Социолозите: Намаляват твърдите гласуващи

Тенденция за намаляване на хората, които твърдо са решили да гласуват на предстоящите парламентарни избори, отбелязаха повечето социологически агенции. Почти всички откроиха тази тенденция, въпреки че се разминаваха в конкретните цифри.

Данните и оценките бяха изнесени на конференция "Електорални нагласи - парламентарни избори 2001". На форума социолозите обсъждаха тенденциите в електоралните нагласи, влиянието на Симеон Втори и мотивацията за гласуване.

По последни данни на "Алфа рисърч" нерешилите за кого да гласуват са 30.8 процента. Това не е еднозначен електорат, който дърпа гласове само от ОДС, а е по-скоро един неясен електорат на трета политически сила, коментира Боряна Димитрова.

По данни на МБМД между 45 и 50 процента от българите отказват да заемат позиция за кого ще гласуват, обяви Мира Янова. Тези хора ще се повлияят от ситуацията пред оставащите около два месеца до изборите, добави тя.

Антоний Гълъбов от Института по социология към БАН смята, че нараства относителният дял на тези, които не искат да гласуват. Според него това най-често са млади хора. Гълъбов предложи при конструирането на социалните профили при проучванията да се отчитат и спецификите на поколението, защото се забелязва голяма социална динамика. Хипотезата на Гълъбов е, че времевата разлика между различните поколения в момента е около 4 години.

Лидия Йорданова от НЦИОМ отбеляза, че проучванията на Центъра регистрират болезнената чувствителност на обществото към актуалните

събития. Тя цитира данни, според които 20.4 процента от анкетираните през март са отговорили, че някое събитие им е повлияло върху решението да гласуват.

Социоложката отбеляза и противоречивите оценки на българите - от една страна, повечето от българите одобряват реформите, започнати от управляващото мнозинство, и искат те да продължат, а от друга страна, съществува неодобрение към властта. Лидия Йорданова смята, че ако царят и останалите политически партии разочароват избирателите, това означава, че някои малки формации като "Гергьовден" могат да влязат в парламента.

Кольо Колев от "Медиана" също смята, че ако царят не участва в изборите, поне две малки партии ще влязат в парламента. Според него царската формация би взела гласовете на недоволните хора. Двете основни политически сили са в криза, защото вече се е изтъркала основната политическа щампа, а те продължават да предъвкват щампи, без да предложат нищо конкретно на хората, смята Кольо Колев. И двете основни партии ще бъдат губещи на изборите, защото след тях няма да могат да диктуват условията и ще трябва да играят и с ДПС , и с царската формация, коментира социологът.

Кънчо Стойчев от "Галъп Интернешънъл" каза, че българското общество е уплашено, уморено от политика и разочаровано, и прогнозира, че резултатите от изборите ще бъдат голяма изненада.