Спешни 550 млн. лв. за бизнеса ще свиват спада на икономиката под 7%

В очакване на данни за сериозен спад на българската икономика през второто тримесечие на 2020 г., които ще бъдат обявени в петък, правителството смята да налее над 560 млн. лв. в бизнес проекти. Целта е сривът на брутния вътрешен продукт да бъде вит под 7%, стана ясно от думите на икономическия министър Лъчезар Борисов пред журналисти след среща  представители на четирите работодателски организации и двата профсъюза в четвъртък.

Той така и не пожела да каже какво сочи статистиката за второто тримесечие, но отбеляза, че тя не е толкова драматична, колкото във Великобритания и е наполовина (Лондон отчете 20.4 на сто спад на икономиката – б. ред.). Според него лошите резултати, причинени от мерките срещу коронавируса, ще бъдат преодолени в третото и четвъртото тримесечие на годината и страната ни ще завърши със спад на икономиката под 7 на сто.

За да може да се случи наваксването, правителството се заема да оправя недостатъци в разпределянето на средствата по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г, както и спешно да разпредели средства по програмата му REACТ на ЕС за възстановяване на икономиката в страните членки. Преди ден Министерският съвет одобри този механизъм.

Министърът каза, че за България средствата по тази мярка са 656 млн. евро, от които 391 млн. лв. Министерството на икономиката ще предостави на бизнеса под формата на две големи мерки и приемът се очаква да започне най-рано през септември. Другите 162 млн. лв. са по ОПИК.

Ще се наложат и законови поправки, за да може ускорено да стане разпределянето на средствата, а не както досега – за 5-6 месеца, каза Лъчезар Борисов.

И по двете мерки, финансирани от REACT, ще се иска самоучастие на бизнеса в размер на 20 процента. Останалите 80 на сто ще са безвъзмездните средства. Едната мярка ще е за дигитализация и възстановяване и засега намеренията са да е на стойност 291 млн. лв., но предстои уточняване, каза Лъчезар Борисов. Парите ще са за информационни системи и технологии за по-добро управление на бизнеса и добавяне на стойност. Другата мярка, чиято стойност не бе посочена, но вероятно ще е за останалите 100 млн. лв. от европейската програма, ще е за иновации и зелени инвестиции. Парите ще се предоставят за придобиване на хардуер, иновативни дълготрайни материални активи и за изграждане на собствени производства на енергия от възобновяеми източници. Икономическият министър обеща максимално бързо да се изготвят критериите за кандидатстване по тези нови мерки.

По ОПИК ще се обявят нови процедури за набиране на проектни предложения за предприятия, които досега не са имали възможност да участват, тъй като са били пропуснати в насоките за кандидатстване.

Предвижда се да се започне прием за проекти на "големите малки" за 80 млн. лв.

Министър Борисов обаче каза, че сред работодателите има неразбирателство дали да се допускат фирми с оборот за предходната година над 300 хил. лв. или над 500 хил. лв. Предстои това да се уточни.

По тази процедура за осигуряване на ликвидност има спор и дали максималният размер на помощта да е 50 хил. лв. или 100 хил. лв.

Другият планиран прием ще е за адаптиране на дейността на микро, малки и средни предприятия в контекста на мерките срещу коронавируса. Неговият индикативен бюджет е 82 млн. лв. и планираната напълно безвъзмездна помощ е от 15 хил. лв. за микропред0приятията, 30 хил. - за малките, и 70 хил. - за средните.

За да се обявят обаче те, трябва одобрението на комитета по наблюдението на ОПИК. Плановете са негово заседание да има в края на август или най-късно в началото на септември, каза Борисов.

Той обеща също така до края на август всяка седмица да се отварят по 4 хил. проекта на малкия бизнес, които досега са кандидатствали за около 57 млн. лв. по ОПИК. Идеята е всички над 27 хил. предложения да бъдат разгледани до началото на септември и да има бързо одобряване и разпределяне на тези забавени средства. Досега по тази мярка са изплатени 51 млн. лв., сочи отчетът на ведомството, представящ ускоряването на разпределянето на европарите.

Засилената комуникация с бизнеса и синдикатите след смяната на бившия министър Емил Караниколов бе оценена положително от представителите на работодателите и профсъюзите.