Спад на даренията на храни с 50% въпреки отпадането на ДДС

Спад на даренията на храни с 50% въпреки отпадането на ДДС

Бизнесът не дарява повече храна, макар че получи стимули и вече не трябва да плаща ДДС върху продуктите, предоставени за благотворителност. Това сочат данните на Българската хранителна банка, според които за последните две години дори е регистриран спад с 50 процента на количествата дарени хранителни стоки спрямо предходни години. Причината за това е, че бизнесът вече е длъжен да етикетира като дарение всяка опаковка, за да не може храните да се продават, обясни Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка пред телевизия "Блумбърг България" в четвъртък.-

"Според данните за 2018 година има фирми, които са традиционни дарители и продължават да даряват храна. Има доста компании, които имаха силен интерес да стартира такъв процес, като припознаха Българската хранителна банка като една добре работеща система за споделяне на излишната за консумация храна. За съжаление, ако погледнем числата, не можем да сме оптимисти за този процес", коментира Миланова. По думите ѝ през миналата година като дарения в нейната организация са постъпили малко над 150 тона храна, дарена в рамките на изтичащия ѝ срок на годност.

"Това в голяма степен са количества, получени от традиционните дарители, но парадоксът е в това, че през тази втора година, в която очаквахме ДДС да стимулира даренията, се отчита сериозен спад в количествата. За последните две години спадът е с около 50% в сравнение с предишните години, когато този режим не съществуваше и фирмите даряваха с условие да заплащат ДДС върху количествата, които даряват", посочи още Миланова.

Тя уточни, че част от фирмите и през 2018 г. са продължили да правят даренията си със заплащане на ДДС върху храната.

Направили са го, за да избегнат разпоредба в закона, която изисква на всяка опаковка да има текст, указващ, че храната е за дарение. По думите на Миланова това маркиране още преди време е било определено като пречка за стимулиране на даренията и хранителната банка е изразила опасенията си още при предварителните четения на закона.

“Тогава всички са приели, че е по-добре да има недобър закон, отколкото да се работи в старите и неблагоприятни условия. Сега има шанс и тази маркировка да отпадне при четенето на новия проектозакон за храните”, надява се изпълнителният директор на Българската хранителна банка, като разчита на сериозни застъпнически намерения и от страна на организацията, и от бизнеса.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?