КФН представи стари идеи за промени в Кодекса за социално осигуряване

Спор в парламента за гарантирането на парите за втора пенсия

Детайлите ще бъдат изчистени от работната група по пенсионната реформа в социалното министерство

Ралица Агайн, Владимир Савов, Ангел Джалъзов, Стоян Мавродиев.Сн. БГНЕС

Създаването на фонд, който да гарантира средствата за втора пенсия в частните фондове, се очертава като основния дискусионен въпрос при обсъждането на новите правила за втория стълб на осигуряването. Спорът ще е най-вече за начина, по който фондът ще се пълни, стана ясно от първоначалното обсъждане на бъдещите изменения в Кодекса за социално осигуряване в парламентарната комисия по бюджет и финанси.

На заседанието ѝ в четвъртък Комисията за финансов надзор (КФН) за пореден път представи информативно идеите си за законови изменения, които бяха внесени в парламента още през 2013 г. Предстои те да бъдат обсъдени по-детайлно преди да бъдат евентуално подложени на гласуване. Част от тях предвиждат създаването на гаранционен фонд, който да замени минималната доходност, която в момента всяко дружество е длъжно да осигури независимо от индивидуалната доходност, която управляваните от него допълнителни фондове са постигнали. Тази доходност може и да е отрицателна, ако резултатите на всички фондове са лоши, както се случи в разгара на финансовата криза.

Финансовият надзор предлага парите във фонда да се ползват, ако при пенсиониране по личната партида на осигурения има по-малко средства, отколкото е общата сумата на внесените от него вноски т.е. ако доходността за втора пенсия е отрицателна.

Фондът да се пълни с пари на осигурените

В законопроекта на КФН е предвидено фондът да се пълни от еднократна вноска, осигурена от пенсионните дружества, и от текущи вноски, които ще се взимат от парите на осигурените. Първоначалната еднократна вноска ще е 1% от нетните активи на фондовете, което към момента означава, че фондът ще се захрани с 80 - 85 млн. лв., обясниха от КФН. И в момента фондовете трябва да поддържат гаранция в този размер, с която да се осигурява поне минимална доходност на средствата на осигурените. Със създаването на фонда този резерв на практика ще премине към новата структура.

Текущата вноска ще е процент от всяка осигурителна вноска на работещите. КФН предлага в кодекса да се определя горен праг за нея, който започва от 1% и на третата година вече е 1.5 на сто. Конкретният размер трябва да се определя от КФН.

Фондът може да трупа средства и от инвестиции, както и да тегли заеми от банки и от държавата при недостиг на средства.

Определянето на текущата вноска обаче беше разкритикувано от депутати от ГЕРБ. Според Менда Стоянова това означава, че парите във фонда реално ще идват пак от осигурените. От думите ѝ се разбра, че това на практика може да обезсмисли планираното и предложено за пореден път от КФН намаляване на таксите, които пенсионните дружества събират за управление на средствата за втора пенсия. Зам.-председателят на КФН, отговарящ за осигурителния пазар, Ангел Джалъзов обясни, че не се предлага текущите вноски във фонда да са за сметка на пенсионните дружества, тъй като таксите, с които се издържат, ще бъдат намалени и приходите им ще спаднат. Реакцията на Стоянова пък накара председателя на финансовия надзор Стоян Мавродиев спонтанно да предложи да се забрани на дружествата да събират такси от клиентите си, ако имат отрицателна доходност.

Представителите на пенсионните компании също изразиха резерви към детайлите около попълването на гаранционния фонд. Според тях процентните вноски в него не трябва да са еднакви за всички дружества, а да зависят от рисковия им профил. В противен случай се създавал риск дружествата, които работят добре, да плащат за лошите резултати на останалите. Подобна диференциация на вноските се предлага и в новия Закон за гарантиране на влоговете в банките, който беше приет на първо четене от депутатите в четвъртък. В момента всяка банка внася еднакъв процент от сумата на защитените влогове.

Редуциране на таксите

КФН за пореден път предложи намаление на таксите, които пенсионните дружества събират от осигурените. Идеята е те да се редуцират постепенно за няколко години. Така административната такса, която в момента е до 5% от всяка осигурителна вноска на клиентите, трябва да стигне 3 на сто. Инвестиционната такса - сега до 1% от активите на фондовете, пък ще намалее отново постепенно до максимум 0.6 на сто. Конкретният размер ще се определя от дружествата. В момента почти всички събират максималните по закон такси.

Редуцирането на таксите се подкрепя от почти всички политически сили в парламента, както и от пенсионните дружества. Те обаче искат новите им размери да са част от цялостни промени на нормативната база.

Фондове с различен риск

Сред предложените от КФН промени е и въвеждането на т. нар. мултифондове. Според регулатора универсалните и професионалните фондове трябва да могат да се разделят на два вида - балансирани и консервативни, като клиентите ще избират конкретния продукт. Определянето им ще зависи от това какъв процент от средствата в тях са инвестирани в акции, дялово и участие и други инструменти с променлива доходност. За доброволните фондове се предлага създаването на три продукта - нискорисков, балансиран и агресивен. Създаването на различни продукти се одобрява, както от фондовете, така и от депутатите от повечето партии. Ще се дискутира обаче въпросът как точно ще се определя рисковия профил на всеки фонд.

Законовите промени, засягащи работата на частните фондове, ще се обсъждат по-детайлно от работната група по пенсионната реформа в социалното министерство. След това предложенията ще се върнат отново в парламента за гласуване.

КФН отговаря на "Труд" и ПИК

В края на заседанието си депутатите от бюджетната комисия решиха да изслушат накратко отговорите на КФН по въпроси от вестник "Труд" и агенция ПИК към финансовия регулатор. Времето обаче стигна само за представяне на отговорите на питанията на "Труд". Това даде повод на представителите на ПИК да възроптаят срещу това, че техните въпроси не са обсъдени публично. Те получиха отговори на питанията писмено. Председателят на бюджетната комисия им обясни, че материалите ще бъдат изпратени на временната комисия, която ще се занимава с пенсионните дружества, и ако председателят ѝ Корнелия Нинова реши, може да се разглеждат на нейните заседания.

Въпросите на двете медии бяха зададени през парламентарната бюджетна комисия и засягат основно решения на регулатора във връзка с дружества, свързани с Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал" и "Дневник". Седмица по-рано по същата схема КФН отговаря на част от питания на "Капитал" за работата си при контрола над пенсионните дружества и надзора над банката с отнет лиценз КТБ. Прокопиев и председателят на регулатора Мавродиев от години са в лоши отношения.

В отговорите на въпросите на "Труд" КФН в общи линии даде информация за наказанията, които е налагала на дружества, свързани с Прокопиев, както и на пенсионни компании, инвестирали в тези фирми. За разлика от заседанието седмица по-рано сега представителите на регулатора не избягваха споменаването на конкретни пенсионни фондове и компании. Това накара изпълнителният директор на пенсионното дружество "Доверие" Даниела Петкова възроптае срещу различния подход и да припомни, че срещу зам.-председателя, отговарящ за осигурителния пазар, Ангел Джалъзов има сигнали в прокуратурата за злоупотреба с власт. На това председателят на регулатора Мавродиев отговори, че проверката по тях е прекратена поради липса на доказателства.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес