бившия военен министър, започна с мощен анонс за разкриването на невиждана до този момент манипулация на изборите, завърши с тривиалното обвинение на бившия главен секретар на МС Росен Желязков за неизпълнение на служебните задължения върху контрола на печатницата.

Делото за костинбродските бюлетини обаче "забуксува" веднага след внасянето му в съда, който го върна обратно на прокуратурата с мнението, че в обвинителния акт са допуснати сериозни неясноти. Според Градския съд разследващите не са уточнили каква е била целта на Желязков, което е задължителен елемент от състава на престъплението, за което бе подведен под отговорност, въпреки че СГП вече обясни, че той искал да спести "организационни и производствени дейности" на печатницата. Предстои Софийският апелативен съд да се произнесе по протеста на обвинението срещу връщането на делото.

В по-далечното минало Роман Василев имаше дейно участие и в други доста срамни за прокуратурата моменти, но все така оставаше подминат от сериозни санкции. Той ще остане запомнен с "крилата фраза" за "абсолютния престъпник", произнесена на 1 април 2010 г. с театрален вик при ареста на Николай Цонев: "Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги (към полицаите – бел.ред.), както за всеки един престъпник, както трябва - долу на земята, на колене!" Думи, за които вече бившият зам.-градски прокурор получи само "порицание" от Висшия съдебен съвет.

По-назад във времето е показната акция в сградата на "Булгартабак" през 2007 г., завършила с с няколко данъчни дела срещу тогавашния шеф на дружеството Христо Лачев, които без изключение приключиха с оправдателни присъди. Същата съдба имаше и знаковият процес срещу братята Маргини, в който Роман Василев за последно дефилираше в съдебната зала, облечен в тога, но без особено запомнящи се включвания. Той участва и в ареста на зам.-шефа на преструктурираната в министерство Държавна агенция за младежта Иван Леков, който също бе оправдан от съда.

"Звездните" моменти от професионалната биография на Роман Василев едва ли могат да бъдат изброени, но е факт, че през последните над 7 години, в които бе зам.-градски прокурор, той неизменно се ползваше с благоволението на началниците си, но също така и на ВСС, и на изпълнителната власт. Така например бившият вътрешен министър Цветан Цветанов го награди с пистолет за заслугите му в "утвърждаването на правовата държава".

Забележителна е и актуалната му атестация, в която пише, че прокурорските му актове, постановени между 2007 и 2011 г. "се отличават с голям обем, прецизност при словесната квалификация на деянията и точност при цифровата такава". Въпреки че според приложената към атестацията статистика за същия период Роман Василев няма нито един потвърден, отменен, изменен или върнат за доразследване обвинителен акт.

Въз основа на тази атестация ВСС безкритично бе приел, че той се отличава с "изключително изпълнение на работата". Констатация, изцяло споделена и от бившия му пряк шеф Николай Кокинов, който бе изхвърлен от прокуратурата м.г., след огласяването на незаконните записи от скандалния разговор между него, бившия аграрен министър Мирослав Найденов и експремиера Бойко Борисов.

Впрочем, точно в този разговор Кокинов се оплакваше на Борисов от поведението на главния прокурор, за когото чистосърдечно иронизира лидера на ГЕРБ: "Не ми се подсмисхвай, ти си го избира!"

"Разбирам се с него (Цацаров – бел.ред.), но много повратлив е, много бързо си сменя позицията. Нищо лошо не искам да кажа, но ме изненадва непрекъснато. Много ми е трудно признавам. Днеска така, утре онака. Единият ден ме бие по главата, другият ден ме гали. Много ми е трудно. За това искам да отида в апелативна, на спокойствие малко, по-настрани", оплакваше се Кокинов на Борисов в оказалия се фатален за прокурорските му амбиции разговор.

Обвинител №1 очевидно е голяма енигма за подчинените си, но не само за тях. Предстои да чуем аргументите му за разпореждането, с което е разжалвал Роман Василев в редови обвинител. Защото, ако ставаше въпрос за принципност, това понижение щеше да изглежда далеч по-мотивирано и логично, като резултат от разкритията за нарушенията му по делото "Цонев, Сантиров и Попов", някои от които граничеха с откровени престъпления.

Повече от половин година по-късно обаче, решението Василев да бъде пратен далеч от прожекторите в Апелативната спецпрокуратура, изглежда повече като пренареждане на пъзела в ръководството на знаковата Градска прокуратура, която съвсем наскоро бе оглавена от неособено известния прокурор Христо Динев. За чиято съпруга се знае, че е била съветник на шефа на правната комисия в парламента Четин Казак (ДПС).

Съществува и друга вероятност – Цацаров да демонстрира принципна непримиримост към задкулисните обвързаности на Василев, за когото от години в магистратските среди се носят слухове, че е довереник на мажоритарния собственик на "Корпоративна търговска банка" Цветан Василев и "емблематичния" (според доклада на ЕК) Делян Пеевски.

Не може да не направи впечатление обаче, че след промяната в ръководството на прокуратурата в края на 2012 г. кадровите трусове започнаха да се случват един след друг - първо "паднаха" заместничките на главния прокурор Галина Тонева и Ася Петрова, известна с близкото си приятелство с Цветан Цветанов, а след това и апелативният обвинител на София Ангел Илиев и замесилия се в грандиозен скандал негов градски колега - Николай Кокинов. Тенденция, която недвусмислено показва желанието на Цацаров да покаже кой "коли и беси" в държавното обвинение, а и не само.

Още по темата
Още от България