Социолозите предвиждат "фотофиниш" между ГЕРБ и БСП на изборите

48 на сто не биха приели ДПС във властта

Малко повече от седмица преди изборите на 26 март социолозите са почти единодушни, че силите между ГЕРБ и БСП са изравнени. А възможно е даже да се наложи "фотофиниш" между двете партии. Освен на АФИС в петък бе публикувано и проучване на "Галъп".

"Усещането за изравняване на силите между двете основни партии личи и в масовата оценка за техните кампании", е едно от заключенията на "Галъп". Данните сочат, че 31% от анкетираните смятат, че ГЕРБ се справя по-добре в кампанията, а 30 на сто смятат, че превесът е за БСП. Допитването е проведено между 14 и 15 март сред 802 души от агенцията без външно финансиране.

От данните на АФИС пък се потвърждава прогнозата, установена и от други агенции, че в следващия парламент със сигурност ще влязат пет формации: ГЕРБ, БСП, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля". Близо до 4-процентовата бариера според това проучване са коалициите "Реформаторски блок-Глас народен" и "АБВ -Движение 21".

Според анализа на АФИС третата политическа сила – "патриотите" – ще държи ключа към следващото управление, защото без нея нито ГЕРБ, нито БСП, могат да формират правителство.

Очертава се съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. И малко по-висока дори в сравнение със скорошните президентски избори в края на миналата година.

Агенцията посочва, че делът на онези, които биха гласували с "Не подкрепям никого" възлиза на около 6%, но както знаем от опита на президентските избори, този дял в анкетна ситуация е двойно надценен. С други думи сборът на гласовете, които ще бъдат разпределени между участващите в изборите партии и коалиции, ще бъде между 95 и 97 процента, при условие че се намали чувствително за сметка на традиционните за последните изборни кампании недействителни гласове.

Следователно, казват от АФИС, номиналният праг за влизане в парламента на предстоящите избори ще варира между 140 и 160 хил. гласа, което е приблизителният еквивалент на т.нар. 4-процентова бариера.

Колебаещият се избирател

Най-голям интерес към този момент представлява групата на колебаещите се избиратели, които ще вземат решение за кого да гласуват или дали да гласуват изобщо в последния момент. Данните свидетелстват, че близо половината от представителите на тази група "хитруват" в анкетна ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа. От данните на АФИС личи, че десните избиратели са сравнително по-разколебани от левите, но изборът вляво е и по-стеснен и сведен основно до две възможности – БСП или коалицията "АБВ – Движение 21", докато дясното пространство изобилства от партии и коалиции, включително и такива, които не се самоопределят като десни (Марешки), но на пропагандно ниво се представят като радикални противници на левицата.

В какви посоки се колебаят левите избиратели? Основно между БСП и "АБВ - Движение 21", като мнозина се оглеждат и в страни от двете възможности, но те е по-вероятно изобщо да не участват във вота, казват от АФИС.

За разлика от левите, десните избиратели се колебаят предимно в полза на ГЕРБ, макар че видимо симпатиите им не са на страната на Бойко Борисов. Все пак опасността гласът им да отиде на вятъра, подаден за формации, които нямат практически шансове за успех, може да ги мотивира в последния момент да пуснат някой друг глас "с отвращение" за ГЕРБ в ситуация, при която изборите може да бъдат спечелени от техния изконен враг – БСП. И това обаче е слабо вероятно. По-скоро десният вот ще разпръсне между множеството субекти, част от които ще останат със сигурност извън следващия парламент, твърдят в анализа си от АФИС.

Низходящ тренд при Марешки

Те казват, че, ако има изненада, тя е низходящият електорален тренд на новата партия "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки, който стартира кампанията си с 30% по-високо ниво на подкрепа, а на финала бе застигнат и дори изпреварен от ДПС, за което, както ни е известно, в изборния ден излиза на светло и допълнително скрит в предизборните анкети вот, отбелязва агенцията.

"Воля", независимо от заявката си за антисистемност, може да се изправи пред неблаговидната перспектива да бъде незабележим фактор в парламентарната практика и в политическия живот на страната изобщо.

Мобилизацията на избирателите на ДПС изглежда висока и истинска и почти сигурно е, че е мотивирана от появата на конкурентния субект "ДОСТ – НПСД". Между двете формации се води скрита за погледите, но твърде разгорещена война, която мобилизира допълнително и двете враждуващи групи, но по всичко личи, че не отваря шансове за успех на новата формация, прогнозират от АФИС.

"Галъп": 48 на сто не биха приели ДПС във властта

Обществената интуиция засега нарежда ДОСТ като по-близка до Турция формация, в сравнение с ДПС. И върху двете стои подозрението, че не работят за интересите на България, но при ДОСТ това е по-изразено. А при директен въпрос кой е по-близко до Турция, 65% казват ДОСТ, а 22% - ДПС. Като от "Галъп" отбелязват, че сондажът им е проведен преди изявлението на Ахмед Доган.

Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.

Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Ахмед Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула, уточняват социолозите.

Същият индикатор беше повторен и спрямо партията на Веселин Марешки, а също и спрямо патриотите. Патриотите разбираемо се ползват с най-висок кредит на доверие като участник в бъдещо управление. Общо 63% биха ги приели в управленска формула – със или без условия. 58% пък биха приели формацията на Марешки.

Постепенно напрежението в кампанията се увеличава, но вече не толкова по оста БСП-ГЕРБ, а по въпроса за междудържавните отношения на България и Турция, сочат още данните от проучването. Този фактор може да промени изцяло политическия процес в страната в идните дни, а и трайно след това, са изводите на агенция "Галъп".

Още от Избори 2017

Одобрявате ли въвеждането на системата "бонус-малус" при "Гражданската отговорност"?