Спартанци и Копейки. Възходът на крайнодесните в ЕС

Има ли нещо общо между руската война в Украйна и ваксините срещу Covid? Оказва се, че има. Двете теми се превърнаха буквално в трамплин за възхода на всякакви крайнодесни, националисти и политически екстремисти из цяла Европа.

Крайнодесните популисти в Европейския съюз с лекота се заиграват със страховете и гнева на хората, което във време на несигурност работи добре. Тези движения изглеждат близо до отдавна бленуваната цел за формиране на крайнодясна супергрупа в европарламента след изборите на 9 юни.

Единственият проблем за тях е, че това, което се харесва на феновете на "Алтернатива за Германия", вбесява хората на Льо Пен във Франция. Националистите просто не могат да работят заедно. Засега.

Българските проруски национал-популисти от "Възраждане" вече са членове на крайнодясното европейско движение "Идентичност и демокрация", запленени от риториката на "Алтернатива за Германия".

Дали партията на Костадин Костадинов копира поведение на крайнодесни и популистки формации от Гърция, Чехия, Румъния и Унгария? Нека да видим.

Чехия: Анти-Covid партия с ютубър за евродепутат и една (не)партия

В Чехия крайонодясната формация "Свобода и пряка демокрация" (SPD) от години има постоянна подкрепа от около 10 процента, което и дава право на представители в националния и Европейския парламент.

Партията се контролира изцяло от своя председател и основател Томио Окамура, чешки бизнесмен с японски корени. Тя няма класическа структура и членство, а от близо 10 години това е по-скоро личната партия на Окамура.

За него европейската политика е второстепенна, но в миналото постоянно е подчертавал тясното си партньорство с Матео Салвини (Лига, Италия), Герд Вилдерс (Партия на свободата, Нидерландия), Марин льо Пен (Франция) и други.

За предстоящите евроизбори кандидатите на първо и трето място в евролистата на формацията не са членове на "Свобода и пряка демокрация", а на по-малки партии, лобиращи за интересите на чешки бизнесмени и олигарси. Затова не се знае дали всички избрани за евродепутати от тази листа биха се присъединили към бъдеща крайнодясна супергрупа в европарламента.

В еврогрупата на "Европесйките консерватори и реформисти" в момента има една чешка формация - "Гражданска демократична партия". Тя има постоянна подкрепа от около 14 процента, но от 2021 г. участва в избори в по-широката дясна коалиция, наречена "Заедно" (SPOLU), която има около 20% подкрепа.

В обединението влизат две други партии, които са дясноцентристки и са членове на "Европейската народна партия" в еропарламента. Самата "Гражданска демократична партия" постепенно се отдалечава от радикализма на "Европесйките консерватори и реформисти" през последните години.

В Чехия има и две нови формации, които могат да се етикират като крайнодесни. Те обаче нямат нито депутати, нито евродепутати. Става дума за "Право, респект и опит" (ПРО 2022) и обединението "Клетва и Мотористи".

ПРО 2022 е протестна формация, създадена по време на Covid-пандемията от антиваксъри и радикални десни групи, недоволни от дерадикализирането на "Европейската народна партия", както и от пълния контрол на Окамура върху "Свобода и пряка демокрация".

ПРО 2022 влиза в обувките на германската "Алтернатива за Германия" със силен антиваксърски акцент. Очакванията са, че ако партията успее да влезе в Европейския парламент, ще бъде склонна да се присъедини към евентуалната крайнодясна супергрупа.

"Клетва и Мотористи" е популистка коалиция, оглавявана от бившия полицай Роберт Шлахта. Водач на евролистата на формацията е ютубърът и бивш автомобилен състезател Филип Турекм, който се изявява като критик на Зелената сделка и политическата коректност.

Профилът на Турекм много напомня за радиоводещия и кандидат за български евродепутат от "Възраждане" Петър Волгин.

Румънските борци срещу "джендърите"

Създадената през 2019 година румънска "Алианс за обединение на румънците" (съкратено AUR, на румънски - злато) е смятана за крайнодясна партия, пропагандираща антизападна и евроскептична реторика.

На изборите през 2020 г. формацията беше много слабо позната и не беше взета под внимание от медиите или социолозите. Въпреки това спечели 9.3% и стана четвъртата по големина партия. Успехът им се градеше на това, че лидерът на партията умее да използва социалната платформа и особено видеоклиповете на живо.

За предстоящите в Румъния избори 2 в 1, като у нас за депутати и евродепутати, социологическите проучвания показват, че AUR има потенциал да се бори за второто място. Също като "Възраждане".

По време на Covid пандемията партията организира множество протести срещу мерките за коронавируса, прилагани с цел насърчаване на ваксинацията. Някои членове на партията признават съществуването на Covid-19, но други го наричат измама.

Партията определя семейството като "основната градивна единица на всяко жизнеспособно общество" и затова заявява, че се противопоставя на джендър идеологията, ЛГБТ браковете и доброволните аборти, освен по медицински причини и други ясно определени случаи.

След началото на войната на Русия в Украйна, AUR първоначално осъди кремълската инвазията и организира малък протест пред руското посолство, но след това смени лентата. Сега посланията на партията са концентрирани върху антиукраинска реторика, но няма директно изразени проруски позиции.

"Ние наблягаме на националния суверенитет, а на европейско ниво подкрепяме визията за реформиран Европейски съюз. Ние се застъпваме за Европа на свободните народи, свободните суверенни държави и свободните пазари", декларира AUR.

"Гръцкото решение" и "Спартанците"

В сегашния гръцки парламент има три крайнодесни партии със сходни идеологически позиции и икономически предложения. Най-голямата от тях е "Гръцко решение". Тя е шестата по големина партия в парламента и има 12 от общо 300 депутати в местния парламент.

Това е и единствената гръцка партия, която е член на групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент с един евродепутат.

Според социологическите проучвания за предстоящите евроизборите обаче "Гръцко решение" може да стане четвърта с до 10%. Тя привлича бивши избиратели на обявената от гръцки съд за престъпна организация "Златна зора", чиито лидери влязоха в затвора. "Гръцко решение" черпи гласове и от електоралната база на управляващата дясна партия "Нова демокрация".

Консервативната партия НИКИ ("Победа") участва в гръцкия парламент с 10 депутати. Тя е основана през 2019 г. от теолога от Солун Димитрис Нациос и има за мото триптиха "Вяра – Родина – Семейство". Партията представлява ултраконсервативната религиозна десница, има тесни връзки с църквата. Освен това подкрепя Русия. НИКИ се обявява против ваксините срещу Covid, гей браковете, абортите, преподаването на сексуално образование в училищата и новите европейски граждански документи за самоличност.

Третата крайнодясна партия в Гърция е "Спартанци". Тя вкара 12 народни представители на парламентарни избори, но сега има само 7, тъй като останалите петима бяха изключени или станаха независими. Лидерът на "Спартанци" Василиос Стингас свидетелства пред прокурора на Върховния съд срещу колегите си депутати, като ги обвини, че "извънпарламентарни центрове работят като гръцка мафия и управляват неговите депутати". За водач на тази "мафия" той сочи бившия член на ръководството на забранената "Златна зора" Илиас Касидиарис, който се намира в затвора.

Макар "Спартанци" да отричат, че са нацисти, техните връзки със "Златна зора" са крешящи. Няколко от водещите им депутати бяха членове на забранената партия "Национална партия - гърци" на Илиас Касидиарис, която е свързана с неонацистката групировка "Златна зора".

Трите крайнодесни гръцки партии все пак подкрепят членството на страната в ЕС, но симпатизират на Русия. Особено враждебно настроени са към Турция, смятайки я за заплаха за националния суверенитет на Гърция, както и към Северна Македония, главно заради въпроса за името на страната.

Просто "Фидес" в Унгария

Ако не броим управляващата партия "Фидес" с нейната ясно изразена радикално дясна и популистка реторика, в Унгария има още две крайнодесни партии.

По-малката и по-стара партия е "Йоббик" - Движение за по-добра Унгария, не беше допусната до участие във вота, след като унгарската избирателна комисия анулира няколко хиляди подписа в подкрепа на регистрацията ѝ.

Другата радикална дясна партия "Нашата родина" ще участва в изборите и има подкрепа от 4%. Нито "Фидес", нито другите две крайно десни партии, са си направили труда да представят политическа програма за европейските избори.

Възходът на "Възраждане"

В България политическата нестабилност и спиралата от предсрочни избори от 2021 година насам на практика позволи на проруската наионалистическа формация "Възраждане" бързо да се изкачи от маргинална позиция извън парламента до трета политическа сила след вота през април 2023 година.

След началото на войната на Русия срещу Украйна партията защитава кремълските позиции и използва наративите на управлението на Путин, но се опитва да представи това пред обществото като тези, които защитават интересите на България.

Партията настоява за прекратяване на българското членство в НАТО и няма ясна позиция за членството на страната в ЕС.

В сферата на икономическата политика "Възраждане" обещава протекционистични мерки за българските фирми. "Защита на националните интереси чрез подпомагане на националната икономика, включително чрез прилагане на принципа на социалната отговорност на държавата. Фокусиране преди всичко върху малките и средни предприятия и семейния бизнес, създаване на система от данъчни, административни и други мерки за стимулиране на тяхната дейност", се казва в политическата програма, която е описана с няколко реда на сайта на партията.

"Възраждане" стигна до българския парламент, след като яхна общественото напрежение около Covid локдауна и конспиративните теории срещу ваксините. Партията се обявяваше против всички предпазни мерки срещу разпространението на коронавируса, но междувременно журналистическо разследване показа, че част от депутатите ѝ са ваксинирани. Поне на хартия.

След края на здравната заплаха от коронавируса "Възраждане" се прехвърли на антиевропейски теми. Страната е в "чакалнята" за еврозоната от 2020 година насам. След Ковид "Възраждане" реши да яхне темата с приемането на еврото. В края на 2022 година партията реши да инициира референдум против въвеждането на еврото, като се опита да заобиколи конституцията и законите на страната и искаше въпросът да е: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?". Тоест, идеята на партията беше през референдум да върже ръцете на което и да е правителство в усилията му еврото да бъде прието в страната възможно най-бързо. В крайна сметка усилията на партията да отклони страната от пътя, за който има политически консенсус, бяха пресечени от парламента, а по-късно и от Конституционния съд. Така на темата беше сложена точка.

Партията обаче не се отказа от антиевропейските си и антизападни позиции и внесе в парламента проект на закон и той беше не просто за излизане на България от НАТО, но и за денонсиране на самия договор за създаване на Алианса. Така и не се разбра дали предложението е направено заради липса на правни познания или заради пиар, но останалите партии в парламента никога не позволиха то да бъде разгледано заради своята абсурдност.

На първите от серията парламентарни избори – през април 2021 г., "Възраждане" имаше едва 2.45% подкрепа. При вота през април 2023 г. партията вече имаше 14.16% подкрепа, което я превърна в трета политическа сила в страната.

Ръстът в подкрепата на тази крайна партия се превърна в повод за създаването на последното редовно правителство, изкарало 10 месеца на власт. Основните политически сили в страната, които иначе са сериозни опоненти – ГЕРБ и ПП-ДБ, се обединиха в евроатлантическо мнозинство и едно от обясненията беше именно, че така няма да се дава възможност партиите, играещи със страховете на хората, да се доберат до властта и да се опитат да променят външнополитическата ориентация на страната.