Според новата здравна карта излишни болници почти няма

Дългоочакваната национална здравна карта, която от години няколко поредни министри не можаха да доведат до успешен край, вече е факт. При представянето ѝ в сряда обаче здравният министър Стефан Константинов даде да се разбере, че без законови промени тя не може да изпълнява същинската си функция. Според новата здравна карта броят на страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254.

А във всичките 308 болници у нас, които преминаха през регистрация и бяха разделени в три нива на компетентност, има 44 411 легла.

Здравният министър видя резултат от критиките му към НЗОК Здравният министър Стефан Константинов заяви в сряда, че отправените от него критики през миналата седмица към методиката на НЗОК за плащане на болниците, са дали резултат. Според него внесените корекции ще осигурят по-голямо спокойствие, ако няма забавяне в плащанията. Министърът все още не е получил и не е подписал спорното Приложение 18, подписано от НЗОК и Лекарския съюз, съгласно което касата ще сключва договори с болниците. Според Константинов, ако се спазва указанието касата да се придържа към основните медицински стандарти без допълнителни изисквания, то не би трябвало да има проблем пред болниците.

Така се оказва, че почти няма легла за съкращаване, а заради неравномерното им разпределение в страната има области, в които те са под нужния минимум. В други пък са повече от нужното.

От тези констатации обаче не произтича нищо, тъй като и през тази година здравната каса ще сключва договор с всички болници, отговарящи на определени изисквания. А за вече миналите през регистрация лечебни заведения, се смята, че са покрили нормите.

Самият Константинов коментира, че “не е привърженик на въздигането в култ на леглата“ и законът трябва да се преосмисли сериозно, тъй като те трябва да бъдат обвързани с отделните болници. Леглата бяха възприети като основна единица в болничното здравеопазване от неговата предшественичка Анна-Мария Борисова и Константинов наследи наполовина готова национална здравна карта, която нямаше как да започне да се прави отначало.

Обмисля се ограничаване на броя на болниците, работещи с НЗОК

Константинов обясни, че ще се помисли за цялостна концепция преди да се премине към законови промени, за да не се правят на парче. Философията, която според него трябва да се възприеме, е в различните области НЗОК да не сключва договори с болниците над максималния нужен брой легла като леглата бъдат обвързани с лечебните заведения.

Засега той не се ангажира да каже дали при надхвърлянето на лимита ще се намаляват легла в болниците или цяла болница ще отпада от договор с касата. Идеята на Константинов е да има един базов списък с болници, с които НЗОК да работи и останалите да се конкурират за работа с касата като лимита от нужни легла да не бъде надвишаван.

Отпадналите от договор с касата болници и отделения ще трябва да се издържат самостоятелно и да оцеляват пазарно.

57 болници задължително ще работят с НЗОК

Този базов списък с болници вече е готов, но през тази година освен с тях, НЗОК ще работи и с всички останали, които пожелаят и отговарят на изискванията. А желание да работят с касата имат всички съществуващи болници.

В базовия списък влизат 57 лечебни заведения с доминиращо държавно участие, като сред тях са университетските и ведомствените болници, някои специализирани болници, областните болници.

Константинов съобщи, че тези 57 лечебни заведения осигуряват 77% от минималните изисквания за болнични легла.

26% от отделенията са на най-ниското ниво

Противно на масово тиражираната теза, че повечето болници в страната не отговарят на елементарни изисквания, едва 26% от отделенията в страната са класифицирани на първото, най-ниско ниво на компетентност. Най-много – 45% са отделенията от второ ниво на компетентност и с най-високото – трето ниво са 29% от отделенията.

Здравната карта развенчава и мита за нуждата от затваряне на малки болници, тъй като някои от нарочените през миналата година лечебни заведения попадат в области, където броят на леглата е под минимума. Недостиг на легла има в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.

Според Константинов това трябва да е индикация към частните инвеститори, че разкриването на лечебни заведения в тези райони със сигурност ще им донесе договор с НЗОК. И обратно – в области, където леглата са повече от необходимото като София, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Пловдив конкуренцията за договор с НЗОК ще бъде голяма. В столицата, при максимално нужни 6 847 легла, броят им е 10 072.