Спиране на огъня в Нагорни Карабах, Азербайджан твърди, че е постигнал целите си

Азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че е постигнато споразумение за спиране на огъня в Нагорни Карабах, предадоха Ройтерс и ТАСС.

Както предложи азербайджанската президентска канцелария, утре, 21 септември, ще се състои среща между представители на властта в Баку и представителите на арменците в Нагорни Карабах, предаде азербайджанската осведомителна агенция АЗЕРТАДЖ.

Министерството на отбраната в Баку съобщи, че примирието влиза в сила в 13 ч. местно време (12 часа българско) днес.

Арменците в Нагорни Карабах са се съгласили с искането на Азербайджан да прекратят боевете и да се разоръжат, предаде Ройтерс, като се позова на новинарската агенция Интерфакс.

Те са се съгласили въоръжените им формирования да бъдат разпуснати и разоръжени.

В Нагорни Карабах е обявано спиране на огъня, потвърди медията "Спутник Армения".

По-рано Азербайджан заяви, че антитерористичната му операция в Нагорни Карабах продължава успешно, предаде Ройтерс. Баку направи това изявление, след като САЩ призоваха операцията да бъде спряна.

След месеци на нарастващо напрежение в Нагорни Карабах Азербайджан обяви тази седмица, че предприема антитерористична операция, включваща изпращане на войски в региона и употреба на артилерия.

Мерките "продължават успешно", като биват унищожени оръжия и военно оборудване, написа министерството на отбраната на Азербайджан в комуникационното приложение "Телеграм".

Нагорни Карабах е международно призната територия на Азербайджан, но част от нея е под фактическия контрол на арменски сепаратисти, които твърдят, че това е земята на предците им, отбелязва Ройтерс.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън проведе телефонни разговори както с президента на Азербайджан Илхам Алиев, така и с премиера на Армения Никол Пашинян, като призова Баку незабавно да сложи край на операцията си.

След разговора на Блинкън с Алиев Държавният департамент заяви, че азербайджанският лидер е "изразил готовност" да спре мерките, свързани с антитерористичната операция, и да проведе среща с представители от Нагорни Карабах.

В информации на руски новинарски агенции, на които се позовава Ройтерс, се казва, че в разговора си с Блинкън азербайджанският президент Алиев е изтъкнал, че Азербайджан ще спре антитерористичната си операция, ако въоръжените арменци в Карабах сложат оръжията си и се предадат. Руските агенции се позовават на изявление на азербайджанското президентство.

От изявление на Държавния департамент става ясно, че в разговора си с Никол Пашинян държавният секретар Блинкън е казал на арменския премиер, че Ереван има пълната подкрепа на Вашингтон.

Най-сериозното изостряне на конфликта след 2020 г.

В. "Файненшъл таймс" коментира, че подновените вчера боеве бележат най-сериозното изостряне на продължаващия от десетилетия конфликт след войната от 2020 г., в която Азербайджан, с подкрепата на Турция, си възвърна контрола над част от анклава, както и над няколко околни територии.

Британското издание посочва, че азербайджанският министър на отбраната Закир Хасанов e оправдал военната операция с необходимостта, по думите му, да се прогонят арменските войски и да се възстанови конституционния ред в спорния анклав - международно призната територия на Азербайджан, населена предимно с етнически арменци.

От декември миналата година Баку блокира единствения път, свързващ анклава с Армения, което доведе до недостиг на храна, медицински консумативи, както и до често прекъсване на електроснабдяването, припомня "Файненшъл таймс".

Като знак за това, че Азербайджан се стреми да си възвърне пълния контрол над анклава, азербайджанското външно министерство заяви вчера, че "единственият начин за постигане на мир и стабилност в района" е арменските войски да се изтеглят, а правителството на етническите арменци в Нагорни Карабах да бъде разпуснато.

Азербайджан аргументира военната си операция вчера с експлозиите на мини, при които ден по-рано в района са загинали четирима войници и двама цивилни, като твърди, че арменските въоръжени сили създават "сериозна заплаха за регионалния мир и стабилност". Министерството на отбраната на Армения отрича да има негови войски в анклава. Ереван заяви, че обвиненията на Баку са претекст, "за да завърши политиката си на етническо прочистване", и призова Русия "да предприеме ясни и недвусмислени стъпки, за да сложи край на агресията на Азербайджан".

Ролята на Русия

Руският мироопазващ контингент в анклава до голяма степен остава настрана от конфликта въпреки обещанието на Москва да защитава "връзката между Нагорни Карабах и Армения" в споразумението за спиране на огъня, което беше сключено с нейно посредничество през 2020 г. Разгарянето на конфликта показва как Русия - традиционният посредник в региона - губи влияние в своята "близка чужбина", след като президентът Владимир Путин предприе инвазията в Украйна миналата година, отбелязва вестникът.

Армения, страна с преобладаващо християнско население, която традиционно гледа на Русия като на свой покровител, потърси подкрепата на Запада, за да посредничи в конфронтацията с богатия на петрол, предимно мюсюлмански Азербайджан, и изрази разочарование от липсата на подкрепа от страна на Москва, посочва "Файненшъл таймс". Арменският премиер Никол Пашинян предложи страната му да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), оглавен от Русия военен съюз, отмени ученията на ОДКС, които трябваше да се състоят в страната, и вместо това започна съвместни учения с американски войски миналата седмица, припомня вестникът. Европейският съюз се опита да запълни вакуума, създаден от Москва, чрез няколко кръга от преговори с Армения и Азербайджан, последният от които беше през юли.

Дали поради липса на политическа воля или военни средства – резултат от отслабването на нейната армия във войната, която води в Украйна – Русия изостави ролята си на арбитър и гарант в конфликта в Нагорни Карабах, пише в коментар в. "Монд". Москва още веднъж демонстрира своята неспособност да осигури стабилност в своята "близка чужбина", било то в Кавказ или Централна Азия.

Дипломатическата реакции на руското външно министерство на това ново изостряне на напрежението в Нагорни Карабах потвърждават позицията на обикновен наблюдател, до която Москва се ограничава.

Руското външно министерството се ограничи до това да "призове двете страни в конфликта“ да спрат боевете, изявление, което изглеждаше като минимално дипломатическо усилие и отрича очевидното, а именно, че Азербайджан умишлено е поел инициативата в конфликта. От страна на Кремъл говорителят му Дмитрий Песков увери, че "приоритет е сигурността на руските мироопазващи сили“, припомня вестникът.