Спасяването на чилийските миньори се превърна в празник

Спасяването на чилийските миньори се превърна в празник

Двайсет от затрупаните чилийски миньори бяха извадени досега на повърхността при започналата спасителна операция, съобщиха световните агенции. 33-мата миньори са блокирани на 700 метра под земята в мината "Сан Хосе" от повече от два месеца.

Миньорите се изтеглят един по един на повърхността чрез специална капсула, която е  широка само 53 сантиметра. За нейното проектиране бяха ангажирани специалисти от чилийския военен флот и НАСА.

Всички спасени досега чилийски миньори са в добро здравословно състояние, заяви министърът на здравеопазването Хайме Манялич. Той даде пресконференция малко след като бе изваден осмият миньор. Никой от затрупаните миньори не е имал нужда от специални медикаменти, дори и този, който страда от диабет.

Първи бе изваден 31-годишният Флоренсио Авалос. Изкачването му със спасителната капсула продължи 16 минути. След като излезе от нея, Авалос беше прегърнат от чилийския президент Себастиан Пинера, съпругата си, двамата си сина и баща си.

Вторият спасен миньор бе Марио Сепулведа, а трети на повърхността бе изваден Хуан Палма. Следващият миньор, който бе изтеглен, е боливиецът Карлос Мамани. 24-годишният боливиец е работил в мината от едва пет дни, когато е станал инцидентът на 5 август. Десетки хиляди боливийци емигрират от страната си и търсят работа в Чили, тъй като страната е по-богата от родината им.

Петият изваден миньор е 19-годишният Джими Санчес. Той обаче не изглеждаше в толкова добро здраве като предишните извадени и бе изнесен на носилка.

Най-възрастният сред затрупаните миньори, 63-годишният Марио Гомес, бе изваден девети в 7,59 ч. местно време, около девет часа след началото на спасителната операция.

Спасителната операция умишлено бе планирана за през нощта, тъй като миньорите са прекарали дълго време в почти пълна тъмнина. Веднага след изваждането им на всеки бяха поставени тъмни очила и започнаха подробни медицински прегледи.

 

Как оцеляха чилийските миньори

Миньорите оцеляха 68 дни благодарение на проявената изобретателност и прилагането на най-нови технологии, пише в сряда Ройтерс. Те бяха изправени пред глад, тревога, болести.

С какво се хранеха?

От 5 август, когато беше аварията в мината Сан Хосе, докато установиха контакт с повърхността след 17 дена, миньорите си бяха определили дажба от две лъжици риба тон, половин бисквита и половин чаша мляко на 48 часа.

Когато спасителният екип на повърхността успя да открие мъжете, първо беше пробит тесен тунел с ширината на грейпфрут. През него спускаха на работниците хидриращ гел, супа и лекарства. По-късно лекарите постепенно въведоха твърда храна, включително месо и ориз. Дневните калории бяха строго ограничени - до 2200, за да може миньорите да са достатъчно слаби, за да излязат през спасителната шахта, която е широка едва 66 см, а на места и малко по-малко.

Още 

Срутването в мината за сребро и мед в пустинята Атакама стана на 5 август. Миньорите бяха открити цели 17 дни по-късно, живи като по чудо. Веднага започна планиране на спасителната операция. Първо бе пробит тесен тунел с ширината на грейпфрут, през който спускаха на работниците високоенергийни гелове, вода и храна, подбрана така, че миньорите да отслабнат, за да могат да се съберат в капсулата. Всеки от тях е загубил средно по 10 килограма от теглото си.

Миньорите поставиха световен рекорд за най-дълго оцеляване под земята след срутване в мина.

На мястото на събитието са над 1500 журналисти от цял свят. На живо хода на уникалната спасителна операция можете да наблюдавате на http://live.reuters.com/Event/Chile_Miners_Freed

Състоянието на чилийските миньори се следи внимателно от момента, в който влязат в капсулата "Феникс". Преди това те поемат висококалорийна течна храна, дарена от НАСА, чиято цел е да не повръщат, докато капсулата се върти 10 до 12 пъти през извивките на спасителния тунел.

Видеокамера в спасителната капсула следи за евентуален пристъп на паника. Пулсът, температурата на кожата и дишането на миньорите се контролират непрекъснато чрез биомонитор на кръста им. Всеки носи маска за дишане. За да се предотврати образуването на съсиреци от бързото изкачване, миньорите пият аспирин и носят компресиращи чорапи.

Те обличат и пуловери, защото под земята е около 32 градуса по Целзий, а на повърхността температурата е около нулата.

Близо до повърхността шахтата е укрепена със стоманени тръби. Там тя е под ъгъл 11 градуса, а след това се спуска отвесно.

Спасителната капсула "Феникс" е създадена от чилийските военноморски сили. Тя е широката 53 см. Движи се през извит  тунел до галерията, която е на 624 метра дълбочина. Странични колела с амортисьори трябва да предпазят капсулата от удари в стените. Луфтът между капсулата и стените на тунела е около 5 сантиметра.

Капсулите всъщност, както уточнява ДПА, са три. Те варират на дължина от 2.5 до 4 м. Оборудването за дишане в тях е предназначено за период от 90 минути. Спасяването на един миньор продължава около 55 минути. За 20 минути се стига до галерията, за още толкова миньорът влиза в капсулата и се прикрепва към нея и за 15 минути капсулата се изтегля на повърхността.

Първоначалният план е бил за две по-големи версии на "Феникс" с авариен изход, през който миньорът да може да се спусне по въже обратно, ако капсулата заседне. Този вариант обаче предизвикал опасения за сигурността и властите решили да използват по-малката капсула.

По-малката капсула е по-подходяща, защото шахтата не е вертикална, нито пък права през цялото време. По-големият вариант по-лесно би блокирал в малките извивки.

Евакуацията на 32-мата чилийци и един боливиец вероятно ще отнеме два дни.

Oчаквайте подробности

Още по темата
Още от Свят