Спецсъдът отново върна делото срещу ексшефа на Фонда за лечение на деца

Специализираният наказателен съд (СНС) отново върна на прокуратурата делото срещу бившия директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров и още трима негови подчинени заради неясноти и противоречия в обвинителния акт. Според съда пропуските в обвинението биха затруднили делото, ако не бъдат отстранени. Така близо две години след шумната акция на ГДБОП във фонда, която беше определена като “избродирана“ и “оперативно майсторство“, делото срещу Александров не тръгва.

Александров е обвинен, че е мотивирал останалите трима подсъдими Катерина Котева, Татяна Радева и Станислава Горанова да участват в престъпен сговор за незаконно присвояване и неправомерно разходване на средства от бюджета на фонда, за прехвърляне на задължения на фонда към НЗОК и за длъжностни престъпления.

Адвокатите на подсъдимите пледираха, че има съществени процесуални нарушения и съдебният състав потвърди тази констатация. Специализираната прокуратура ще обжалва решението в седемдневен срок, обяви прокурор Ирина Арменова.

"И като човек, и като магистрат - най-скандалното е, че в случая се касае за лечение на деца, че са нарушавани правата на децата и правото им да бъдат лекувани по адекватен начин, така че да бъде осигурено тяхното лечение. По делото са проведени разпити на родители, чийто деца са починали, и определено, не само, че не е приятно, но по принцип е много укоримо поведението на подсъдимите", каза тя.

През август миналата година специализираният наказателен съд прекрати и върна за доразследване делото срещу Александров, а през февруари тази година определението беше потвърдено и от апелативния специализиран съд.

Едно от най-съществените нарушения, които обвинението трябва да отстрани е, че в обвинителния акт са посочени различни времеви периоди, в които четиримата подсъдими са осъществили престъпния сговор.

За трима от тях той е от септември 2014 г. до април 2016 г., а обвинението на Татяна Радева е от февруари 2014 г. до април 2016 г. В обвинителния акт има и противоречия за целените от четиримата престъпления, за които според прокуратурата са се сговорили. Освен това прокуратурата не е посочила фактически твърдения за част от повдигнатите обвинения.

Наред с това според спецсъда държавното обвинение не е обяснило метода на присвояване, извършено от четиримата, както и как от това са настъпили вреди за фонда. Слабостите на обвинителния акт, които не са съществено нарушение, но ще затруднят делото, са че в обстоятелствената му част и диспозитива са разместени описаните обвинения и не следват последователно и огледално.