Спестените "парникови газове"" не трябва да се продават

Наскоро експерти от Министерството на околната среда и водите ентусиазирано обявиха, че България може да спечели между 1 и 1.7 млрд. долара от продажбата на редуцираните си емисии въглероден двуокис на други страни, които са ратифицирали Протокола от Киото. И те да ги отчетат след това като изпълнение на ангажиментите си по този документ, задължаващ ги да намалят емисиите си с 8 на сто спрямо нивото на замърсяванията им с т. нар. парникови газове от 1988 г.

Да, но какво ще загуби държавата ни, лишавайки се от спестените допълнително 45% емисии на въглероден двуокис заради икономическата рецесия и подмяната на технологии у нас?

Продаването на редуцираните ни емисии парникови газове е вредно за България. Защото така държавата ни няма да има никаква възможност за диверсификация на енергийните си доставки и ще е обречена на руската зависимост от доставките на природен газ, петрол и ядрено гориво.

Както знаем, в момента България внася почти 100 % от природния газ от Русия, 100 % от петрола идва от Русия, 100 % от ядреното гориво също идва от Русия, а въглищата, които внасяме, са от Украйна. За да намалим тази неприемливо висока зависимост от внос на енергоносители, трябва да разнообразим импорта, а също така и да ползваме нашите местни въглища - главно от басейна "Марица - Изток". Ресурсът на мините там може да се експлоатира още 50 години.

Развитието на енергетиката, базирана на възобновяеми източници на енергия, е третата алтернатива - "зелената" директива на ЕС си поставя за цел постигане на 12 % от енергодобива да е от алтернативни източници.

Предстои през България да мине газопровода "Набуко", пренасящ газ от южнокаспийския регион (Азербайджан, Туркменистан и др.) за Европа. Доколкото знам, проектът е с американско участие. Транзитните такси и допълнителните количества газ, които ще можем да купуваме от "Набуко", ще ни дават възможност да не бъдем едностранно зависими от вноса на руски газ. Това е от стратегически интерес за България.

При използване на въглища и газ обаче, се отделят емисии от парникови газове. Това в момента не би било проблем за България, защото ние имаме възможност да увеличим емисиите си до 45 % повече, стремейки се да избегнем едностранната енергийна зависимост от Русия.

Но ако изтъргуваме "редуцираните емисии", няма да можем да се възползваме от алтернативните възможности на газопровода "Набуко" и да увеличим използването на въглищата от "Марица - Изток". Няма да имаме възможност за увеличаване на емисиите, защото можем да нарушим рамките, заложени в Протокола от Киото. Така бихме си "вързали ръцете" сами и не бихме имали възможност за провеждане на политика за енергийна независимост.

На 6 януари т.г. в НДК се проведе обсъждане за проекта "АЕЦ - Белене". Там се изтъкна, че газовите централи са възможната алтернатива на АЕЦ - Белене. Трябва да преценим кое е по-доброто. Ако се реализират намеренията за строеж на ядрени мощности по руски проекти, работещи с руско ядрено гориво, тогава шансът за енергийна независимост на България или поне за намаляване на нашата енергийна зависимост ще пропадне. А това няма да е добре.