Спасението за икономиката ни е в образованието и вноса на работна ръка

Сферата на публичните финанси, данъците и търговията са силните страни на българската икономика. Една от основните слабости, типична за цяла Европа, е демографската картина, а специфична за страната ни опасност е влошаващото се състояние на висшето образование. Това посочи министърът на финансите Симеон Дянков при представянето на доклад на Световната банка за европейския икономически модел. Специално за представянето в София дойде главният икономист на Световна банка за Европа и Централна Азия Индермит Гил.

България има стабилни публични финанси и банкова система, а данъчното облагане е най-ниското в Европа, посочи Дянков. През 2011 г. държавата е събрала от облагането под 27 процента от БВП, докато средното за Европа равнище е около 40 процента, отбеляза финансовият министър. Това, по думите му, означавало, че държавата не се меси в икономическия живот.

Ако икономиката започне да се развива по-бързо, можем да преодолеем отрицателния демографски прираст чрез привличане на работна ръка отвън, смята Дянков. Той даде пример със САЩ, където 30-40% от икономическия растеж се дължи на работна ръка отвън.

Българската инфраструктура от минус в последните години започва да се превръща в плюс и в бъдеще ще бъде предимство за растежа, прогнозира финансовият министър.

Предстои да се реализира електронното правителство, а селското стопанство се развива с бързи темпове и след няколко години ще достигне равнището от социализма, обясни още той.

Гърция – външната опасност

Външна опасност за българската икономика е Гърция, която за години напред ще остане един от най-слабо развиващите се региони в Европа и това ще ни влияе отрицателно, смята Дянков.

Друга опасност, която трябва да преодолеем според него е, че все повече млади хора заминават да следват в чужбина и равнището на българското висше образование пада. Ние непрекъснато губим от това и трябва да се фокусираме върху висшето образование, каза още Дянков.

Според Световната банка един от най-големите проблеми за Европа е демографският и всяка година Старият континент губи по 1 млн. души работна сила. Това се казва в доклада на международната институция, представен в София.

Застаряването на населението от страните в Европа оказва много силен натиск върху пенсионните и здравните им системи, обясни главният икономист на банката за Европа и Централна Азия Индермит Гил.

Според него за страни като България и Румъния този проблем е още по-голям. В България не само демографският прираст е отрицателен, но и много от младите хора емигрират. По данни на Световната банка през 2050 г. една трета от българското население (33.8%) ще бъдат пенсионери.

Европа има и най-висок процент разходи за социална защита в сравнение със страните в Азия, САЩ и Австралия. В някои европейски страни разходите за социална защита достигат до 20% от БВП, за България тези разходи са 11.3%, но при надвишаване на 10% от БВП на тези разходи се ограничават средствата за образование, а от това губи икономическият растеж, обясни анализаторът.

Европа трябва да се справи с много предизвикателства, за да запази стандарта на живот и да наложи думата "Европа" като световна марка, посочи Индермит Гил. Най-важното за бъдещото европейско икономическо развитие, според анализа на експертите на Световната банка, е даването на нов старт на Конвергентната програма на ЕС – чрез нея страните от бившата Източна Европа получават по-висок стандарт на живот.

Трябва да се увеличи икономическата свобода и пазарите на труда в северните европейски страни да се отворят напълно, посочи още Гил.

Особено важно за развитието на всички европейски икономики е да не изостават в иновационно отношение, защото в САЩ развитието е базирано основно на високите технологии, а в Азия са изтеглени повечето от нискотехнологичните производства.

Европа трябва да намери ниша за своето производство, а правителствата да станат по-ефективни - т.е. да харчат по-малко пари, посочи анализаторът на Световна банка.