”Сова Харис”: БСП - 19.3 %, ГЕРБ - 16.9 % , ДПС - 7.8%, Реформаторски блок - 3.9%

Ако днес има парламентарни избори, БСП ще получи 19.3 %,  ГЕРБ - 16.9 % , ДПС - 7.8% , Демократичният реформаторски блок- 3.9 на сто. На ръба на 4-процентната бариера за влизане в парламента са ”Атака” и НФСБ. Това сочи националното изследване на агенция ”Сова Харис” по поръчка на вестник ”Преса”.

За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация са се обявили 62.5%.  Според изследването на ”Сова Харис” фактическото разделение на протестиращи и застъпници на новоизбраната власт води до дълбока конфронтация в обществото.

Подкрепящите протеста срещу Орешарски имат по-широка основа, тъй като представляват около 48% от гласоподавателите. Не е за подценяване и групата на неподкрепящите, чийто дял е около 38% от пълнолетните българи. 21.5% смятат, че протестиращите срещу кабинета предлагат конструктивни мерки след евентуалната негова оставка.

Двете водещи политически сили запазват позициите си, но вече с отчетливо разменени места. Доверието към Социалистическата партия надвишава с повече от 5% това на бившите управляващи, което представлява значителен електорателен резерв.

Съществена промяна в картината внася регистрираното значително доверие към основания наскоро Демократичен реформаторски блок (ДРБ). Въпреки малкото време за развитие, което е имал този проект, той вече може да претендира за място в първата петица по доверие.

Това показва, че ако успеят да се развият във времето, обединените демократи-реформатори имат шанса да заемат празнината, оставена от партиите-майки на традиционната десница. Повишено е и доверието към СДС, като при евентуално му включване в ДРБ би могъл да се получи синергичен ефект, надвишаващ механичния сбор на доверие. Участието във властта е стабилизирало позициите на ДПС сред традиционните му привърженици. Нишата на националистите традиционно се запълва от три формации, като новото тук е, че НФСБ е разширил подкрепата си за сметка на Атака и ВМРО-БНД, посочват от ”Сова Харис”.

 Малко над 60% от избирателите твърдят, че ако сега се проведат предсрочни парламентарни избори, ще гласуват, като при това са наясно и със своя избор.

Най-високо доверие получават Сергей Станишев и Бойко Борисов. Председателят на ГЕРБ води с минимална преднина.

Според проучването на ”Сова Харис” висок рейтинг получават Николай Бареков, Емил Кошлуков и Любен Дилов–син, които се изявяват едновременно и в политиката, и в журналистиката. Очевидно е, че постоянното им присъствие в публичното пространство допринася за тяхната популярност, но, от друга страна, не е достатъчен фактор за да получат това значимо обществено доверие.

”Не можем да не отбележим летящия старт на Николай Бареков. Той още не е обявил формáта, с който ще участва в политиката, но доверието, което получава в аванс, би трябвало да му даде значителна доза увереност. Сред лидерите на политически формации той се нарежда на трето място по доверие. Нещо повече, като ново лице недоверието към него е на много по-ниско равнище в сравнение с лидерите на двете най-утвърдени партии. Присъствието на Николай Бареков може да се разглежда като естествено продължение на кампанията "България без цензура" и заявеното от него намерение да смени амплоато си”, посочват от Сова Харис.

Според изследването Илиана Раева също е забелязана от значителна аудитория.

5.9 на сто от анкетираните пък одобряват появата на ГЕРБ-2, като фракция на бивши активисти на ГЕРБ. На въпроса вие лично бихте ли гласували за ГЕРБ-2, 1,3 на сто от анкетираните вече имат ясна позиция и изразяват готовност да гласуват за тази формация.

Според изследването, цитирано от БГНЕС, ситуацията в страната предполага утвърждаването на нови политически субекти.

Към декември 2012 година електоратът на ГЕРБ надвишаваше 2 милиона души. Към момента тази подкрепа е спаднала на под един милион. Самото политическо наследство от управлението на ГЕРБ предполага нови, различни варианти на прегрупиране на политическото пространство, посочват авторите на проучването.

Данните от последното изследване показват, че съществуват три основни направления, които могат да консолидират значителна подкрепа. Първото от тях е реформирането на досегашния проект начело с Бойко Борисов. Другите две направления, по които могат да се развият политически проекти с възможности за извличане на дивиденти от създалата се ситуация, трябва да се базират на енергията на протестите от февруари и юни тази година.

С най-голям кредит в момента се ползват БНТ, БНР и Българската Православна църква. Най-ниско в тази скала вече традиционно стои съдебната система.

Основните европейски институции се позиционират в горната част на класацията, което показва, че доверието на българския избирател към тях е с позитивна насоченост.

Още повече, че изразеното недоверие към европейските институции е на много ниски нива. От ръководителите на основните институции най-голямо е доверието към Патриарх Неофит, следван от българския еврокомисар Кристалина Георгиева и омбудсмана Константин Пенчев.