Споразумението за ограничаването на иранската ядрена програма влиза в сила

Споразумението за ограничаването на иранската ядрена програма влиза в сила

Шестте световни сили и Иран постигнаха съгласие да започнат да прилагат от 20 януари временното споразумение за иранската ядрена програма.

Групата 5+1 (петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай - плюс Германия) ще поиска Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да следи как се прилага споразумението.

 

По силата на временното споразумение, договорено на 24 ноември, Иран поема задължението да спре ядрените дейности с двойно предназначение, а в замяна икономическите санкции на Запада да бъдат частично облекчени.

 

Президентът на САЩ Барак Обама също потвърди, че споразумението за иранската ядрена програма ще започне да се прилага на 20 януари.

 

"Приветствам този значим напредък. Оттук нататък ще се концентрираме върху важната работа за всеобхватно решение, което да вземе под внимание нашите тревоги, свързани с иранската ядрена програма", се казва в изявление на президента.

 

Той не си прави илюзии и е наясно, че тази цел ще бъде постигната трудно. Санкциите ще бъдат облекчавани постепенно и по малко, ако Иран изпълнява задълженията си, но в противен случай те ще бъдат налагани отново, предупреждава президентът на САЩ.

 

Американският държавен секретар Джон Кери заяви, че преговорите с Иран представляват "най-добрият шанс" за света да успокои страховете във връзка с иранската ядрена програма и да постигне дългосрочен мир.

 

Кери приветства постигнатата между Иран и шестте световни сили договореност за прилагането на временното споразумение по ядрения въпрос, сключено през ноември. По думите му преговорите за окончателно споразумение ще продължат. Според него процесът ще бъде труден.

 

Той каза пред репортери в Париж, че САЩ ще продължат внимателно да наблюдават Иран през този междинен период, който по думите му ще бъде първият от почти десетилетие, при който Техеран няма да напредва с ядрената си програма.

 

Основните елементи от споразумението, което е за срок от шест месеца, бяха обявени през ноември. Прилагането му обаче бе забавено, докато преговарящите доуточняваха технически подробности.

 

На това споразумение се противопоставят иранските хардлайнери и израелските лидери. То бе разкритикувано и от някои американски конгресмени, които заплашиха да одобрят нови санкции въпреки обещанието на президента Обама, че ще им наложи вето.

 

Споразумението е постигнато в момент, когато Техеран се стреми да разшири влиянието си в Близкия изток чрез доставки на оръжие, а понякога и изпращане на хора от паравоенната си организация Бригадите Кудс за действия, които западните сили приемат като дестабилизиращи, в страни като Сирия, Бахрейн и Йемен, сочат интервюта с разузнавачи, военни, дипломати и правителствени представители.

 

Все пак, както САЩ, така и Иран се стремят да изолират ядрените преговори от напрежението, свързано с регионалната политика на Иран, отбелязва "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

 

Арабският свят е обзет от необичайния страх, че ядрената дипломация може да сближи САЩ и Иран на регионално ниво, коментира в. "Вашингтон пост".

 

Това може и да изглежда комично, предвид натрупаното недоверие между двете нации. Обаче това безпокойство сред арабските управници, подхранено от напредъка към окончателно споразумение по ядрената програма на Техеран, може да се окаже донякъде оправдано в исторически план. САЩ никога не са били способни да работят по контрола над въоръженията без илюзии и винаги са държали да изкарват партньорите си в преговорите същински светци, да протягат ръка на умерените и да търсят допирни точки.

 

Предизвикателството пред Вашингтон днес е да отправи предизвикателство към историята си и да постигне ядрено споразумение с Иран, като същевременно осуети регионалните амбиции на Ислямската република, отбелязва вестникът.

 

Ключовите действащи лица, които определят регионалната политика на Иран, не са изисканите му дипломати, които разговарят със западните си колеги в Женева, а Корпусът на гвардейците на революцията, особено прословутите Бригади Кудс. За командира на тези части Касем Сулеймани борбата за прогонване на САЩ от Близкия изток е започнала в Ирак, както заяви самият той през септември.

 

После борбата се е прехвърлила в Сирия. Оцеляването и успехът на династията Асад сега са централен елемент на иранската външна политика, пише изданието.

 

Задачата на САЩ остава налагане на строги ограничения на ядрената програма на Иран, като същевременно се озаптяват регионалните амбиции на Техеран чрез натиск. Втората цел изисква оздравяване на разклатените съюзи на САЩ в Близкия изток. Стратегическите диалози и продажбите на оръжие не могат да решат всичко. САЩ не могат да си възвърнат доверието на съюзниците, без да са активен играч в сирийската сага. Вярно, че сирийската опозиция е раздробена, а възходът на радикалните ислямисти е смущаващ признак, но мнозина все още са ангажирани със свалянето на Асад и укротяването на ислямистките екстремисти и те заслужават подкрепата на Вашингтон. Докато САЩ стоят настрана от този конфликт, другите им обещания звучат неубедително за скептичната арабска публика, отбелязва "Вашингтон пост".

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?