Соцуправлението отново докара борд – този път политически

Днес България най-после може да се поздрави с измъчената новина за предстоящото членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От толкова много повтаряне и политически заклинания тази дата придоби почти есхатологично значение, а цялата политическа и обществена енергия бе ориентирана към тази заветна цел и предопределящия я доклад на Европейската комисия от 26 септември.

Самото оповестяване на новината пред Европейския парламент предизвика смесени чувства. След първото протоколно изречение, с което председателят на Еврокомисията Жозе Мауел Барозу и еврокомисарят Оли Рен приветстваха България и Румъния в обединена Европа, те изброиха пунктуално какви предохранителни мерки взема Европа, за да се предпази от евентуални рискове и измами от страна на новите партньори.

Банален е изводът, че решението за присъединяване на България и Румъния е политическо, защото двете страни ужасяват гражданите на ЕС с безнаказаното си отношение към мафията и размаха на корупцията, които с лекота ще проникнат в досегашните страни членки.

Представителите на ЕС дадоха нееднократни уверения на данъкоплатците си, че ще направят всичко възможно да не бъдат “ужилени” от неправомерно изразходване на еврофондове в България и Румъния.

Налагат ни политически борд, заяви лидерът на ССД Стефан Софиянски по повод изключително строгите условия, които ЕС налага за членството ни.

Всъщност това е изключително добра новина за България, която за втори път през последните 10 години се налага да бъде поставена под външен режим на наблюдение и контрол, поради невъзможност на националното ѝ правителство да се справи само. И в двата случая “бордът” се предписва след управление на българските социалисти (бивши комунисти). През 1996 г. самостоятелното им правителство доведе България до безпрецедентна финансова, банкова и зърнена криза, заради което гражданите се разбунтуваха и свалиха управлението.

Предписвайки лечението “валутен борд”, с което бе отнето суверенното право на българското правителство да провежда самостоятелна бюджетна политика, Международният валутен фонд (МВФ) се яви като строгия външен надзирател и пазител на финансовата стабилност у нас.

Доминираното отново от БСП коалиционно правителство на “европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност” доведе през 2006 г. до политически борд, този път от Европейския съюз. За късмет на българските граждани, страната не е във финансова или продоволствена криза. Благодарение на валутния борд.

Пак за късмет на българските граждани, ако не случиха на правителство, поне случиха на партньори и “надзиратели”. ЕС постъпи мъдро, като се отказа от възможността да отложи членството ни с една година. Подобно развитие по никакъв начин нямаше да стимулира властите у нас да продължат с реформите, а освен това щеше да е своебразна награда за онези играчи, които не са влезли в крачка с европейските критерии и изисквания.

Големият въпрос е докога българските граждани, наричани на финансов жаргон данъкоплатци, трябва да разчитат на външни “бордове”, за да им решават вътрешните проблеми. Отговорът изглежда банален - в България гражданското общество е доста хилаво и незряло и все още предпочита се изживява като “народ”, привличан неудържимо от всевъзможни политически шарлатани. Макар че периодично сменят правителствата си след избори, българите нямат изостреното чувство за справедливост и отговорност не само на старите западни демокрации, но и на голяма част от страните от бившия социалистически блок, чиито граждани рядко допускат да бъдат заблуждавани и водени за носа от некомпетентни, крадливи и клиентелискти настроени правителства.

Надеждата е, че българските граждани все повече ще се чувстват съотговорни граждани на ЕС и че ЕС ще е достатъчно отговорен пред своите граждани, за да защити както техните интереси, така и тези на българските и румънските данъкоплатци.