Социални партньори или социални врагове?

Не е добре, че напоследък зачестяват изказвания, насочени към противопоставяне на работещите хора и техните работодатели. Не е случайно, че техните организации се наричат социални партньори, а не социални врагове.

В годините и до днес съм срещала хиляди работещи хора, които очевидно не могат да живеят добре с работните си заплати. Срещала съм и стотици хора със собствен бизнес, които не могат също "да свържат двата края", защото разходите им не могат да се покрият с приходите. Много от тях закриха бизнесите си, други ще го направят много скоро. Този процес всеки може да го види.

Ако си говорим за "труда" и "капитала" (по Маркс), в съвременния свят не е необходимо за заемаме героични борчески пози срещу "чорбаджиите изедници", просто е архаично и неефективно. Човекът, който има трудови умения или знания и не е поел риск да инвестира сам, за да си създаде условия да ги прилага и да осигурява сам своите доходи, има нужда от някой друг, който е поел този риск и е ивестирал в машини, технологии, изплаща кредити, ток, вода, отопление, заплати. Тук не говоря за тези, за които не разбрахме откъде са намерили финансовите си средства. Както казва една приятелка - "от гърне жълтици, изкопани от двора на баба си". Работодателят осигурява и 60% от нашата социална сигурност - за болест, майчинство, безработица, пенсия.

Това са двете страни на трудовия договор - работникът и работодателят. Много от държавните служители и хората, работещи в публичната сфера, също не могат да се похвалят с добри доходи. Много е примитивно и некоректно да се нарекат тези, които инвестират и осигуряват работа - частни и държавни работодатели, "иззедници". Най-лесно е да се намери почва за заемането на бойки и героични пози на гърба на стотиците хиляди хора, на които не достигат средствата за добро качество на живота.

Но трябва да си даваме сметка, че не можем да потребим повече, отколкото имаме като държава и като икономика. Също е добре да си спомним, че неотдавна на фона на историческия процес имахме заплати по 4 долара и пенсии по 3 долара. Трябва да знаем, че за последнити 4 години минималната заплата и минималната пенсия са повишили с 80% и това всеки може да провери.

И тъй като темата е огромна и е необходим смислен дебат, бих искала да кажа няколко думи за ролята на организациите, представляващи работещите хора - всеки знае дали е виждал в своето предприятие и въобще на работното си място представители на тези организации. И сега няма пречка навсякъде между синдикатите и работодателите да се договарят по-високи от минималната заплата възнаграждения и въобще по-високи доходи и по-добри условия на труд. Профсъюзите са възникнали най-общо да защитават работниците. Моето впечатление е, че сега вниманието е насочено главно към служителите с единствен работодател държавата.

Също следва да се знае, че за всички участници в социалния диалог основната грижа трябва да бъде да се осигуряват условия за инвестиции. Само така могат да се създават качествени работни места с добри доходи! Скоро прочетох един трудов договор от Япония. Там имаше следната клауза: "В свободното си време работникът е длъжен да мисли за просперитета на предприятието".

Бих искала да кажа, че истината е не в противопоставянето, а в диалога, сътрудничеството и трудова култура! 

*Mediapool препечатва коментара на бившия социален министър в правителството на Симеон Сакскобургготски Христина Христова от профила ѝ във Фейсбук.