Спор в парламента заради малкия бюджетен дефицит в актуализацията

Сн. БГНЕС

Заложеният малък дефицит в актуализацията на държавния бюджет породи спорове сред депутатите в бюджетната комисия, които във вторник приеха на първо четене проекта, изготвен от служебния министър на финансите Асен Василев.

На база на очаквано преизпълнение на приходите с 2 млрд. лв. до края на годината от Министерство на финансите предлагат увеличение на разходите с 1.807 млрд. лв. - основно за социални и здравни плащания, както и за президентските избори.

По план недостигът в края на тази година трябваше да бъде 4.887 млрд. лв., но според актуализацията на МФ се предвижда той да падне с 0.3% до 4.604 млрд. лв., или 3.6% от БВП. Наред с това финансовото министерство прогнозира, че бюджетният дефицит ще намалее до 3% през 2022 година и до 2.3 на сто през 2023 г.

Спорът

Депутатът от БСП Румен Гечев директно определи политиката на затягане на коланите като "неадекватна". Той се мотивира, че страните с развити икономики в ЕС като Испания и Белгия не съставят бюджети с такъв малък дефицит. Там този показател бил съответно с 11% и 9.4%.

"Никой, освен Дания, не спазва никакви Маастрихстки критерии. Това не значи, че трябва да се юрнем сега да харчим! Значи, че не правим това, което правят нашите партньори", каза Гечев и добави, че преди 3 години Международният валутен фонд се извини на световната икономическа общност, че е препоръчал затягане на коланите при кризата от 2008 г.

Бившият финансов министър в кабинета "Орешарски" и настоящ депутат от ДПС Петър Чобанов посочи, че между първо и второ четене трябва да се постигне вариант, който да не нарушава дългосрочната финансова стабилност на страната.

"Наистина сме поставени в условия, в които можем да се сблъскаме скоро с две предизборни кампании и затова е важно между първо и второ четене по някакъв начин да бъде постигнат вариант, който да не наруши дългосрочно фискалната стабилност. Дали ще успеем - ще видим. Трудно ще бъде, тъй като е естествено да бъдат удовлетворявани предизборни ангажименти", заяви още Петър Чобанов.

Финансовият министър Асен Василев контрира, че със съкращаването на разходите за чиновници и изчистването на структурата на министерствата от неефективни бройки, които не са заети, и функции, които стават излишни, може да се стигне до намаляване на разходите с около 500 млн. лв.

"Парите, които плащаме за издръжка на държавната администрация, са повече от парите, които плащаме за пенсии", посочи Асен Василев.

Василев: Заварената ситуация в АПИ е "скандална"

Финансовият министър директно определи заварената ситуация в Агенция "Пътна инфраструктура" като "скандална" и припомни някои от скандалните случаи от последния месец.

"При изграждането на магистрала "Хемус", където имаше заделени финанси, една голяма част от тях бяха раздадени като аванси, след което ние заварихме надфинансирани дейности - раздадени 72% от парите за магистралата при построени 11% от магистралата. Там има достатъчно средства да продължи строителството в рамките на тези аванси, има 80 млн., с които да се правят допълнителни разплащания. Другите пари бяха прибрани обратно, за да не бъдат раздадени още аванси на незнайни фирми, без да бъде направено нищо".

Посочен бе и пример с "безобразия" в частта с текущи ремонти, където при одобрен бюджет на Агенция "Пътна инфраструктура" от 380 млн. са възложени ремонти на стойност 1.5 млрд. лв. без финансово обезпечаване. В актуализацията за АПИ са заложени допълнителни едва 100 млн. лв., а ресорният министър Виолета Комитова обяви, че са ѝ необходими въпросните - 1.5 млрд. лв.

Актуализацията на бюджета на служебното правителство е изготвена на база най-лошия сценарий на кризата с пандемията с най-голям пик на заболели и затваряне през ноември и декември, както беше миналата година. Вместо планираните 47.569 млрд. лв. приходи в държавната хазна ще влезнат 49.687 млрд., или с 1.6 млрд. лв. повече. Актуализацията е направена на база ръст на БПВ от 3.5% и инфлация от 2%.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес