Спешни промени, търсене на виновни и кампания в подкрепа на донорството

Бързи законодателни промени, мащабна кампания в подкрепа на донорството и търсене на виновни за прекратените белодробни трансплантации в европейски клиники. Това обеща здравният министър Кирил Ананиев след среща при премиера Бойко Борисов с близките на Адриан Петков, който в събота почина без да дочака нужната му трансплантация след възникналите неуредици с лечението на българи от миналата година.

Белодробни трансплантации не се извършват у нас, а от миналата година страната ни остана без договор с единствената европейска клиника, която приемаше нуждаещите се българи – тази във Виена. Последваха дълги месеци на кореспонденция между българските власти и европейската донорска мрежа Евротрансплант, преговори с чужди клиники и постоянни уверения, че решението на проблема е съвсем близо. След смъртта на Адриан в събота обаче се оказа, че страната ни изобщо не може да се надява на договор с европейска клиника, което налага тотална промяна в плана, а именно – да се търсят чужди трансплантолози, които да трансплантират нуждаещите се у нас докато ние изградим собствена база и екипи.

Действия "на пожар"

"Отворете дебат за промяна – така че когато има предварително заявено желание за донорство, да не се стига до ситуации семействата да отказват, както в случая предлагат родителите на Адриан. Отворете дебата в парламента, стартирайте кампания за донорството, да се чуят позиции и "за“, и "против“. Проследете европейската практика", разпорежда Борисов на заседанието на Министерския съвет, става ясно от публикуваната от правителствената пресслужба стенограма.

Председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова, която също участва в срещата, заяви след нея, че се ангажира с приемането в спешен порядък на законодателни промени, които да облекчат процедурите по донорство и развитието на трансплантационната ни система.

“Свързал съм се с колеги - министри на здравеопазването от няколко европейски държави, които обещават методическа помощ за обучаването на наши екипи и съдействие за създаването на условия за белодробни трансплантации у нас. Без донори България няма как да успее. За да станем пълноправен член на Евротрансплант годишно трябва да имаме 70 донора, а в момента имаме под 10“, каза Ананиев след срещата.

Той уточни, че едва след като страната ни отговори на това условие, българските пациенти могат да бъдат лекувани в европейски трансплантационни центрове.

Едновременно с това страната ни ще работи по изграждането на собствен капацитет. Реалистичният срок това да се случи е две-три години, коментира още здравният министър.

“Необходимо е да се проведе мащабна информационна кампания за донорството, защото без донори няма как да помогнем на нуждаещите се от трансплантация“, каза Ананиев.

МЗ ще се саморазследва къде е вината

Същевременно Ананиев обяви, че ведомството му, което от пролетта обещава “скорошно разрешаване“ на кризата с трансплантациите на бял дроб, ще прави спешна проверка за периода от 2016 г. до 2018 г. относно дейността на МЗ, Комисията за лечение в чужбина и Изпълнителната агенция по трансплантация по случая на Адриан. Проверката ще проследи какви взаимоотношения са имали институциите както с австрийската клиника, с която страната ни не поднови договора си, така и с Евротрансплант.

“Констатираните нарушения ще бъдат строго санкционирани“, обеща министърът.

Успоредно с това ще върви и проверка относно липсата на процедура по подновяване на договора с трансплантационния център във Виена.

“Ще бъде направена проверка защо е преустановен договорът с австрийската клиника, къде е вината, за да се понесе отговорност", увери Ананиев.

“Искаме да стигнем докрай в нашите разследвания. Най-малко, за да отговорим на родителите на Адриан, а пък и други хора, които чакат предстоящи трансплантации - къде е вината, кой е сгрешил, за да си я понесе и оттук нататък да не се повтарят грешките“, каза Ананиев.

Той обяви още, че Министерството на здравеопазването изгражда трансплантационен регистър. Той ще включва информация за предтрансплантационното състояние, данни за самата трансплантация, както и за следоперативното състояние и следене на българските граждани. Целта е да има комплексна картина на здравните грижи, оказвани на пациентите, нуждаещи се от трансплантация.

Близките на Адриан изразиха след срещата увереност, че с общи усилия с институциите ще успеят да променят състоянието на системата.

Как да се увеличат донорските ситуации?

Същевременно при отбелязването на Европейската седмица на донорството ръководството на ВМА, която е водещ трансплантационен център, обяви, че има спад в броя на трансплантациите и на донорските ситуации у нас в последните две години.

Началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски съобщи, че тази година донорските ситуации са 4 във ВМА, а трансплантациите само 3. Четвъртата трансплантация не е била осъществена, защото е било открито неизвестно дотогава заболяване на реципиента. Това я е отложило и черният дроб е заминал за чужда клиника по линия на европейската донорска мрежа Евротрансплант.

Евгения Цветкова от Агенцията по трансплантациите коментира, че причината за малкия брой донорски ситуации у нас е организационен. “От 33 донорски бази, само 4 работят“, каза тя. “Трябва да се подобри организацията в болниците, които са донорски центрове, да има връзка между отделните клиники и координаторите по донорство да са по-активни в откриването на донори“, коментира Цветкова.

Мутафчийски коментира, че са нужни промени в наредбите, за да се разширят правомощията на всички болници при възникването на донорска ситуация. “Трябва да се дадат по-широки правомощия на всички болници, защото всяка една болница може да се яви в донорска ситуация и там трябва да бъдат сформирани екипи, да бъдат обучени хора, поне един човек трябва да бъде обучен за това как се поддържа донора. Процедурата по установяване на мозъчна смърт, йерархията в съобщаването ѝ“, каза той.