Специален фонд ще помага за спасяване на закъсали банки

Ранни мерки и преструктуриране за предотвратяване на фалит на финансови институции предлага нов закон

БНБ ще е органът по преструктуриране на банките в България.

Специален фонд ще подпомага преструктурирането на банки, за да не се стигне до обявяването им в несъстоятелност. Фондът ще се пълни от вноски на търговските банки, а целта е до края на 2024 г. натрупаната в него сума да стигне 2% от размера на гарантираните влогове в страната. Създаването на новия инструмент е част от проекта за Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, предложен за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

Законът урежда механизмите за подпомагане и преструктуриране на банки в затруднение така, че да не се стигне до техния фалит. Той се създава в отговор на директива на ЕС. След приемането му трябва да бъде променен и Законът за гарантиране на влоговете в банките, който намалява времето за изплащане на гарантираните депозити. Той вече беше внесен за обсъждане в парламента, но приемането му беше отложено след гласуването на закона за преструктуриране.

Законът за възстановяване и преструктуриране на банките има за цел да установи рамка за ранно справяне с банкови кризи, за да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми на отделни кредитни институции върху цялата система, както и да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки.

Още една вноска от банките

Една от мерките за възстановяване на кредитните институции е подпомагане от специален фонд, който ще се ръководи от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По подобие на бюджета на фонда за изплащане на защитени влогове и той ще се пълни от вноски от самите банки. Размерът им ще се определя от Българската народна банка (БНБ) всяка година.

Според законопроекта БНБ първо ще определя колко пари трябва да постъпят в инструмента за преструктуриране през съответната година и на базата на това ще пресмята индивидуалната вноска. За целта ще се изчисляват задълженията на съответната банка без да се вземат предвид гарантираните депозити. Вноската на съответната кредитна институция ще е пропорционална на дела на нейните задължения в общите за целия сектор. Ще се отчита и рисковия профил на банката.

БНБ може да спре събирането на вноски за преструктуриране, когато се достигне целта бюджетът на фонда да е 2% от гарантираните депозити.

Освен годишни вноски, банките може да плащат и извънредни, ако парите във фонда не стигат. Извънредните вноски може да са до 3 пъти по-големи от размера на редовните. Фондът ще се пълни и от доходите от инвестициите, които прави. Ще може да взема пари назаем и от подобни инструменти в други европейски държави.

Фонд за преструктуриране трябва да има и за инвестиционните посредници. Според мотивите в законопроекта обаче засега няма да се прави отделен инструмент, тъй като в България няма толкова значими за системата посредници, които да се наложи да бъдат преструктурирани и съответно финансово подпомагани. За това е предвидено функциите на фонд за преструктуриране на инвестиционни посредници да се изпълняват от Фонда за компенсиране на инвеститорите до "настъпване на необходимите предпоставки и създаването на специален фонд".

Планове

Според закона БНБ е органът отговарящ за преструктурирането на кредитните институции, а Комисията за финансова надзор (КФН) - на инвестиционните посредници. Те трябва да информират министъра на финансите за действията си, ако те оказват негативно въздействие върху публичните финанси, могат да доведат до необходимост от използване на държавните инструменти за финансова подкрепа, или се вземат в условия на системна финансова криза. В тези случаи министърът на финансите ще има право на своебразно вето върху решенията.

Законът въвежда изискване банките и инвестиционните посредници да правят планове за възстановяване. Те ще се актуализират всяка година и ще се одобряват от БНБ и КФН. Те трябва да включват различни сценарии, "които да гарантират непрекъснатост на важните функции".
Банките и посредниците трябва да имат и планове за преструктуриране, които да сведат до минимум загубите за данъкоплатците и да гарантират запазване на основните функции на съответната финансова институция. За разлика от плановете за възстановяване те ще се правят от БНБ и КФН.

Ранна намеса

Законопроектът определя и възможностите на БНБ и КФН за ранна намеса, когато банката или инвестиционния посредник нарушават или са близо до нарушаване на капиталовите изисквания и/или изискванията за ликвидност. Сред мерките за ранна намеса е назначаването на временен управител, който реално ще замести квесторите, които БНБ назначава да управляват банка под специален надзор.

Временният управител може да замени доскорошните управители на финансовата институция или да работи с тях. Той се назначава за срок до 1 година, като той може да бъде удължен с решение на БНБ, ако все още има опасност за финансовото състояние на банката.

Преструктуриране

Ако БНБ или КФН преценят, че банка или инвестиционен посредник не могат да се спасят със собствени сили или от временен управител и в същото време са в състояние на неплатежоспособност или може да изпаднат в такова надзорните органи вземат решение те да бъдат преструктурирани. Условие за това е и въпросното решение да е в обществен интерес.

Приема се че банка е в неплатежоспособност или може да изпадне в такава, ако са налице обстоятелства за отнемане на лиценза ѝ, или е понесла или може да понесе загуби, които да изчерпат собствения ѝ капитал. Освен това активите на съответната банка трябва да са по-малко от задълженията ѝ или се очаква, че това ще се случи скоро. Друго условие е банката да е поискала извънредна публична финансова подкрепа.

При задействане на преструктурирането банката или посредникът се управляват от извънредни управители, назначени от БНБ и КФН.

Преструктурирането става по няколко начина като решенията какво да се прави се вземат от БНБ и КФН независимо от волята на акционерите. Единият начин за преструктуриране е чрез продажба на стопанска дейност. Възможно е създаването на т. нар. "мостова банка", в която да се прехвърлят активи на закъсалата финансова институция. Мостовата банка се създава с капитал от фонда за преструктуриране на банки и може да действа в рамките на 2 години, след което трябва да бъде продадена или затворена, ако е изпълнила целите си.

БНБ може да вземе решение за прехвърляне на активи, права или задължения от институция в режим на преструктуриране или от мостова банка към дружество за управление на активи. То трябва да е изцяло или частично собственост на фонда за преструктуриране на банките и да е специално създадено за прилагането на тази мярка за преструктуриране. Въпросното дружество управлява активите така, че да получи възможно най-много пари при тяхната евентуална продажба или ликвидация.

Четвъртият инструмент за преструктуриране е споделяне на загубите на закъсалата банка това означава, че част от задълженията на банката могат да бъдат отписани и кредиторите да понесат солидарно частични загубили.
Държавата също може да се намеси в преструктурирането на банка като осигури капиталова подкрепа или влезе временно като собственик в закъсалата финансова институция. За прилагането на тези инструменти е нужно решение на Министерския съвет.

Всички мерки за преструктуриране, включително и намесата на правителството, може да се обжалват в съда, но това не спира изпълнението им.

Със закона за преструктуриране на банки се предлага и срокът на специалния надзор, прилаган от БНБ върху закъсала банка, да се намали от 6 месеца на един. Последно тази мярка беше приложена по отношение на вече обявената във фалит Корпоративна търговска банка. Целта на надзора е да се търсят начини за спасяване на банката, а ако това не стане, лицензът ѝ се отнема, какъвто беше случаят с КТБ.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?