Специалисти начертаха стъпки за изваждането на трансплантациите от застой

За изваждането на трансплантационната дейност у нас от застоя и дъното на европейските класации е необходимо държавата да даде солиден гръб на тази дейност и да се осигурят адекватно финансиране, да има достатъчно на брой и подготвени медицински кадри и да се подобри координацията между болниците. Това коментираха специалисти по време на кръгла маса в парламента по темата с трансплантациите. В момента у нас има малко на брой донорски ситуации и съответно малко трансплантации, като основна причина е в това, че много малко болници подават донори.

Над 1000 души чакат за трансплантация на орган у нас, а броят на трансплантациите в последните години е символичен. Причините за това са комплексни: липса на финансови стимули, условия, координация, но и липса на нужната подготовка на медицинските кадри. Според специалисти финансирането е подценено не само за дейностите, пряко свързани с поддържането на донора и самата трансплантация, но и по отношение на посттрансплантационното наблюдение, което също е скъпо, а е ключово за здравето на трансплантирания.

Зам-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев съобщи, че за последната половин година основният център, който подава донори е този във Велико Търново, което затвърждава тенденцията и от предходни години. Парадоксално столичните болници, които са с едни от най-големите и натоварени реанимации изобщо не подават донори в мозъчна смърт. Според д-р Сибила Маринова, началник на отделението по реанимация в областната болница във Велико Търново и координатор по донорството, огромният проблем на трансплантационната дейност у нас е, че "голяма част от българските лекари не знаят какво е мозъчна смърт". По думите ѝ оттам идва пролемът с липсата на идентификация на донори. Тя допълни, че 10% от смъртта в интензивните отделени е мозъчна смърт и попита къде са всички тези пациенти-потенциални донори. Според нея е необходимо обучение на медицинските кадри, но не само на координационните и трансплатационни екипи, а и навсякъде в болниците.

Зам.-председателят на здравната комисия в НС и водещ на дискусията проф. Георги Михайлов от БСП коментира, че исторически органните трансплантации навлизат у нас сравнително по-късно спрямо други европейски страни: "България трудно влиза в трансплантационната орбита и още по-трудно напредва в нея". И в момента нито броят на трансплантациите, нито успеваемостта им могат да се сравняват с тези в сходни страни като Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, посочи Михайлов. 

Д-р Мила Байчева, детски гастроентеролог от болницата по детски болести "Проф. Иван Митев", постави тревожния проблем, че от 1 година детски чернодробни трансплантации в болница "Лозенец" у нас не се извършват. Тя попита ще има ли детска трансплантационна програма в България и ако не къде ще бъдат трансплантирани нуждаещите се български деца. Тя посочи, че сега НЗОК плаща за трансплантации в чужбина, когато не могат да се направят у нас, но не помага организационно за осъществяването им, а децата трябва да имат трасиран път.

Д-р Боряна Аврамова, специалист по детска клинична хематология, постави друг наболял проблем: липсата на трансплантационни сестри. Тя посочи, че никога няма да имаме сестри в трансплантационните отделения, ако не са добре платени. По думите ѝ дефицитът на сестрински кадри е една от причините да не се правят трансплантации.

Водещият специалист по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия проф. Никола Владов коментира, че държавата трябва да застане със сериозен гръб зад трансплантациите у нас. Той заяви, че трябва да се направи ресертифициране на центровете, които извършват трансплантации, както и да се изработи нов медицински стандарт за трансплантациите, който въвежда критерии за брой операции и да оценява качеството на извършените трансплантации.

Специалисти от Румъния и Турция също представиха своя опит и дадоха препоръки за подобряване на трансплантационната дейност у нас.
Д-р Иринел Попеску от Румъния изтъкна важността на регионалното сътрудничество между държавите. Проф. д-р Мутлу Арат от Турция каза, че за да се постигне успех на първо място са необходими финанси, но също така инфраструктура, координация, стратегическо планиране, регистър на данните, както и система за контрол на качеството.

Здравните власти в лицето на зам.-министър Грибнев и председателят на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев поеха ангажимент да започнат промени на база постъпилите предложения: както в медицинския стандарт, така и по отношение на финансирането.