Спирането на "Деконструкция" - защо не изпитвам истинска солидарност

Тъй като получих покана за събитието (протест срещу спирането на предаването “Деконструкция” по БНР - б.р.), а и размишлявах доста по казуса, ми се иска да напиша своите лични мотиви защо не мога да се солидаризирам с екипа на “Деконструкция”.

Започвам с едно уточнение: не съм съгласна със свалянето на предаването.

Звучи ми несериозно ръководството на БНР да свали едно предаване заради наложена глоба от СЕМ. Ами да си я плати - решението да съществува подобен вид предаване си е на радиото и реториката на “Деконструкция” далеч не е от вчера. Ами да проявят достойнство и да застанат зад авторите си.

Или пък, ако си имат проблеми с тях, да си ги решат на вътрешно управленско ниво, а не под натиск. Ясно е, че това управление е силно делегитимирано и този случай отново го доказва.

Какво обаче ме спира да изпитам истинска солидарност:

1. Водещите системно си позволяват да генерализират, обиждат, заклеймяват и стигматизират ангро много от хората, от които сега търсят разбиране. Всеки, който работи в НПО сектора, или просто е несъгласен с тезите ви, е обявен за “грантаджия”, “платен соросоид”, осмян и принизен. Без доказателства, но с назидателен тон, издаващ някакво морално или интелектуално превъзходство. Ако случайно някой се почувства обиден, му се казва: “хаха, ами ти защо се припознаваш с тези, за които говорим?”. Тоест евтино обиждате на едро, но не можете да дадете разумни аргументи и доказателства на дребно, затова се измъквате. Недостойно е.

2. Изглежда комфортно харчите парите на българския данъкоплатец, за да може Волгин безцеремонно да унижава всеки клет слушател, позволил си да не го величае, но имате проблем с това някой друг да харчи тези на европейския или американския за дейности, която други хора намират за полезна. На какво основание? Ако сте толкова антисистемни, ами бъдете извън системата! Националната медия далеч не влиза в тази категория. Обективно погледнато, нито “Деконструкция”, нито предаването на Калин Манолов имат място в БНР, защото са пропагандни. Слава Богу, вторият го няма от известно време.

3. На последно място, но може би най-важно за мен - позволихте си да присвоите претенциите за ново ляво в България, с което допълнително допринасяте за това да се чувствам непредставена. Лявото не е и не може да бъде расистко, хомофобско, ислямофобско. Всеки нормален или радикален ляв извън България не би повярвал, ако чуе за какво става дума. Но и ние, слушателите, не сме някакви идиоти.

Обидно е да се свири на русофилската струна, или пък да се използва носталгията на българите по социализма за прокарване на про-путинска пропаганда. За проповядване на външнополитическите интереси на руската държавна машина. (нарочно не казвам държава). За отявлена защита на партньорите му, масови убийци като Башар Асад, който изтребва систематично невинните си граждани.

Владимир Путин, драги водещи, не е представител на лявото, а напротив, на крайно уродливия олигархичен и криминален капитализъм. Каквото всъщност е и списанието, в което всички вие списвате (сп. А-спекто - б.р.). Таргет групата на рекламодателите ви е висока средна класа и хора на ръководни позиции в бизнеса, държавните и международни структури. Виждала съм имиджовата му презентация. Как тогава си позволявате да се самопровъзгласявате за говорители на лявото в най-чистия му вид? Обидно е. Просто е обидно.

За финал - нямам нищо против мнението ви. Имайте си го, пишете си, отстоявайте си позициите, водете си предавания, върнете се в БНР, желая ви го от сърце. Но подценявайте по-малко аудиторията си.

П.С. Това с рубладжиите и грантаджиите наистина е много тъпо, като и двете страни свалят нивото на дискусията и я обезсмислят.

*Коментарът от Фейсбук. Авторката е член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти - България. Подчертаните пасажи са на редакцията на Mediapool.bg