Специална комисия ще предлага конфискация на престъпното имущество

Специална комисия ще запорира, разследва и отнема имущество, придобито дори и преди 25 години, ако е от престъпна дейност. Това приеха на второ четене депутатите, които гласуват окончателно закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен като закона за конфискацията или закона "Петканов".

Предложението за увеличаване давността от 15 на 25 години дойде от Йордан Соколов от ДСБ. Основният мотив на Соколов бе, че законът трябва задължително да обхване смутния период между 1986 и 1989г. "Тогава България натрупа външния си дълг и много хора успяха са се облагодетелстват. Именно тях трябва да преследва този закон, за да е ефективен," аргументира искането си тъмносиният юрист и допълни, че целта на законопроекта е да бъдат ударени крупните престъпници, поставили се над закона, защото са извънредно силни икономически.

Срещу тази идея и в защита на "червените барони" изненадващо скочи Недялко Калъчев от Новото време. Той настоя имущество, придобито преди 90-та година, да не се разследва. "Страх ме е за икономиката на България, защото 70% от нея е в ръцете на червените барони, които в мътните времена около 90-та се облагодетелстваха," обясни нововремецът и специално подчерта, че той няма личен интерес, защото през 1990 г. е бил студент в първи курс.

Специална комисия ще разследва кое имущество е незаконно придобито

Специална комисия ще установява кое имущество е било придобито по престъпна дейност, предвижда законът "Петканов". Тя ще се сезира или самосезира и ще разпорежда на съответните държавни органи да извършват проверки.

Комисията ще взима решения за образуване на производство за установяване на имуществото, придобита от престъпна дейност и ще внася в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, както и искане за отнемане в полза на държавата.

Тя ще се състои от петима членове, с 5-годишен мандат, който може да се повтори само веднъж. Председателят ѝ ще се назначава от правителството, заместник-председателят и двама от членовете ще се избират от Народното събрание, а последният от членовете ще се назначава от президента.

Основният спор в залата беше кой държавен орган да определя състава на комисията. Четин Казак от ДПС настоя изборът и на петимата да става от парламента като гаранция за безпристрастност на комисията. Така, според него, тя ще е напълно независима и ще може разследва дори министър-председателя. Георги Божинов от БСП пък лансира идеята трима от комисията да се назначават от Народното събрание, а двама - от президента.

Колегата им Панайот Ляков от ДСБ настоя членове да стават само хора, които "не са били привличани под отговорност и не са участвали в ръководството на фалирали банки и финансови пирамиди". Той обаче сериозно се усъмни, че хора като депутата Мирослав Севлиевски от Новото време и финансовия министър Милен Велчев, били на една яхта със съмнителни лица, ще изберат безпристрастни членове на разследващия орган.

И трите предложения в крайна сметка бяха отхвърлени от пленарната зала.

ДПС и Новото време безуспешно се опитаха да вредят и прокуратурата

Изненадващо ДПС и Новото време поискаха прокуратурата да получи същите правомощия, каквито има спецкомисията за конфискация.

Идеята им окръжните прокурори също да могат да образуват производство по този закон озадачи искрено депутатите от всички политически сили, в това число и самият вътрешен министър, изготвил закона. Прокурорът да има право да изпраща материалите на съответните специализирани органи в данъчната администрация за проверка, предложиха ДПС и нововремци.

Един от вносителите на идеята, Четин Казак от ДПС обясни, че по този начин прокуратурата ще бъде коректив на специалната комисия. Той дори допусна като възможност специализирания орган въобще да не се създава с аргумента, че България трябва да избере подход най-близък до собствената си традиция, която била да се дадат повече правомощия на прокуратурата.

В този дух се изказа и Недялко Калъчев от Новото време, който упрекна останалите депутати в "страх от прокуратурата". Според него, специалната комисия трябва задължително да бъде контролирана, защото тя можело да не се самосезира години наред.

Наложи се вътрешният министър Георги Петканов да обяснява, че духът на закона е граждански и за неговото реализиране се създава специален независим орган. "Струва ми се неуместно тук да се намесва прокуратурата," заяви Петканов.

Юристът от НДСВ Борислав Ралчев определи идеята като "нонсенс", а Йордан Соколов от ДСБ контрира ДПС и нововремци, че прокуратурата не може да бъде коректив, тъй като и самите прокурори на практика действат субективно.

Отнемат и имущество на съпрузи и братовчеди

Депутатите приеха, че законът ще се прилага, когато има основателно предположение, че едно имущество е придобито от престъпна дейност и когато срещу притежателя му е започнало наказателно преследване за престъпленията, посочени в закона.

Вътрешният министър Георги Петканов, който от две години се опитва да прокара закона уточни, че отнемането на имущество ще става на два етапа. Първият включва налагане на обезпечителни мерки и се прилага при започнало предварително производство за определен вид престъпление. Вторият - същинското отнемане на имуществото, ще става само при влязла в сила присъда.

Сред престъпните дейности, изброени в закона, са тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, убийство с користна цел или по поръчка. Законът важи и за нерегламентирана дейност с оръжия и взривове, с наркотични вещества, трафик на хора, кражби и грабежи на автомобили, изпиране на пари или подготовка за изпиране на пари, подкуп, укриване на данъци в особено големи размери.

По предложение на Панайот Ляков от ОДС, сред престъпленията бе записано и присвояването на средства от еврофондове.

Имуществото ще се отнема не само от участниците в престъпна дейност, но и от трети лица, на които то е прехвърлено.

Депутатите приеха текст, според който в полза на държавата ще се отнема и имущество на съпрузи, ако се установи, че единият от тях го е придобил чрез престъпна дейност. На отнемане ще подлежи и имуществото, което по време на проверката е прехвърлено на съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия и по сватство до втора степен, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.

Законът ще се прилага и когато извършителят е починал или е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието. Той ще действа и когато имуществото е придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина.

От ляво и от дясно скептични, че законът ще удари "големите риби"

По време на дебатите повечето депутати не посмяха да се обявят против закона на вътрешния министър, макар неофициално да говореха, че текстът е повече популистки, отколкото ефективен. В изказванията си от трибуната обаче и от ляво, и от дясно бяха доста скептични, че законът може ще удари големите престъпници и мафиоти.

Георги Божинов от БСП изрази съмнение от трибуната, че ще бъдат засегнати "босовете" и техните сътрудници. Той припомни случаите, когато имуществото се прехвърля на трети лица и постави въпроса дали липсата на имущество ще бъде причина да не се налагат наказателните мерки, предвидени в закона. Опасенията му бяха придружени с уточнението, че законът е важен и необходим за българското общество.

Христо Кирчев от СДС пък обяви, чу законът е крайно закъснял, тъй като българската мафия вече "се е окопала" в икономиката и е невъзможно да бъде атакувана. "Комисията ще трябва да разследва 3/4 от хората в България," заяви още синият депутат.

Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов се възмути, че текстът е изцяло подменен между първи и второ четене и заяви, че така законът няма да заработи. Той бе единственият депутат, който обяви, че няма да подкрепи текста при гласуването, без обаче да се мотивира. Колегите му не приеха неговото предложение заглавието на закона да бъде "Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконни доходи".

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?