Според ГЕРБ датата на изборите "скандализирала" католици, арменци, евреи и протестанти

Младен Шишков, сн. ГЕРБ

След като президентът назначи парламентарните избори за 4 април, вече втори ден ГЕРБ обясняват колко е лошо решението, макар първоначално да определиха датата като "приемлива".

"Това, което се случи, в голяма степен скандализира католическата, арменската, протестантската и еврейската общност. За нас това е най-светлият християнски празник, именно Възкресение Христово. Налага се точно в този светъл ден да извършват някакъв вид работа, каквото е участието в изборните секции. Освен всичко останало, за евреите това е четвъртият ден от тяхната Пасха. Това е ден, в който те нямат право да извършват никаква физическа дейност. Това до голяма степен ще ограничи възможността да гласуват", заяви на пресконференция депутатът от управляващата партия Младен Шишков, самият той католик.

"Искам да попитам президента на какъв принцип беше избрана датата? Ако е на случаен принцип, това показва изключителна некомпетентност в администрацията на президента. Ако не – това означава целенасоченост към точно определена група от хора, които са разделени, този път на религиозна основа", добави Шишков.

По официални данни от преброяването през 2011 г. по-малко 49 хил. души в България са се самоопределили като католици. Като протестанти пък - под 65 хил.

В четвъртък, след като президентът Румен Радев подписа указ за избори на 4 април, депутатът от ГЕРБ Тома Биков обяви, че "за нас тази дата е напълно приемлива". Само няколко минути по-късно обаче тезата се смени. Зам.-въшншният министър и шеф на младежката организация на Георг Георгиев напомни, че тогава е католическият и арменският Великден. Тогава критиката обаче беше по-скоро свързана с българите в чужбина. "Много от западните страни са католически и това ще създаде проблеми за българите там с право за глас", коментира Георгиев.

По-късно ГЕРБ разшириха критиката с твърдението на Шишков, че католическата общност в България била скандализирана.

Междувременно в петък вече и Биков се беше притеснил.

"Притеснението ни е, че тогава се пада католическият и арменският Великден. Това са две немалобройни групи в България, които ще трябва да гласуват на празник. Това е предизвикателство и за МВнР, което ще трябва да организира изборите в страни, където ще се празнува и има "локдаун", каза той пред бТВ.

"Правили сме избори и на Байрам и на 24 май и не е имало проблем", репликира Иван Ченчев от БСП.

През 2014 година парламентарните избори бяха на 5 октомври и съвпаднаха с Курбан байрам, но това съвсем не попречи на избирателната активност на мюсюлманската общност, която по данни на НСИ от 2011 г. наброява над 500 хил. души. Тогава изборите са насрочени с указ на президента Росен Плевнелиев, който бе издигнат от ГЕРБ. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?