Спешни реформи, иначе се приближаваме до гръцкия сценарий

Икономисти и десни политици изразиха във вторник притеснението си от задълбочаващия се дефицит в бюджета през първите два месеца на годината и резкия спад в приходната част на фона на натиска за увеличаване на разходите. В сряда те изказаха опасения, че ако не се предприемат решителни антикризисни мерки за оживление в икономиката и повишаване на приходите, включително, ако се наложи - и чрез финансиране от МВФ, и ако не се извършат реформите в здравната и в пенсионната система, страната може опасно да се приближи до тежка икономическа криза от типа на гръцката.

Не е нормално спадът в приходите от началото на годината да е толкова голям, какъвто се очертава, обясни пред телевизия ПРО.БГ бившият зам.-министър на финансите в предишното правителство и член на ръководството на НДСВ Любомир Дацов. Според него причините за тежкия спад може да са или в голямата контрабанда, или в масовото скриване на бизнеса в сивия сектор.

Разчетите на Дацов показват, че спадът само от косвените данъци през януари е около 500 млн. лв., а около 30-40% от бизнеса вероятно е минал в сивия сектор.

Същата теза разви и съпартиецът му и финансов министър в правителството на Симеон Сакскобургготски Милен Велчев. Пред Нова ТВ Велчев пресметна, че спадът на общите приходи през януари е с около 1 млрд. лв. спрямо януари предната година - от 2.7 млрд. на 1.7 млрд. лв.

"Сигурно има някакви еднократни ефекти, както обикновено през януари, но това е 36% спад, който трудно може да бъде обяснен основно с по-висок износ, по-нисък внос, по-нисък растеж. Трудно може да бъде обяснен с това, че е по-нисък от планираното, при положение че преди 2-3 седмици министърът на финансите завиши своята прогноза за икономическия растеж за тази година. Тоест, ако прогнозата за приходите е правена при очакван спад с 2 процента на икономиката (както е заложено в бюджета за тази година - б. ред.), а сега вече очакваме растеж, както каза министърът на финансите (ръст 0.3% на БВП - прогноза, записана в конвергентната програма на правителството - б. ред.) при всички други равни обстоятелства би трябвало приходите да са дори по-добри от планираните", аргументира се Велчев.

На фона на ниските приходи притеснения предизвиква и бюджетният дефицит в първите два месеца. Според икономиста от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов "въпросът е, че дефицитът е доста значителен и трябва да следим много внимателно дали няма да продължи и по-нататък във времето. Защото едно е да е един-два месеца и след това нещата да се успокоят, друго е да продължи още няколко месеца".

Пред Нова ТВ Ангелов напомни, че МВФ е прогнозирал дефицитът в края на годината да не е 0.7% от БВП, както е записано в бюджета, а 1.8%.

"Въпросът е да не стане и по-голям, защото настина първите месеци показват доста голяма разлика между приходи и разходи. Ако това продължи още няколко месеца, ние спокойно може да се окажем в гръцкия сценарий и да страдаме като гърците и да сме при проблеми с фалит", каза той.

Според него "тези обещания, които се дават на лекари и други хора, които протестират, са още по-утежняващи ситуацията. Защото на практика да обещаваш на хората 350 милиона или на тютюнопроизводителите 100 милиона, или на някой друг пари, при положение, че бюджетът и без това върви зле, по-скоро може да влоши ситуацията още повече".

За да не се стигне до неконтролиран ръст на дефицита, разходите трябва да не надвишават планираните, коментира в дискусията по Нова ТВ зам.-министърът на финансите Ани Михайлова. Тя защити отпускането на 300 млн. лв. допълнително за здравеопазването, но тъй като тези пари няма откъде да се вземат, трябва да бъдат подсигурени с приходи. "Ако трябва да дадем 300 милиона допълнително за здравеопазване, това означава вдигане на здравно-осигурителната вноска", аргументира тя предложението за вдигане на здравната вноска с 2%.

И Дацов пред ПРО.БГ, и Велчев и Ангелов пред Нова ТВ се обединиха около виждането, че наливането на пари без реформи само влошава нещата, а на практика реформи не се предприемат, само се отстъпва пред натиска на различни групи хора.

"Това е най-големият проблем - политическият проблем. Знаете в Гърция какво стана. Правителството започна пенсионна реформа, синдикатите я блокираха. То започна образователна реформа, синдикатите я блокираха. Има стачки, искания, правителството им даваше пари. Ние тръгваме по същия път като Гърция. Всяка

реформа в България се блокира от синдикати и протести. Всеки протест иска пари и правителството му ги дава. И след няколко месеца, ако продължим така, може наистина да фалираме като Гърция и ще страдаме десет пъти повече, отколкото ако сега вземем мерки. Така че това е моето притеснение, дано да не тръгваме в тази посока", смята Георги Ангелов.

Съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров също предупредиха, че ако спешно не бъдат предприети антикризисни мерки, страната може да бъде изправена пред много тежка икономическа криза.

"Управляващите трябва да имат своята антикризисна програма. Това е крайно належащо, иначе тръгваме по пътя на Гърция, което е кошмар, за мен лично”, каза в парламента Костов.

След като във вторник СДС обяви 13 антикризисни мерки в сряда пред БНТ лидерът на партията Мартин Димитров съобщи, че мерките на партията могат да бъдат ползвани от управляващите, стига те да искат. Въпросът е спешно да заработи антикризисна програма, заяви той.