Народни представители от Патриотичния фронт /ПФ/ и БСП поискаха закриване на Съвета за електронни медии (СЕМ). Това стана след като парламентът прие отчета на съвета за периода 1 януари - 30 юни 2014 година и отхвърли отчета му за периода 1 юли 31 декември 2014 година.
Искането си депутатите подкрепиха с аргументи, нямащи нищо общо със същността, полето на действие, законовите функции и правомощия на независимия медиен регулатор, което издава пълно непознаване на закона и на принципите, възприет и действащи в тази сфера в Европейския съюз.
В обяснение на отрицателния си вот Георги Божинов от БСП заяви, че с годините съществуването на СЕМ се е превърнало в излишно и безсмислено. Със или без СЕМ, положението в българските медии, такова каквото е днес, не би се променило, СЕМ харчи абсолютно излишно и паразитно публични средства, заяви той. Според него проява на истинско реформаторство би било закриването на регулатора.
Колегата му Янаки Стоилов заяви, че влошаването на медийната среда е процес и нейното деградиране придоби връхни точки, че в България се завръща цензурата и много от медиите "се използват за масови манипулации, особено в предизборния период, където почти всичко е платено, но няма автори, а само внушение за независимо разследване".
Депутатът от ПФ Слави Бинев поиска разпускане на СЕМ и разследване на неговия председател за покровителство на определени медийни картели. По думите му, откакто Георги Лозанов ръководи СЕМ, от 34-то място по свобода на словото България е на 106-то. Допуснати са медийни картели и медийни бухалки, добави той.
Същевременно Бинев опонира на Стоилов, като каза, че и по времето на БСП е било абсолютно същото и е имало цензура. Проблемът не е нито ляв, нито десен, тук сме хората, които да решим по какъв начин да се отвори медийната свобода, заяви той.
Заместник-председателят на парламента от ВМРО и Патриотичния форнт Красимир Каракачанов се присъедини към "аргументите" на Бинев, посочи, че "СЕМ не върши никаква работа, превърна се в едно пристанище за хора, които изпълняват политически поръчки" и даде пример с лиценза на радио "Кърджали". Според него регулаторът или трябва да бъде реформиран, или закрит.
Лидерът на ДПС Лютви Местан призова дебатите по отчета на СЕМ да бъдат лишени от емоциите на предизборната ситуация.
Георги Лозанов: Атаките са посегателство срещу свободата на словото
Атаките срещу регулатора са посегателство на свободата на словото, каза по-късно пред журналисти в кулоарите на парламента председателят на СЕМ Георги Лозанов. Той обясни, че няма предвидени правни последствия от неприемането на отчета за второто полугодие на 2014 година.
Закриването на Съвета за електронни медии (СЕМ) в европейска държава би било едно от най-големите посегателства срещу свободата на словото. Дебатите в пленарната зала не бяха по същество, не бе казана нито една дума за отчета на СЕМ, а само общи лозунги, каза Лозанов.
Според него съветът е жертва на атаки от националисти, които са предизвикани от дебат за създаване на нова програма на БНР в Кърджали. Няколко пъти обясних, че тези часове на турски език се излъчват от 20 години, новото, което пускаме, е 15 часа програма на български език, каза Лозанов и допълни, че това се е обърнало точно наопаки, за да се прави партийна пропаганда.
Според него винаги е много сложна ситуацията и тежка, когато независим регулатор се стреми в дейността си да стои извън политическото поле, изведнъж влиза в една политическа институция и се използва като мишена на политически разговори.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
„ПО-ДОБРЕ ДЪЩЕРЯ
ПРОСТИТУТКА, ОТКОЛКОТО СИН –
ЖУРНАЛИСТ!”
Някаква папийонка, забравила откога е курдисана на държавна софра, кудкудяка за свободата на словото. Вместо кротко да се изниже към пенсионерския клуб. Или да се гръмне. Тъпият му доклад дори не беше дискутиран.
Защо медиите се смарангясват?
1. Несъстоялият се преход към правова държава, пазарна икономика и гражданско общество сложи тежки окови върху краката и крилете на СМИ.
Вече 25 години страната ни се управлява от политическа Коза ностра. …
Четвърт век след началото на промените непроменената комунистическа партия продължава да осъществява явна и скрита власт, насочва жизненоважните процеси и монтира кадрите си на възлови постове, манипулира обществото, налага и печели дебати по животрептящи за нацията проблеми. Да бъде винена само журналистиката за провала на прехода би било едностранчиво и пресилено.
България продължава да бъде член на ЕС, който твърде обезпокоително отговаря на критериите за провалена държава. Без проевропейски партии и лидери, без здрави кълнове на гражданското общество, без критична маса икономически силни и духовно свободни граждани, без икономически независими, национално отговорни и професионално ръководени медии, България вече 25 години имитира промени и преживява конвулсиите на уморено, фрустрирано, атомизирано и аномизирано общество.
Докато в Полша от януари 2010 г. всякакъв вид пропагандиране на комунизма, включително чрез изображения на болшевишки лидери върху дрехи, се наказва със затвор до две години плюс глоба, у нас все още се вихри носталгия по „спокойните, сигурни и благодатни десетилетия” преди 1989-а. И се продават фланелки с лика на Че Гевара и на Путлер.
2. Властта на кадрите от ДС, продължаващата драма с укриваните и пускани на час по лъжичка досиета на Държавна сигурност също е съществена причина за днешния хал на медиите.
Рекорден за страните от бившия соцлагер брой собственици, главни редактори на СМИ и водещи журналисти се оказа с по няколко „творчески” псевдонима. Тяхната политическа обвързаност, административна и медийна власт е трудно преодолима спирачка за независимата журналистика.
На „Лубянка” винаги е 1937 година, казват изстрадали прозренията си руски журналисти. Когато значителна част от медиите е в ръцете на кадри от (уж) бившата ДС, не би следвало да се питаме защо значителен процент от публикациите, радио- и телевизионните предавания носят чертите на активни мероприятия, бомбардират аудиторията с данни, с мисли, емоции и внушения, извлечени от арсенала на репресивните служби на комунистическия режим.
Вече никой не оспорва факта, че 25 поредни години най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде групата на Държавна сигурност. Независимо от формалното мнозинство на формално управляващата партия или коалиция.
„Тези хора придобиха такова влияние, че практически успяха да пресъздадат своята стара мрежа, структура на властта, в която всички се познават и си помагат един на друг. Диктатурата получи втори живот. В други условия, организирана по друг начин. Без идеология. Без социализъм.” Изводът е на носителката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер.
Юрген Рот е още по-категоричен: „Трагедията на днешното българско общество се корени в ненакърнимата власт на една плетеница от политически, икономически и бандитски кръгове.”
Трудно преодолима спирачка за европейския курс на страната ни е и ще остане обстоятелството, че с буквата „В” започват имената на 144 кадри от ДС, които доскоро са заемали или все още заемат възлови длъжности в МВР. А сред агентите с имена на „А” и „Б” бяха оповестени „само” 152 души.
3. Скритата или явната репресия срещу свободомислещия журналист винаги присъства в медийната действителност. И произтича от предишната причина.
С чукове и винкели преди 7 години в центъра на София бе пребит журналист. Следствието спира и тръгва два пъти. Без резултат. „Защо не пребиха прокурор? Защо не пребиха съдия? Защо не пребиха висш полицай?”, питаха по-смели колеги. Очевидно, защото полицията, прокуратурата и съдът не са заплаха за мафиотите. Полицията, прокуратурата и съдът са бутафорни. С тяхното благосклонно бездействие България стана страна на бухалки, мутри, контрабандисти и крадци. Бившата ДС преля в мафията. После и част от МВР преля в мафията. После мафията елегантно се телепортира във властта. Години наред се преливат взаимно. Във всички мафиотски дейности са забъркани бивши полицаи и хора от службите.
Честният български журналист отдавна бе оставен сам с личната си позиция, често без юридическата и финансовата подкрепа на редакцията, гол и невъоръжен срещу чуковете на биячите, срещу юридическите отдели на цели ведомства, срещу милионите на засегнатите овластени престъпници. Сам с професионалната съвест, с майсторски изпипаната си публикация, с малцината благодарни читатели, които може би ще го споменат с добра дума след застрахователното събитие.
4. Разлагащата морална атмосфера в повечето български медии, падащият престиж на професията, потресаващите нравствени бездни, в която се сринаха значителен брой индивиди, хранещи се във и около журналистиката.
В гилдия, където професионалните стандарти и моралните норми са диктувани от лица като „мадам В.”, чиято атестация бе оповестена от политик-емблема на мъчителния ни преход, едва ли скоро ще се появят журналисти като Боб Уудуърд. Същият Боб, станал легенда и получил „Пулицър” за публикациите си около аферата „Уотъргейт”, довела до оставката на президента Никсън.
Без съществени и решителни промени във всички области, страната ни ще остава най-бедната и най-корумпирана държава в ЕС. Ще се спуска по-надолу от 106-о място в класациите за свобода на словото, публикувани от международни организации. Ту някоя нова „мадам В.” ще оглави Съюза на издателите, ту ще изготви моралния му кодекс, ту ще бъде удостоена с наградата „Черноризец Храбър”. И все повече автори на текстове в медиите ще се конкурират с жриците на най-древната професия.
А от екраните на най-гледаните медии учтиви мародери все така ще ни учат как да мислим и как да живеем, що да любим и за що да милееем.
Времето в обществения живот е твърде относително понятие. България изгуби седем години, преди да избере курса към НАТО и евроатлантическите ценности. Страната ни все още с бавно темпо въвежда европейските стандарти и механизми, правни, културни и морални норми. Все още от нас и от общностите, в които членуваме, зависи дали ще преодолеем изоставането. Или ще се отправим към Евразийския съюз на подполковник Путин.
И ще продължим да приличаме на онзи герой на Бранислав Нушич, който в края на филма казва: „Кой, аз ли? Аз, господине, съм роднина по женска линия. А женската линия, както знаете, е доста несигурна...”
А свободата на словото има ли нещо против да не пречи на правото на информация.
В повечето страни има органи който глобяват медиите когато пускат простотии в националния ефир. Това не е цензура стига да има ясни правила за кое е допустимо и кое не. Друг е въпроса че СЕМ не прави нищо, но това се дължи на личностите в нея не на самия орган като такъв.
СЕМ е архаична паразитна структура. Какво като го има? Всеки си прави каквото днае. Бареков вилнееше в ТВ 7, нарушаваше изборния закон - и какво от това? Телевизията на Сидеров не спазва никакви законови или етични норми - и си съществува! Интересно ми е какво правят по цял работен ден членовете на СЕМ? С какво си уплътняват работното време? Закрива се сЕМ, шефовете на БНТ и БНР - държавни медии се избират от парламента, защото отй им гласува бюджета и парите и готово! А Лозанов да вземе да поработи най-после! Нещо.