Социалните помощи - уравнение от неизвестни

Социалното министерство се опитва да осигури 36 млн.лв. очакван недостиг за социални помощи, каза зам.министърът на труда и социалната политика Валери Апостолов. Ведомството води преговори с финансовото министерство за отпускане на допълнителни средства от бюджета по това перо. Същевременно министър Шулева е разпоредила проверка за изразходването на помощи по места.

Преди ден другият заместник на Шулева Христина Христова, която отговаря за социалното подпомагане, каза, че ако не успеят да се осигурят всички необходими средства, може да се активизират и донорски програми и да се поиска хуманитарна помощ. Тя ще се разпределя между онези, за които не стигнат социалните помощи. Изказването на Христова предизвика бурна медийна реакция и сравнението, че за първи път от 1997 г. България ще иска хуманитарна помощ.

И Христова, и Апостолов обясниха, че недостигът е заложен още при приемането на бюджет 2001 от предишните управляващи. Справка от социалното министерство показва, че са поискани 237 млн.лв. за социални помощи, а в бюджета са заложени 148 млн.лева.

Очевиден е фактът, че правителството на ОДС е орязало исканите средства за социални помощи. Но има още два въпроса, на които трябва да се даде точен отговор, тъй като есенното активизиране на кметовете в исканията им за пари не започна преди 4 години и явно няма да свърши с края на последния бюджет, приет през мандата на ОДС.

Въпросите са: Как се прави сметката колко пари са необходими за социални помощи и какво кметовете правят със средствата, които държавата им превежда?

Отговорът на първия въпрос тръгва от броя на социално слабите в България. Според социалното министерство, те варират между 250 000 през летните месеци, когато има по-голяма сезонна заетост и 600 000 души през зимните месеци. Логично е кметовете и социалните служби по места, които се водят към министерството на труда и социалната политика, да могат да определят точно колко хора всеки месец ще се наредят за социални помощи и съответно да поискат от държавата необходимата за това сума. Тъй като по закон помощите за социално слабите се осигуряват от държавния бюджет.

Нелогичен е обаче фактът, че през 2000-та година са поискани 180 млн.лв. за социални помощи, отпуснати са 126 млн. - с 54 млн.лв. по-малко, а реалният недостиг в края на годината е бил 19 млн.лв. Излиза, че само за социални помощи предварителните сметки са надути с 35 млн.лв.

Същото показва и прегледът на цифрите от тази година. При заявени 237 млн. лв. са отпуснати 148 млн. - близо с една-трета по-малко. Само че очакваният недостиг в края на годината, и то сметнат с натрупания за 2000 г., не е минимум 89 млн., а 36 млн.лева. Прогнозата е на база недостигащите 25 млн.лв. за полугодието на тази година, в които се включва дефицитът, останал от 2000-та.

Както и да се гледат сметките, не става ясно защо разликата между планираните и реалните разходи е толкова голяма.

Отговор на втория въпрос - как се изразходват отпуснатите средства, дори и да не достигат, се опита частично да даде проверката на Сметната палата на част от общинските бюджети. В доклада, както и в сходни резултати от проверка на държавния финансов контрол, срамежливо бе отбелязано, че някои кметове отклоняват средства от социални пера в други, например за капиталови разходи.

Че това е очебийно нарушение, е ясно - според закона и методиката приоритетно се изплащат парите за заплати и социални разходи. По принцип те се и превеждат по отделни сметки в общинските бюджети. Досега обаче не се е чуло да е последвала полагащата се наказателна реакция за такива действия. Но се чу, че кметът на Борован 4 години поред успешно е задържал и не е превел нито лев за социални помощи, заради партийните си различия с шефката на местната социална служба.

А и когато всяка есен Националното сдружение на общините започва да иска повече пари и да се оплаква, че разходите са орязани, почти никой не задава въпрос как кметовете и общинските съвети управляват общинското имущество, как харчат парите и какви условия създават за местния дребен и среден бизнес. Защото при валутен борд изискванията са еднакви както към държавата, така и към местните власти. Другият вариант вече бе проигран в Аржентина и се наложи МВФ отново да стяга контрола.