Списъкът с агентите на ДС не отговори на най-важните въпроси

Вчера комисията на Методи Андреев отвори досиетата на бившите депутати. Оказа се, че 10% от парламентаристите са работили за службите. Докладът на комисията беше публикуван прекалено късно за технологичните принципи на медиите, а освен това не беше обнародван публично, както трябваше. По закон докладът трябваше да влезе в Интернет, но това не стана по технически причини. После трябваше да се публикува в Държавен вестник, но и това се оказа невъзможно заради законови пречки. Накрая трябваше да излезе в БТА, но и това се случи само наполовина - докладът излезе в такава емисия на БТА, за която е нужен абонамент.

Вестниците днес публикуват почти дословно доклада на комисията, но за читателя винаги ще остане едно съмнение по въпроса доколко цитатите са достоверни и пълни. Тоест, комисията вчера не изпълни първото условие, с което беше създадена - да осигури масов публичен достъп на информацията, която е събрала.

Технологичните спънки в публикацията осигуриха само една възможна реакция - масовата реакция на учудване за някои конкретни имена в списъка на комисията. Тези, които се интересуват от миналото, вчера са приели като шок наличието на такива имена например, като това на Васил Станилов или на Александър Сталийски, или на Иван Матев. Радиостанциите разпространиха оскъдни реакции на засегнатите от публикацията. До късно през нощта в електронните медии стоеше само един въпрос - как така в списъка на комисията се оказаха хора, за които най-развинтеното въображение не би допуснало принадлежност към ДС.

Заради това взиране в съдържанието на доклада, встрани от вниманието остана това, което липсва в него. А в него липсват точно онези имена, около чиято биография се завъртя кратката история на българския преход.

От 1991 година преходът беше белязан от един основен въпрос - кои са всъщност хората, сформирали българската опозиция. Дали те са креатури на службите или просто хора без опит, довели, заради тази именно липса, до редица съдбоносни грешки в едва създадения СДС.

Вчера комисията публикува 52 имена. Мнозинството от тях е на депутати на БСП и ДПС. Сред тях има двама министри и няколко идеолога на силната някога партия. Това надали е могло да доведе до шок читателя - просто въпросът с биографиите на социалистите не е бил от основно значение през всичките 11 години. За БСП винаги се е смятало, че това е партия - наследник на бившата номенклатура, на бившите служби, на бившата Живкова партия. Избирателите слагаха положителен или отрицателен знак на този факт, но нито едните, нито другите са поставяли самия факт под съмнение.

Факти липсваха за някогашната опозиция - СДС и това породи крайни твърдения за начина на нейното съставяне. От комисията на Методи Андреев се очакваше да потвърди или отрече следните тези:

Неформалните обединения от 1988 -1989 година са били създадени от ДС - да или не.

Неформалните обединения от 1988 - 1989 година са били създавани от бунтари, но впоследствие контролирани и направлявани от ДС - да или не.

Неформалните обединения от 1988 - 1989 година са били създавани от бунтари, мъчително следени от ДС - да или не.

В списъка на комисията обаче липсват каквито и да било имена на бившата опозиция. Няма го името на Стефан Гайтанджиев, нито пък това на Петко Симеонов, дори и името на Петър Берон, чието досие беше обявено не от някакъв вестник, а от самия държавен глава Жельо Желев. Тоест липсват имена на хора, неуморно обвинявани в това, че са били проводници на службите в опозицията. И Стефан Гайтанджиев, и Петко Симеонов и Петър Берон бяха депутати и са подлежали на проверка. Имената им обаче ги няма сред бившите ченгета. Това би следвало да означава, че те не са били това, в което ги обвиняват - агенти-доносници. Би следвало тяхното отсъствие от списъка да сложи край на многогодишните препирни в българското общество.

Комисията обаче си е оставила една вратичка, която поради липсата на технологично време не беше отчетена от днешната преса. В краткото въведение комисията казва, че не това са агентите, а че до момента това са агентите, открити сред бившите депутати. В текста има и още едно уточнение - че публиката получава онези данни, които самите служби са предоставили на комисията на Методи Андреев.

С това се сбъдва поредната прогноза на Свободна Европа - прогнозата за това, че ще бъдат разсекретени имената само на онези, които самите служби поискат да разсекретят.

Този проблем е залегнал в самия закон. Според него, членовете на комисията не влизат сами да четат архива, нито пък сами набират информация. Според закона тази комисия само изпраща имената на всички досегашни депутати на различните днешни служби, наследници на предишните. И после публикуват отговора им. Което пък означава, че е възможна и следната хипотеза - службите да скрият онези имена, които поискат.

Запитан за този проблем преди месец, Методи Андреев каза, че осъзнава проблема и се надява да го превъзмогне. Той очевидно продължава да се надява на това, след като уточнява в преамбюла на вчерашния си доклад, че дава имената само на онези агенти, разкрити до момент. В текста обаче не пише изрично дали комисията ще продължава да търси данните сама. Нито пък пише как ще се обясни на обществото, че на няколко пъти му подават информация, изглеждаща всеки път окончателна.

Дотук докладът на комисията не отговаря на две условия - да бъде публичен и да бъде изчерпателен. Има обаче и трето - докладът не отговаря на изискването за яснота.

Този проблем се вижда от начина, по който комисията е описала информацията. Срещу всяко име на депутат, работил за ДС, е отбелязана и структурата, за която той е донасял. Тя е зашифрована зад най-различни цифри. В изброяването на тези цифри цари пълен хаос, доказателство за което е и объркването на днешния печат - никой не е могъл да разбере за каква дейност отговаря дадена структура, кодирана зад цифра. Това, че депутатът Х е работил за отделение 6 на отдел 2 на ДС в Силистра, да кажем, нищо не значи, докато не е известно какво стои зад тези цифри. По закон комисията трябваше да каже какво точно е правил въпросният човек. Тя не може да каже това, докато не публикува дейността на конкретната структура. Комисията не го направи. Тя е бързала да спази законовите срокове и просто е тръгнала отзад напред.

Иначе казано, комисията е работила като всеки лаик, попаднал за първи път в сложния и преплетен свят на бившата ДС. Тя не може да бъде винена за това, понеже в конкретния случай само от лаици можеше да се очаква по-висока почтеност и отговорност пред обществото. Нещо повече - комисията явно си е дала сметка, че подлежи на манипулиране, щом е направила толкова уточнения в краткия си въвеждащ текст. Това означава, че все пак комисията иска да даде на обществото отговор с неатакуемо съдържание. И че още не знае колко години ще ѝ отнеме това.

Коментарът е излъчен по радио "Свободна Европа"