Спасяването на вечните длъжници мина първото сито в парламента

Спасяването на "вечните" длъжници чрез приемането на закон за личния фалит мина първото сито в парламента. Депутатите от Комисията по правни въпроси приеха с голямо мнозинство на първо четене проекта на правителството на Закон за несъстоятелността на физическите лица. По време на дебатите обаче стана ясно, че има много критики към проекта, които ще се чистят между първо и второ четене.

От процедурата по личен фалит, която ще води до опрощаване на част от дълга, ще могат да се възползват само добросъвестни длъжници с дълг, равен на поне 10 минимални работни заплати (сега 7100 лв.), които имат някакво секвестируемо имущество.

"Проектът няма да помогне на хора без имущество", предупреди правосъдният министър Крум Зарков, който защити текстовете. Според омбудсмана Диана Ковачева именно това е един от най-големите проблеми. "Има една категория лица, които не могат да предоставят нищо на кредитора, които са в сивата икономика или не могат да започнат работа, например пенсионерите", посочи Ковачева. Според нея трябва да се преобърне логиката на закона, така че той да е насочен не към удовлетворяване на кредиторите, а към спасяване на добросъвестните физически лица, които са изпаднали в тежки финансови проблеми.

Друг проблем според Ковачева е, че от закона не могат да се възползват хората с дълг под 7100 лв., а такива са много пенсионери, задлъжняли към "Топлофикация", "Софийска вода" и т. н. Дори всеки месец да им се отнема по 50 лв. от пенсията, те никога няма да изплатят този дълг, защото тази сума покрива единствено лихвите и никога не намалява главницата, каза Ковачева.

От Асоциацията на банките в България пък възразиха, че няма синхрон между сегашния проект и приетата вече 10-годишна абсолютна давност, според която след изтичането на 10 години се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени и да не попадат сред изключенията в закона.

Съдии предупредиха, че има опасност окръжните съдилища, пред които ще тече процедурата по личен фалит, да бъдат затрупани с десетки хиляди производства, което ще блокира съдебната система.

Законопроектът на правосъдното министерство предвижда длъжниците по своя воля да поискат да бъде обявени във фалит, за да получат възможност да се разплатят доброволно със своите кредитори. Кредиторът няма да може да инициира подобно производство. При определени условия длъжникът ще получи опрощаване на част от задълженията си в срок от три години.

Процедурата по закона за личния фалит е предназначена само за добросъвестни длъжници. За такива се приемат длъжници, които поемат задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи. Много е важно длъжникът да не се опитва да уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.

След започването на процедурата съдът определя несеквестируемото имущество на добросъвестния длъжник. Отделно се определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените му нужди и тези на семейството му. Сумата не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. По време на процедурата се предвижда заплащане само на прости такси, като за откриване на производството таксата е 20 лв.

Личният фалит започва с подаване на молба до съда, обявяване на неплатежоспособността и откриване на производството. След това се установява размерът на вземанията и на имуществото в масата на несъстоятелността. После се утвърждава план за погасяване и започва осребряване на имуществото.

След изтичане на 3-годишен срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрения от съда списък на приетите вземания. Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.

Когато длъжникът няма имущество за продан, което да е достатъчно да покрие разноските и поне частично да удовлетвори кредиторите, съдът само обявява неплатежоспособността на длъжника. От това не произтичат никакви възможности.

От общото правило за погасяване, с изтичане на 3-годишен срок, са изключени вземанията, обезпечени с ипотека, вземания за глоби и имуществени санкции, вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност (фалит) на физическите лица. Опитите за такъв законопроект, правени през годините, досега приключваха без успех. Законопроектът за личния фалит е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, по който България се очаква да получи около 11 млрд. лева от Брюксел.