Социалните програми не са посрещнали адекватно Covid-кризата

Лъчезар Богданов

Социалните програми в България не са посрещнали адекватно кризата, породена от коронавирусната пандемия, коментираха икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) при представянето на анализ за ефективността на социалната политика. "Ние усещаме, че има криза. Усещаме, че има хора, които рязко или непредвидимо са останали без доход, но в същото време те нямат достъп до социалните програми. Не се увеличават разходите, не се увеличават получателите", коментира главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов. Според него затова се е наложило тепърва да се измислят нови програми и схеми, които не са били мислени предварително и социалната система не е имала готовност да посрещне тези нужди. По думите на Богданов явно критериите за подпомагане са такива, че в настъпилата Covid-криза "никой не става много по-нуждаещ се".

Богданов коментира, че Covid-кризата е много "сериозен стрес тест за социалната система" и, с малки изключения, съществуващите програми не са особено адекватни.

Той даде за пример обезщетението за отглеждането на дете между 1 и 2 години. В това обезщетение се отчита намаление на получателите през последната година. Според него в условия на икономическа криза би трябвало повече майки да не се връщат на работа през първата година от майчинството си и да имат нужда от тази подкрепа. Но се забелязва точно обратното. "Човек би предположил, че в криза по-малко ще има търсене на пазара на труда, защото са по-неблагоприятни условията. Това означава, че тези майки ще стоят по-дълго вкъщи без работа и ще ползват това обезщетение. Но отново нямаме такава реакция, което означава, че или пазарът на труда не се е отказал от тези потенциални работници или служители, или сумата от 380 лв. не е достатъчно привлекателна", коментира той.

Като положителен пример Богданов посочи разходите на Националния осигурителен институт, където са се увеличили тези за безработица с 50 на сто. Това означава, че там системата работи, така както се предполага - има повече безработни, които се регистрират - има повече разходи за обезщетение.

В същото време програмите за социално подпомагане, които трябва да са насочени именно към подкрепа на домакинствата при загуба на доход и изпадане в по-тежко социално положение, не отчитат голямо отклонение от средносрочните тенденции, наблюдавани и преди кризата, отчита анализът на ИПИ. В тази ситуация проличава липсата на адекватен механизъм за осигуряване на финансова помощ на домакинства с ниски доходи, като очевидно в сегашния си вид месечните помощи на база гарантиран минимален доход не могат да изпълнят тази функция.

В основни програми с все по-нарастващо значение се превръщат помощите за деца, за хора с увреждания и за отопление. Към момента надделява политическата воля да се насочват бюджетни средства към програми с много широк обхват вместо да се положат усилия за създаване на прецизно насочени инструменти, които обаче да дават адекватна подкрепа на действително нуждаещите се.

Двете най-ефективни програми по отношение на своя обхват и целенасоченост – "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход" и "Целева социална защита за отопление" са недофинансирани и не постигат желания ефект. Недостатъчният финансов ресурс води до два основни проблема – твърде строгите изисквания за получаване на помощите изключват домакинства, които са бедни, а за някои домакинства, които получават социални трансфери, изплатените суми не формират съществена част от домакинския бюджет и не подпомагат доходите в достатъчна степен.

Споделяне

Още от България