Защо София през 1975 г има повече ресторанти на глава от населението от Ню Йорк през 2014? Защо Далия Смит и Джулия Чайлд не слизат от екраните и кориците на илюстрованите списания през 60-те, а никой не е виждал лицето на Пенка Чолчева? Защо жените събираха рецепти от приятелки? Как високата френска кухня си проби път в менютата на комунистическите ресторанти? Защо магазините бяха винаги празни? Доколко НРБ се грижеше за здравето на потребителя? Как Никсън вдъхнови производството на шунка в България?
"Соц гурме“, новата документална книга на Албена Шкодрова, е сигурно най-увлекателният портрет на комунизма, който някога ще прочетете. Жив, трезв, често анекдотичен, той използва необичаен ключ – храната. Книгата запечатва спомените на българите от периода 1944-1989 – ежедневното им пазаруване, готвене, посещение на ресторант.
Това задълбочено изследване на българския комунизъм, разказан през неговата кухня, е написано увлекателно и забавно. Книгата въвежда читателя в очаквани и неочаквани теми: политиката за моделиране на модерната жена, куриоза с българския марципан, готварските книги от периода, почти индустриалното по мащаб затваряне на зимнина в градските апартаменти, как се появяват първите български супермаркети, откъде идва Кореком, защо българската домакиня остава без електроуреди, как се появява българска космическа храна, как Тодор Живков определя нивото на българската ресторантска кухня, как комунистическият режим купува яхтата на шведския крал, как бригадирите се превръщат от герои в пакостници.
"Соц гурме“е опит да се върнем към миналото още веднъж, чрез един лек, но не лекомислен ключ и да направим още един опит за несъстоялата се дефинитивна равносметка на периода "НРБ“.
Албена Шкодрова е главен редактор на списание "Бакхус“, основател на BalkanTravellers.com и автор на стотици политически анализи и пътеписи в българския и чуждестранния печат. От 2009 г. живее в Белгия, където работи и като продуцент. Това е първата ѝ самостоятелна книга.
Илюстратор на книгата е Велина Мавродинова, блестящ български художник и дизайнер, създател на “Студио Ентусиазъм”.
Премиера на книгата на издателство "Жанет 45“ е на 20 ноември от 19 ч. в "+Това“.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Книгата вероятно е интересна за много читатели, но в интерес на истината е редно да се каже, че наред с множеството точни факти в нея, там са представени като "истина" и много вицове и легенди заедно с пълни нелепици.
Не знам дали някой нормален съвременен българин би предпочел да бъде потребител на хранителни стоки от "индустриални" суровини - разбирай смесица от истински продукти и субпродукти, заедно с едва ли не рога и копита - вместо да използва храни от "прединдустриални" суровини, т.е. натурални …
такива. В книгата обаче се иронизират "прединдустриалните" суровини, т.е. например филето, което се било влагало тогава в кренвиршите, поради, видиш ли, липса на алтернатива и технологични възможности :-)))
Един от вицовете, представен като "истина", е този за кока-колата. Че имаше идеологизирано отношение към кока-колата е факт. Че може някой тъп старшина в казармата или подобен слабоумник-партиен секретар на село да е разказвал как американските войници се напиват с кока-кола е твърде възможно - всяко време си има своите идиоти (сегашното не е изключение). Но за просветени хора, чели "Едноетажна Америка" на Иля Илф и Евгени Петров през 60-те години, това може да е само повод за усмивки. А тогава хората четяха доста повече от сега ;-)
Може България да е била първия в соцлагера производител на кока-кола, може дори да е била единствен - нямам сведения от първа ръка и не бих спорил за това с човек на 85 г., но абсолютна измислица е това, че "България става първата и единствена държава в социалистическия блок, където се произвежда и свободно продава най-енигматичното безалкохолно на модерния свят…". Аз нямам никакво съмнение, че в Унгария през 70-те години ми продадоха съвсем свободно :-) кока-кола на остров Маргит, от временна сергия.
Има и доста други подобни щуротии в книгата, които, неволно надявам се ;-), поизкривяват истината и се питам: а за какво е нужно това?
Едва ли в Ню Йорк в началото на седемсетте е имало само 2440 ресторанта, щото в София бяха точно 244 на брой.....
Еййй, идеята си я бива. Банан се наричаше един сладкиш от захар и нишесте с цвят бедро на уплашена нимфа. На плажа се продаваха пури - цилиндрична вафла със сърцевина от крем за бръснене. Кетчуп се правеше от салца, канела и оцет. Салцата беше истинска, не като сегашната - половината нишесте, и то модифицирано, т.е. отровен мононатриев глутамат. Нервозните кюфтета бяха люти. Червеният хайвер беше достъпен. С краби правехме руска салата. На бригадите си отяждахме на истински зарзават, респ. на консерви. Имаше толкова кока кола, че руснаците ходеха все пияни.
Авторката, горката, дори няма представа какви глупости е написала. Щом има хора, които и кухнята започнаха да описват с политическият си извратен език...не са добре нещата. Все още са живи хората, които помнят 60, 70 и 80-те години. Жалко, че младите ще й се вържат на приказките. Иначе, че имаше соц гурме - имаше. Но оценката не е тази, сори.
По-добре четете и сравнявайте какво е писал царският писател Елин Пелин за кръчмите в шопско,или разказът на Й.Йовков "По жицата" за "образцовото" царско здравеопазване, а за плодотворния селски труд може да надникнете в "Градушка" на комитата П.Яворов. Ако помните неотдавна една "българка" от Берлин ни внушаваше, че Баташко клане не е имало в България... Докога бе джанам с тези промивки, айде, на историята, оти едва ли вече има какво друго да се промива...
Да, любопитно. Соц гурме, ама гледано откъм Белгия. Дано да е лек, а не лековат и лекомислен ключ към "тайните" на тоталитарна България. Защото много от малките си мислят, че е било невероятно хубаво.