Споменът за войната - нов фронт между Русия и Запада

"Заговор", "цинизъм", "фалшификации": руснаци и европейци водят война на думи за отговорността на всеки от тях за избухването на Втората световна война - един фронт на паметта, който Владимир Путин възприема много сериозно.

Отпразнувана помпозно днес, с повече от месец закъснение заради епидемията от новия коронавирус, победата над нацистка Германия винаги е била една от опорите на патриотизма, проповядван от руския президент, а с грандиозния военен парад - също и символ на завръщането на Русия на преден план на международната сцена.

След влошаването на руско-европейските отношения заради войните в Украйна и Сирия и обвиненията в шпионаж и намеса, зейна още една пропаст - в интерпретацията на събитията от миналия век, като всяка от страните обвинява другата в "пренаписване на историята" в своя полза.

През месеците, предшестващи пандемията, Владимир Путин изглеждаше почти обсебен от спомена за "Великата отечествена война", както руснаците наричат германо-съветския конфликт.

Той обстойно повдигаше темата на неофициални срещи - с лидери на постсъветските републики, на годишната си пресконференция, на среща с предприемачи или пред генералите си.

Ние сме длъжни да защитаваме истината за победата, иначе какво ще кажем на децата си, ако лъжата плъзне из целия свят като чума, заяви Путин през януари в парламента.

Преиздентът споделя, че прекарва значително време в четене на архиви от онази епоха. На 18 юни той обвини Запада в антируски "ревизионизъм" в обширна статия, публикувана от американско списание.

"За Путин темата за войната е базата за неговата национална идея за руски ренесанс, за силна власт, за възраждане на страната", казва историкът Виталий Димарски, като отбелязва, че този спомен подсилва също и образа на родина, обкръжена от врагове.

Това убеждение се превръща в размяна на неособено дипломатични реплики с Европейския съюз и бивши сателити, начело с Полша и Украйна, с които Москва има обтегнати отношения.

Путин по-специално осъди "невероятния цинизъм" на Варшава, като я обвини в "съглашателство" с Хитлер в навечерието на войната.

Полският премиер Матеуш Моравецки отговори, като заклейми руските "измислици". Полша освен това бойкотира церемониите в Израел, посветени на Аушвиц, заради присъствието на руския президент.

Путин взе на мушка и една резолюция от септември на Европейския парламент, осъждаща подялбата на Полша между СССР и Германия, виждайки в нея опит да се приравнят комунизъм и нацизъм. На прицел е и настояването на европейците да бъде осъден германо-съветският пакт от 1939 г. за подялба на Източна Европа между двата тоталитарни режима. Според Москва, това е било необходимост, след като европейските сили са оставили Съветския съюз "сам срещу Германия", отстъпвайки през 1938 г. в Мюнхен чехословашките Судети на Хитлер.

Русия също така упреква Запада, че принизява ролята ѝ за победата и последвалите огромни човешки жертви - 27 милиона убити, за да изтъкне ролята на САЩ и Великобритания. Москва от тази гледна смята за "добавка" десанта в Нормандия през юни 1944 г.

В статията от 18 юни Путин изразява също убеждението си, че поставянето под съмнение на съветската роля във войната подкопава основите на международния ред, установен през 1945 г. - една "опасна тенденция" според него.

Русия вече заяви, че е "дълбоко възмутена" от това, че Белият дом през май спомена само САЩ и Великобритания сред победителите на нацизма.

Съществен елемент от руската национална идентичност, победата от 1945 г. определи мястото на Русия в следвоенния свят, независимо дали става дума за мястото в Съвета за сигурност, или за териториите, освободени от нацистите, които СССР впоследствие моделира в комунистически блок.

Днес тази памет се асоциира с политика на силата, която трябва да "сплоти народа" срещу неприятеля. Цялата тази кавга с Европа не е за историята, а за политика", казва Димарски.