Спецсъдът "аварира" от бързане да рестартира делото "САПАРД"

Повторното начало на особено значимото за Брюксел дело за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД "аварира" в Специализирания наказателен съд - най-вероятно заради бързане, предизвикано от желанието на правораздаващите да обявят подновяването на процеса преди доклада на Европейската комисия.

Съдия-докладчикът по казуса Пламен Панайотов (бивш прокурор) не успя да му даде ход в четвъртък, тъй като нито едно от изискванията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за това не бяха спазени – четирима от общо осем подсъдими бяха нередовно призовани и не се явиха, като нито един от тях не беше получил препис от обвинителния акт в 7-дневния срок преди заседанието.

В залата бяха Радмил Петров, Иван Иванов, Ана Шаркова и Валентин Ангелов, както и адвокатите им, които бяха призовани по телефона. Отсъстваха Марио Николов и жена му Марияна Николова, Петя Хаджииванова и Лазарина Георгиева. От техните защитници в залата бяха само Станислава Каракашева (на Марияна Николова – бел.ред.) и Йордан Киров (на Петя Хаджииванова).

Каракашева обясни пред съда, че не се е чувала с клиентката и не знае дали тя все още желае да я защитава. Същото заяви и Йордан Киров, уточнявайки, че не е говорил с Хаджииванова от година и половина, след като тя бе оправдана от Софийския апелативен съд (САС). Впоследствие съдия Панайотов установи, че подсъдимите в залата са получили копия от обвинителните си актове между 17 и 21 декември без да е спазен 7-дневния срок преди предполагаемото начало на делото.

По неофициална информация на Mediapool днешното заседание е било насрочено на 15 януари, като още тогава на спецсъда е било пределно ясно, че така "минира" даването на хода на процеса, заради неспазването на този срок. Какво е наложило това бързане не е ясно.

Интересно обаче е съвпадението, че само ден, след като съдия Панайотов е насрочил заседанието за 23 януари, главният прокурор Сотир Цацаров изненадващо се похвали по време на конференция за създаването на Европейска прокуратура в Мюнхен, че делото, образувано след разкрития на ОЛАФ и превърнало се в един от големите скандали от епохата на тройната коалиция, е преработено от държавното обвинение и внесено за разглеждане в спецсъда.

Аферата "САПАРД" е един от големите провали на прокуратурата. Преди пет години в Аугсбург (Бавария) двама германски граждани, съучастници на четирима българи от аферата "САПАРД", бяха осъдени по съкратена процедура, след като признаха вината си за това, че с Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са участвали в схема за източване на европейската програма чрез фалшиви фактури. Родната прокуратура обаче избра друг подход – раздели материалите и обвиняемите на две, образувайки две дела – за документни измами и за пране на пари.

На първа инстанция повечето обвиняеми получиха сериозни осъдителни присъди, но в Софийския апелативен съд (САС) и двете дела се сгромолясаха, а обвиняемите бяха оправдани, тъй като доказателствата от Германия така и не са били използвани от българската прокуратура, а разделянето на двете дела практически е обрекло на неуспех обвинението.

Любопитен детайл е, че новият обвинителен акт по казуса с източването е около 140 страници – почти два-пъти по-кратък от предишния, съдържащ 220 страници, въпреки че в мотивите си към оправдателните присъди на подсъдимите, апелативните съдии бяха изложили многобройни препоръки за изясняване на обстоятелства и деяния по казуса.

Цацаров призна провала на прокуратурата по казуса

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров призна в четвъртък, че държавното обвинение действително се провалило по разследванията за аферата. от думите му стана ясно дори, че рестартираният процес за източването едва ли ще стигне до краен успех.

"Между двете дела има определена връзка. Едното дело е за пране на пари, а освен всичко друго, другото дело е за така нареченото предикатно престъпление (престъплението, от което се приема, че са придобити изпраните пари - бел.ред.). Точно поради тази причина тактически правилно е едното да изчака развитието на другото. Не можеш да гониш пране на пари, без да си гонил, грубо казано, предикатното престъпление. Ако едното е някъде и чака произнасяне на Върховния съд, тактически другото като го внесеш какво ще постигнеш?", риторично попита журналистите Цацаров.

Запитан дали това означава, че държавното обвинение не си е свършило работата, той заяви: "Може би всички не сме си свършили работата. Естествено, че не сме си свършили работата. В едно от решенията на съда се казва, че прокуратурата си е поставила изключително високи доказателствени стандарти, тоест тя е тръгнала да доказва в две различни производства предикатното престъпление и прането на пари и в същото време си е поставила висока летва да го направи и в едно от тези производства. Тактическите решения по това дело не са най-правилните. От моя гледна точка нещата не са били обмислени по най-добрия начин. Ние можем да говорим за тактически грешки, но това е наш проблем. Ние си го признаваме. Трудно е, когато застанеш пред колеги и то колеги от Мюнхен, които са работили по този случай, да кажеш – всичко ни е наред. Кое ни е наред, то при тях приключи?.."

В четвъртък съдия Пламен Панайотов изиска справки от граничната полиция, затворите и следствените арести – дали имат данни за някого от неявилите се подсъдими, аргументирайки се с високия обществен интерес към процеса. Освен това определи по няколко дати за заседания месечно от февруари до юни т.г., въпреки че за много от тях адвокатите в залата заявиха, че имат ангажименти.

Нормалният ход на процеса е предварително "миниран"

Магистратът обаче им отговори, че той служебно ще си насрочи резервни дати, а пък защитниците щели да си пращат уважителни причини за отсъствие, щом имат такива, и казусът щял да се отлага. Панайотов демонстрира явна незаинтересованост от факта, че по този начин може безпричинно да разкарва някои от подсъдимите, като дори посъветва Иван Иванов да дойде в София в деня преди следващото заседание на 26 февруари, тъй като той се оплака, че автобусът му от Ямбол пристига най-рано в 10.30 часа в столицата.

Проблем пред хода на делото вероятно ще се окаже и това, че съдията-докладчик Панайотов е работил заедно с близкия си колега и наблюдаващ прокурор по казуса Андрей Андреев, докато и двамата споделяха общ кабинет в Софийската градска прокуратура. Заради това не е изключено защитата да поиска отвод на съдия Панайотов, какъвто той сам би трябвало да си направи заради ангажираността си с разследването в миналото.

По това дело бизнесменът Марио Николов бе осъден на първа инстанция на 12 години затвор, съпругата му Мариана Николова също бе призната за виновна и осъдена на 5 години затвор, а различни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими – Ана Шаркова, Лазарина Георгиева, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Осъден на първа инстанция с тях бе и Григор Главев, но той почина преди делото да приключи окончателно. Двама бяха оправдани - Радмил Петров и Петя Хаджииванова.

След това обаче, Софийският апелативен съд отмени всички присъди и върна казуса на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения - противоречия, неясноти и пропуски при изготвяне на обвинителния акт. В мотивите си САС остро разкритикува и първоинстанционното решение, произнесено от настоящия председател на Върховния административен съд Георги Колев, посочвайки, че в него буквално са били преписани цели пасажи от обвинителния акт.

След това фиаско претърпя и делото за пране на пари, където подсъдим е и бизнесменът Людмил Стойков, който, според обвинението, е създал престъпна група, ръководена от Марио Николов, за пране на пари на над 12.8 млн. лева, отклонени от САПАРД.

Стойков бе оправдан и на първа инстанция по втория казус, но ефективни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими - Марио Николов, Марияна Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Това дело не успя да тръгне повече от две години на втора инстанция и, след като най-сетне това се случи през 2012 г., САС оправда всички подсъдими.

Голям скандал последва и след като прокурорът Стойчо Ненков оттегли протестите срещу оправдателните присъди точно на Марио Николов и Людмил Стойков. Той бе обвинен в престъпление срещу правосъдието. Успоредно с това двамата германски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард бяха осъдени за участие в схемата, но се оказа, че родните разследващи не са използвали достатъчно ефективно доказателствата, събрани от немските им колеги.

По тази причина прокуратурата възнамеряваше да изчака с повторното внасяне на делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД в съда, докато Върховният касационен съд не са произнесе по искането за възобновяване на другия процес – за пране на пари. Идеята беше двата казуса да се обединят, за да могат да се ползват доказателствата, по пример на германските разследващи. Това обаче не успя да се случи, тъй като подсъдимите за източването се възползваха от правото си да поискат делото им да се гледа или да бъде прекратено заради навършване на 2 години от привличането им като обвиняеми.