Спор между общини и министерство за звената за културните паметници

На чие подчинение да са регионалните звена за паметниците на културата – на местната власт или на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който е на подчинение на културното министерство, се оказа ябълката на раздора в реформата в сектора.

Това стана ясно по време на кръгла маса за промените в Закона за културното наследство, организирана от парламентарната комисия по култура и медии в четвъртък. В нея участваха депутати, представители на министерството, на местната власт, архитекти и общественици, които обсъдиха предложените промени в закона от 17 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт начело с Красимир Велчев.

Тяхното предложение предвижда обособяването на три регионални звена в София, Пловдив и Варна, които да дават становища при реконструкция на сгради паметници на културата. Последната дума остава на министъра на културата. Целта е ускоряване на съгласувателната процедура и опазване на културните паметници.

Общо е мнението, че регионалните комисии трябва да взимат решения само за културните паметници с местно значение, а паметниците с национално и световно значение да останат в правомощията на Министерството на културата и НИНКН.

Различието беше само на чие подчинение да са звената. Изказани бяха съмнения в експертния потенциал на общините.

"Министерството на културата подкрепя децентрализацията, защото това е перспективата на развитие", каза заместник-министърът на културата Боил Банов.

"Ако се създадат регионални звена, те ще се сблъскат със същите проблеми, които пречат на работата на НИНКН. Основният е, че 80 на сто от проектите, свързани с паметници на културата, се опитват да заобиколят режима на опазване", допълни Банов. По думите му другият голям проблем е, че огромен процент от рушащите се сгради, взети от инвеститор, се изоставят, за да рухнат, и дори този процес "се подпомага" с умишлени действия като махане на керемиди и улуци.

Дигитализация на регистъра на паметниците на културата и архивите за културното наследство, както и децентрализация и съкращаване на административните процедури по съгласуването на проекти, свързани с паметниците бяха въпросите, по които участниците в кръглата маса нямаха различие.

Министерството на културата ще съдейства за дигитализацията на регистъра и архивите за културното наследство, като това трябва да се извърши в партньорство с общините, каза зам.-министър Банов.

Председателят на Комисията по културата и медиите Полина Карастоянова предложи на следващото заседание на комисията да бъде създадена експертна работна група, която да прецизира и да обобщи "ценните" предложения, дадени от депутати и специалисти за измененията на Закона за културното наследство.