Според Миков ГЕРБ хем са преброени за кворума, хем не са били на работа

Юристите не са единодушни дали парламентарният шеф е допуснал нарушение или не

Според Миков ГЕРБ хем са преброени за кворума, хем не са били на работа

Взаимното надлъгване между управляващи и опозиция с процедурни трикове и взаимните им обвинения в нечестност и нарушения на парламентарния правилник достигна пореден абсурд с тълкуването, което председателят на Народното събрание (НС) Михаил Миков направи на свое решение.

В четвъртък, когато депутатите от ГЕРБ бяха заели местата си в пленарната зала, но демонстративно отказаха да се регистрират в системата за електронно гласуване, за да покажат как БСП и ДПС не могат да съберат кворум без "Атака", Миков нареди на квесторите да преброят присъстващите. Броят им се оказа 207, което даде основание на парламентарния шеф да заключи, че кворум има и да открие заседанието, въпреки възраженията на ГЕРБ, че кворумът се отчита според електронната регистрация, а не ръчно.

В петък Михаил Миков каза пред Нова телевизия, че народните представители от ГЕРБ няма да получат заплата за този ден, защото не са се регистрирали в електронната система за гласуване.

"Заплатата на народния представител е пряко обвързана с присъствието в пленарна зала и електронното регистриране. Присъствието на ГЕРБ в залата няма да има същия ефект на възнаграждение като електронната система. Преброяването от страна на квесторите е само една констатация за присъствие на народните представители в пленарна зала“, разясни Миков.

Така той изпадна в известно противоречие със самия себе си, тъй като от обяснението му излиза, че ГЕРБ са присъствали в залата и са осигурили кворума, но в същото време не са били на работа. Ако е вярно тълкуването, което Миков даде в петък, то не е вярно решението му от предния ден, че е имало кворум, установен чрез ръчно преброяване, а не чрез електронна регистрация.

Именно заради кворума, който отчете, че е налице, в четвъртък Миков даде ход на дебата по внесения от ГЕРБ вот на недоверие към правителството, в който опозицията не взе участие, а премиерът, министрите и депутатите от мнозинството говориха отново за успехите си.

Според парламентарния председател нямало никакво противоречие във факта, че от една страна те са били на работа, а от друга – не.

"Кворум имаше, имаше необходимото присъствие в пленарната зала. Заседанието беше открито на това основание. А това, че не са пожелали да се отбележат чрез системата, респективно да бъде отчетено при отчитане на трудовото възнаграждение, е индивидуален проблем", обясни Миков в петък.

Според него няма никакъв проблем да бъде заобиколена електронната система и даде за пример хипотезата дали НС може да заседава и да взема решения, ако няма ток.
ГЕРБ възнамеряват да оспорят в Конституционния съд действията на Миков от 26 септември.

В момента първият вот на недоверие към кабинета и темата за него (Министерството на инвестиционното проектиране) са тотално изместени от политически и юридически спорове и тълкувания по процедурите на НС и кой и как си служи с тях.

Бившият заместник-председател на НС и бивш депутат с дългогодишен опит Екатерина Михайлова (ДСБ), която преподава конституционно право, потвърди, че решението на Миков да брои депутати чрез квестори е законосъобразно.

"Важното е дали хората са вътре - депутатите, а не картите. То (решението на Миков) е на границата на това дали е нарушен правилникът или не. Но имало е ситуации, в които системата се разваля и се налага да се преброяваме ръчно... или с изчитане на имената...", каза Михайлова пред Нова телевизия.

Тя допълни, че ГЕРБ също напълно легитимно използва възможностите си да саботира дейността на НС. Михайлова напомни, че подобни процедурни хватки много често са се използвали в началото на 90-те години на миналия век.

"В началото на демокрацията, в зората на демокрацията много често се правеха тези неща. Аз си мислех, че са останали в историята, но, ето, виждаме, че се повтарят...", допълни тя.

Според бившия депутат от БСП и преподавател по конституционно право проф. Георги Близнашки обаче заседанието на парламента, проведено след разпореденото от Миков ръчно преброяване, е било нелегитимно. По думите му председателят на НС трябва стриктно да се придържа към парламентарния правилник, където пише, че заседанието се открива едва чрез проверка на кворума чрез компютъризираната система.

"Г-н Миков направи нещо много семпло, направи проверка на кворума чрез броене от страна на квесторите, но това е нелегитимно средство, което не може да използва. По същата логика би могъл да преброи депутатите и на око, и да каже, че има кворум, а това не му е разрешен способ”, заяви професорът в четвъртък, цитиран от "Фокус".

Преподавателят по конституционно право Атанас Славов коментира за БНР, че и според него заседанието е било открито без кворум и е нарушен правилникът на парламента. Той обясни, че преброяване от секретарите на НС е възможно само след като е открито заседанието.

Бившият конституционен съдия и зам.-председател в едно от предишните народни събрания Александър Джеров обаче смята, че в случая няма нарушение и заседанието може да започне, ако се установи, че има поне 121 депутати в зала, защото в Конституцията не се посочва по какъв начин се прави тази проверка. Джеров припомни, че има различни начини за проверка на кворума, установени в правилника и в практиката, и единият от тях е поименното преброяване.

"Кворумът е проблем на правилника на парламента, не на Конституцията", коментира за БТА бившият конституционен съдия и депутат от БСП в няколко парламента Любен Корнезов. По думите му квесторите могат да преброят народните представители, а щом те са влезли в залата, значи участват в заседанието.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев смята, че фактическото установяване на депутатите в залата не е нарушение на правилника. Според него няма и основание да се сезира КС, тъй като няма акт, който да бъде атакуван.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?