Специалитет на ГЕРБ до изборите ще са лесните PR ходове в здравеопазването

Подобно на бързата закуска и бързите решения на трупани с години проблеми в здравеопазването не са особено полезни, а могат да бъдат и вредни. Те засищат глада от това “веднага да се направи нещо“ за подобряване на системата, но само привидно. Често са ефектни и с лъскава опаковка, но отвътре цъка бомба със закъснител, подобна на холестеролната бомба в бързата закуска. Именно бързите и лесни решения са специалитет на управляващата партия и точно на подобни трикове залага и четвъртият здравен министър на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя дойде натоварена със задачата да внесе спокойствие в системата, да потуши няколко подпалени именно от сегашната власт пожара и да възвърне впечатлението, че по времето на това правителство се правят някакви реформи, но без самата тя да използва думата реформа. В резултат на това до края на мандата едва ли можем да очакваме вземането на трудни и съдбоносни за здравната система решения, но пък вероятно ще бъдат организирани шумни и добре “опаковани“ от PR гледна точка акции.

Атанасова раздели приоритетите си на краткосрочни и дългосрочни като сред краткосрочните се открояват проблеми, които ГЕРБ собственоръчно създаде. Подобна стратегия прилича малко на поведението на автомонтьор-мошеник, който първо ви прецаква колата повече, отколкото е била, а след това я “оправя“ и ви я връща “като нова“. След месец се оказва обаче, че пак е “гръмнало нещо“. Този сценарий вече е отработен от управляващото мнозинство. Филмът повтаря ситуацията от 2010 година, когато системата беше дестабилизирана с нередовни плащания, а когато те най-накрая бяха възстановени, заслугата беше приписана на тогавашния управител на НЗОК Нели Нешева.

Ролята на Атанасова в следващите месеци ще е горе-долу същата като на Нешева - ползваща се с партийната подкрепа и строго спазваща партийните повели, да постигне някакво привидно спокойствие в системата. Опитът на Нешева показа, че ключът към “спокойствието“ са добрите отношения с лекарски и пациентски организации, които на изпроводяк дълго оплакваха, колко добре са работили с нея. Атанасова вече получи подкрепа от тях, а председателят на Лекарския съюз заяви, че има 90% съвпадение на идеите им. Сега се търси и удобен за нея директор на НЗОК, за да бъде идилията пълна.

Пример за запален от ГЕРБ пожар, който сега Атанасова ще гаси, е случаят с цените на лекарствата, които се оказаха многократно завишени вследствие на политиките на мнозинството. Както се оказа, децентрализирането на търговете от МЗ към болниците, както и прехвърлянето на лекарства от министерството към НЗОК са повишили цените на редица медикаменти. Освен здравния министър, който беше освободен заради скандала, отговорност обаче носят и други партийни кадри и членове на кабинета като бившия директор на НЗОК Нели Нешева, уволнената заместничка на Константинов Гергана Павлова, включително и финансовият министър Симеон Дянков. Като ресорен вицепремиер Дянков вече изрази становище, че предприетите стъпки в лекарствената политика са били правилни.

От обявените дотук намерения на Атанасова пък става ясно, че ще се разчита само на това НЗОК да договаря отстъпки с фармацевтичните компании за всички лекарства. Според нея по-сериозни законови промени не са нужни. Това сериозно поставя под въпрос възможността някога изобщо да се върнат нарасналите в пъти цени на някои медикаменти. Ключово ще бъде дали въпросът със спонтанния скок в цените ще бъде разплетен докрай, защото в противен случай клетвите на премиера, че партията няма черна каса, в която облагодетелствани фирми наливат пари, си остават голи думи.

Друга каша, забъркана от ГЕРБ, която новият министър се зае да поправя, е въведеният лимит за лечение на деца. Чисто финансовото ограничение, срещу чието отпадане Дянков се съпротивляваше до последно, най-накрая ще бъде отменено, но само защото премиерът лично се разпореди за това и то, за да извлече PR дивиденти насред скандала с бонусите в администрацията.

За други проблеми като заплатите в Бърза помощ пък се действа на пожар, колкото да се покаже, че нещо се прави. Тази година евентуално ще бъдат дадени 10 млн. лева от парите за ремонти на болници, догодина предизборно може би още толкова, но това пак ще бъде защото толкова има, а не защото се изпълнява някаква по-дългосрочна концепция за стабилизиране на системата.

Атанасова хвърли в пространството и друга ефектна, но силно противоречива идея – да не се издават лични карти на хора без здравни осигуровки. Проблемът с неосигурените българи е действително сериозен като броят им расте постоянно заради увеличаващата се безработица и сивата икономика в период на криза. Затова едва ли поставянето на тези хора извън закона като бъдат оставени без лични карти ще реши някакъв проблем на икономиката.

С идването на Атанасова от нафталина се вадят и по-сериозни въпроси като премахването на монопола на НЗОК, което фигурира в предизборната програма на ГЕРБ. Спорно е обаче доколко тази тема няма пак да се изчерпа само с “чешене на езици“ и организиране на поредни обществени дискусии.

Демонополизацията на НЗОК беше коментирана по времето на министрите Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова, на които обаче не им стигна времето да предложат нещо конкретно, а Стефан Константинов обяви, че това не е приоритет. И тримата министри на ГЕРБ демонстрираха коренно различни визии по въпроса.

В началото на мандата пък неуспешен опит да внесе законопроект за премахване монопола на касата направи депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Проектът му обаче бързо беше покрит, а в предложените текстове прозираха явно лобистки интереси.

Сега Атанасова хвърли в публичното пространство нова идея, напомняща силно един от обсъжданите варианти по време на тройната коалиция с автори Антония Първанова и Йордан Цонев. Според Атанасова 6% от здравната вноска трябва да постъпват в НЗОК, а останалите 2% - в частен фонд по избор на осигурения. Тя се обяви за тристълбов модел на осигуряване с два задължителни стълба – основен – в НЗОК и допълнителен – в частен фонд, като паралелно продължи и сега съществуващото доброволно осигуряване. Нито дума обаче не е обелена до момента за далеч по съществения въпрос – как ще се промени пакетът с услуги, които осигурените получават срещу вноските си. При положение, че Атанасова уверява, че вноската ще остане 8% до края на мандата, то просто парите ще постъпват на две различни места, а пациентът ще получава все едно и също.

ГЕРБ не спази обещанието си да остойности наново всички услуги и да преразгледа цените на клиничните пътеки като веднъж завинаги каже за какво стига наличният финансов ресурс и за какво ще трябва да се набират допълнителни средства като целия процес се регламентира. Вместо това бяха направени козметични промени в цените на някои клинични пътеки, което отне на ведомството на Дянков година и половина. Промяната в цените обаче беше направена така, че всичко да продължава да се вмества в наличния бюджет, а не беше измерена реалната нужда на системата.

Заради силно характерния за това правителство популизъм думата “доплащане“ се превърна в табу и дори бе един от поводите за отстраняването на Анна-Мария Борисова, която предвиждаше в концепцията си за реформа регламентиране на допълнителното заплащане.

Доплащането и в момента съществува под различни форми – от избор на екип, през дарение за болницата и покупка на консумативи от частни фирми до откровено изнудване на пациентите.

Сегашното ужасяващо състояние на системата обаче е удобно за управляващите, тъй като сега гневът на хората е насочен към лекарите, които им искат допълнително пари, а не към политиците, които отказват да сложат ред в системата и поддържат илюзията, че със сегашните осигуровки едва ли не “всичко е безплатно“.

Това, разбира се, няма как да е възможно, защото само у нас от цялата Европа здравните вноски са толкова ниски и се плащат върху среден осигурителен доход около 600 лева (300 евро). Виж, когато към публичните средства за здравеопазване от 3 млрд. лева се прибавят и 2 млрд. лева от джоба на хората, нещата вече си идват на мястото. Въпросът е обаче как се дават тези пари – регламентирано срещу гаранции, че ще получиш по-високо качество на услугата или полулегално и под заплаха, че иначе операцията ти може да не е успешна.

Вместо задълбочен анализ обаче на публиката се представя далеч по-ефектното и печелившо от PR гледна точка предложение за отпадане на избора на екип в болниците, който е един от регламентираните начини за доплащане. Атанасова се закани да премахне избора на екип или това да става като допълнителна услуга през частните фондове. Ако тази мярка обаче не е част от цялостна концепция за прехвърляне на определен пакет услуги към частните фондове, пациентът може да се окаже много по-ощетен, отколкото е в момента. Защото ще трябва да внася всеки месец пари във фонд, за да може един ден да ползва една единствена здравна услуга. Накрая може да се окаже, че това му е струвало много по-скъпо от сегашните 250-900 лева. Освен това болниците вероятно не след дълго ще измислят как да компенсират премахнатия избор на екип. За това обаче естествено виновни ще бъдат самите лекари, а не управляващите.

Атанасова обяви още, че темата със закриването на болници не стои. Същевременно от години приблизително един и същи ресурс се разпределя между все повече структури. Чисто физически това означава издръжка на повече сгради, администрации и т. н., което особено в големи градове като София, Пловдив, Плевен и др. е чисто разхищение на ресурси и поддържане на агонията на западналите лечебни структури. Персоналът в тях винаги ще си намери работа, а за пациентът ще бъде по-добре лекарят да му обръща повече внимание, и около него да се навъртат повече сестри в три болници в града, отколкото да нямат време да го погледнат в 20 болници.

С приближаването на парламентарните избори вероятно ще станем свидетели на още куп предложения, които привидно са “много добри“, защото никой не може да отрече, че махането на лимита за лечение на деца и вдигането на заплатите в Бърза помощ е нещо хубаво. Това обаче няма да спре разпада на системата, която всички очакват да бъде променена.