Спецсъдът не откри пукнатини в обвинението и остави Иванчева в ареста

Александър Ваклин осигурил парите за подкупа 11 дни преди да му бъде поискан

Десислава Иванчева се опитва да говори с журналистите в съдебната зала. Сн. БГНЕС

Спецсъдът не откри в петък никакви пропуски и противоречия в представените от обвинението доказателства по делото за подкуп от 70 000 евро срещу кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и сочения за посредник в схемата Петко Дюлгеров и ги остави за постоянно в ареста.

От защитата подчертаха, че е бил нарушен максималният срок на първоначалното задържане, както и че разследващите са се държали особено унизително с двете жени при акцията във вторник, но съдия Пламен Панайотов отказа да вземе отношение с обяснението, че това се установява "по друг ред и от други органи".

Посочени бяха и данни, даващи основание на адвокатите да подозират, че в случая е налице провокация към подкуп и в тезата на прокуратурата има противоречия, но спецсъдът отхвърли всички възражения, приемайки като основателни само твърденията на обвинението.

Съдия Панайотов основа определението си на показанията на сочения за потърпевш строителен предприемач Александър Ваклин, съпругата му Полина Ваклин, служителката им Галина Димитрова, секретарката на община "Младост" Маргарита Стоянова и на обясненията на Петко Дюлгеров.

Според магистрата в голямата си част те били логически свързани, потвърждавали се взаимно и описвали фактическата обстановка по начина, описан от спецпрокуратурата – както по отношение на дейността на Иванчева като кмет, така и във връзка с получения от нея подкуп.

Спецсъдът цитира и показанията на други трима предприемачи, посочвайки, че те също говорели за практиката на обвиняемата да забавя неоснователно преписки по строителни проекти. Освен това кредитира като достоверни и думите на трима служители на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), описващи срещи между Иванчева, Дюлгеров и "житейски изнудвания" Ваклин.

По този повод защитата възрази, че новоприетият антикорупционен закон не допуска служители на комисията да извършват тайно наблюдение, нито да експлоатират специални разузнавателни средства (СРС), а само да правят искания за такива. Съдия Панайотов обаче прие, че показанията им са ценни заради това, че описват протоколите от използваните по случая СРС-та, които все още не се намират в папките по делото, тъй като са в ДАНС.

Впечатление в определението на спецсъда направи обстоятелството, че на няколко пъти бяха споменати свидетели, твърдящи, че Петко Дюлгеров е искал подкуп от името на Иванчева, но нито веднъж не бе посочено лице, свидетелствало, че самата кметица е поискала пари, за да придвижи проекта на Ваклин.

Сн. БГНЕС

Спор на тема: къде са парите?

Неочакван въпрос излезе по време на заседанието на спецсъда, след като защитата изрази съмнения къде се намират парите от предполагаемия подкуп, които са основният предмет по делото.

Адвокатът на Петрова Иван Иванов посочи пред спецсъда, че според приемно-предавателен протокол от 17 април (денят на арестите – бел.рд.), подписан от служителя на КПКОНПИ Деню Денев, парите са върнати на Александър Ваклин. Нещо, което може да стане едва след окончателното приключване на евентуалния съдебен процес.

"Ние нямаме предмет на престъпление, г-н председател. Предметът на престъплението вече е върнат на свидетеля Ваклин", обърна се към съдия Панайотов защитничката на Дюлгеров Мариана Тодорова.

Представителите на спецпрокуратурата репликираха защитата с краткото обяснение, че "парите са по делото", но не коментираха какво тогава удостоверява въпросният приемно-предавателен протокол.

От мотивите към определението на съдия Панайотов се разбра, че става въпрос за объркване, тъй като въпросният протокол отразява момента, в който от КПКОНПИ са върнали на Ваклин вече белязаните пари, за да ги даде той на свой ред на Дюлгеров, който пък да ги занесе на срещата му с двете обвиняеми Иванчева и Петрова.

Хронологията по движението на парите е следната: на 2 април бизнесменът предава на следовател Нели Тодорова 70 000 евро, която същия ден ги прехвърля на Денев от КПКОНПИ, където очевидно са белязни. В деня на акцията те отново са върнати на Ваклин, след което с протокол за претърсване и изземване са иззети от служебната кола на Иванчева и Петрова.

"Този протокол е одобрен от съдия, след което сумата е запечатана и би трябвало да се намира в органите на досъдебното производство", увери съдия Панайотов.

Защитата не откри разрешение за СРС, спецсъдът увери, че такова има

Друг довод срещу законността на обвиненията, изтъкнат от защитата, бе липсата на разрешение от спецсъда за маркирането на парите, както изисква Законът за специалните разузнавателни средства.

По този въпрос обвинението се съгласи, че подобно разрешение все още не е представено в материалите по делото, но увери спецсъда, че то все пак съществува, но се искало технологично време, за да стигне до папките по делото.

"Когато прокуратурата твърди, че има годни доказателства за използването на специални разузнавателни средства, тя е длъжна да ангажира всички доказателства в тази връзка, а не да призовава съда да се осланя на жизнения си и професионален опит", възмути се адвокат Иванов.

"По делото има доказателства за искане на СРС от 7 февруари 2018 г. и за разрешение на СРС от 7 февруари 2018 г., издадено от специализирания наказателен съд по отношение на обвиняемата Иванчева", посочи по този повод съдия Панайотов.

Магистратът уточни, че въпросното разрешение включва редица секретни способи – от оперативно наблюдение на обвиняемите, подслушване, проследяване, белязване на пари до документиране на техни разговори и срещи.

Адвокат Марин Марковски, защитник на Иванчева. Сн. БГНЕС

 

Спецсъдът не се съгласи и с довода на адвокатите, че по делото има сериозни данни за провокация към подкуп, която представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и би оневинила напълно тримата обвиняеми.

В подкрепа на това подозрение защитата посочи факта, че Александър Ваклин е предоставил сумата от 70 000 евро на следовател Нели Тодорова на 2 април. А цели 11 дни по-късно, на 13 април, бизнесменът за пръв път посочва в свой разпит, че му е поискан подкуп в такъв размер. Защитниците изтълкуваха това нелогично разминаване в хронологията с извода, че всъщност разследващите са били активната страна в корупционната схема, а не Иванчева.

"Твърди се, че Иванчева с голяма степен на вероятност е искала тези пари, но няма нито едно доказателство кога и как е станало това", заяви пред съда адвокатът на кметицата Марин Марковски, добавяйки, че заместничката ѝ също отрича да е искала и получавала подкуп.

Следите от маркировката се оказват на неадекватни места според защитата

По отношение на следите от маркировката на парите за подкупа, открити по двете обвиняеми жени, Марковски отбеляза, че при изследването с ултравиолетова лампа светват само дясната длан, безименният пръст и носът на клиентката му. Обстоятелство, което според него означава, че тя не е броила парите.

Защитата на Петрова също посочи, че следи от маркировката са открити по странни места от тялото ѝ – външната част на пръстите на двете ръце, областта около устата ѝ и по деколтето на дрехата ѝ.

Преди това от обвинението не се спряха на тези подробности, а просто посочиха, че при обиска на двете задържани е установено наличието на веществото, с което предварително са белязани парите, намерени в колата им. Следи от маркировката имало също и на левия сенник в колата, която е управлявана от Иванчева, което бе изтълкувано с "житейска логика" – "тръгваш, светва ти слънцето, пускаш си сенника".

Защитата атакува и показанията на тримата служители на КПКОНПИ – Николай Бонев, Мартин Несторов и Деню Денев. По думите на адвокат Тодорова те трябвало да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като законът изобщо не предвижда възможност служителите на комисията да извършват тайно оперативно наблюдение. Според адвокатката те са правели точно това по време на среща между Дюлгеров и Ваклин.

От държавното обвинение я репликираха, че това е вярно, но "освен държавни служители, те са и граждани – разпитани са именно като граждани".

"Г-н прокурор, в протокола от разпитите им пише "служители на КПКОНПИ", а не "съвестни граждани, случайно попаднали на мястото", саркастично отвърна на свой ред адвокат Тодорова.

Преди това спецпрокуратурата пледира, че с действията си Десислава Иванчева е навредила сериозно на имиджа на държавата в Европейския съюз, тъй като е допринесла за схващането, че България е най-корумпираната страна членка. Споменато бе и, че целият случай станал факт точно по време на европредседателството в София

Десислава Иванчева отрича ръцете ѝ да са "светвали"

Преди началото на съдебното заседание в петък кметицата на "Младост" заяви пред медиите, че тя и заместничката ѝ Петрова не са пипали маркираните пари и цялата акция представлява провокация към подкуп. 

"Ръцете ни не са светвали", каза Иванчева в отговор на изказването на шефа на спецпрокуратурата Иван Гешев, че кметицата е "светнала като коледна елха" по време на задържането.

Според Иванчева акцията срещу нея е заговор на заместника ѝ Румен Русев, който искал да стане кмет на района. За намерените в автомобила ѝ пари – 56 000 евро, обясни, че не са нейни, а са били в колата, без да уточнява повече подробности.

В началото на заседанието обвиняемите бяха оставени в стъклената кабина, предназначена за особено опасни престъпници и терористи. Каква е причината за това, така и не стана ясно. Все пак от съдената охрана ги въведоха в залата за началото на заседанието. Така единственият ефект от начинанието бе, че Иванчева трябваше да говори с медиите, викайки през стъкло.

По тази причина тя залепи бележка на стъклото, в която повечето думи бяха съкратени. На нея пишеше, че обявеният за посредник при подкупа Дюлгеров и предприемачът Александър Ваклин се познават, че тя и Петрова нямали нищо общо с Дюлгеров, а парите са подхвърлени.

В писменото послание се казваше още, че двете не са искали нищо друго от инвеститорите освен да правят детски площадки в района. Бележката завършваше с въпроса: "Защо не провериха жабката и багажника, а директно кашона (с парите – бел. ред)?"

Сн. БГНЕС

Инвеститорът публично се е оплаквал от Иванчева в миналото

Собственикът на строително-инвестиционната компания "Ваклин груп" Александър Ваклин има разрешение за промяна на подробен устройствен план за имот в местността "Камбаните" в "Младост 4". То е издадено от главния архитект Здравко Здравков и с него започва процедура за застрояването на имота с две сгради.

Районният кмет, в случая Иванчева, трябвало да обяви заповедта за промяна на плана на заинтересованите страни. В сайта на районната администрация такова обявление няма. Публично известно е, че Александър Ваклин е подавал жалба до главния архитект за бездействието на районния кмет.

Според прокуратурата Иванчева поискала подкуп, за да пусне обявлението, без което проектът не може да бъде задвижен. В четвъртък Ваклин отрече пред Mediapool да е замесен, въпреки че случаят със забавената преписка и биографията му отговарят на профила на българина "с европейско мислене", посочен от прокуратурата като автор на сигнала и собственик на парите за подкупа.

Ваклин е живял и работил във Великобритания. Бил е и кандидат за общински съветник от партията на бившия военен министър Николай Цонев "Нова алтернатива". В края на миналата година компанията купува друг имот в "Младост", който също иска да застрои.

Съдията – бивш колега и близък приятел на шефа на КПКОНПИ

Съдията Пламен Панайотов, уважил исканията на спецпрокуратурата за постоянен арест на тримата обвиняеми, е стар познайник на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, с когото дълго време работеха в един кабинет в Софийската градска прокуратурата.

Двамата бяха наблюдаващи прокурори по мегаделото "Софийски имоти", което приключи с провал за държавното обвинение. Сега Пламен Георгиев е ръководител на комисията, която проведе зрелищната акция по задържането на Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, а Пламен Панайотов е съдията, който ги остави в ареста.

В началото на март съдия Панайотов публично демонстрира приятелското си отношение към Георгиев, след като го засипа с похвали в интервю за столичен вестник, след като бившият му колега бе избран за шеф на антикорупционната комисия. Въпреки това нито защитата поиска отвода му от делото, нито той сам обсъди този въпрос.

Мерките за неотклонение на Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров обаче не са окончателни и подлежат на обжалване пред Апелативния спецсъд.

Още по темата
Още от България