В становище по делото, образувано от КС по искане на омбудсмана

Според ВКС обхватът на следенето в интернет нарушава конституцията

Върховните магистрати подкрепят аргументите на Съда на ЕС, отменил Директива 24

Според ВКС обхватът на следенето в интернет нарушава конституцията

Обхватът на следенето на контактите на интернет потребителите, въведен с промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) през 2010 г., е в пряко нарушение на конституцията.

Това е становището на Върховния касационен съд (ВКС), приложено по конституционно дело No 8, което бе образувано по искане на омбудсмана Константин Пенчев във връзка с решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург от началото на април да обяви за невалидна Директива 24.

Именно тя задължаваше страните-членки да приемат в националното си законодателство задължението на интернет доставчиците да пазят трафичните данни на клиентите си до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления. Становището на ВКС бе прието на пленума на съда миналата седмица, като докладчик е съдия Галина Захарова.

Подобно на европейските магистрати, българските им колеги приемат категорично, че част от промените в ЗЕС, въвеждащи изискванията на въпросната Директива 24, са твърде всеобхватни, дават възможност на службите за необоснована намеса в личния живот на гражданите и по този начин са в пряко нарушение на конституцията.

В становището все пак се отбелязва, че условието, разписано в закона, справките за трафични данни да се предоставят на разследващите органи само със съдебно разрешение спазва духа на конституцията по отношение на случаите, когато правото на неприкосновеност на кореспонденцията може да бъде ограничено (чл. 32, ал. 2).

ВКС смята обаче, че в нарушение на основния закон е текстът от ЗЕС, предвиждащ въпросната информация да се пази от интернет доставчиците и "за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и (компютърни) престъпления по чл. 319а – чл. 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица".

Промените, въведени с Директива 24, надвишават допустимото от конституцията

"Очертаните от чл. 34, ал. 2 от Конституцията на РБ параметри на допустимата намеса в свободата на кореспонденцията и другите съобщения са по-тесни от обсега на ЗЕС – само за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, като не обхващат нетежките престъпления, каквито са почти всички компютърни престъпления и издирването на лица. В тази ѝ част разпоредбата на чл. 250а, ал. 2 от ЗЕС е в пряко противоречие с нормата на чл. 34, ал. 2 от Конституцията на РБ, като недопустимо надхвърля конституционните рамки на възможното ограничение на неприкосновеността на съобщенията", приема Върховния съд.

Съдиите директно посочват, че не могат да дадат "положителен отговор" на въпроса дали текстовете от ЗЕС, уреждащи следенето в интернет, представляват "наложително, подходящо и съразмерно правно средство за постигане на визирания от конституцията резултат в условията на демократичното общество, което балансирано защитава правата и свободите на всички свои членове".

"Сред най-неприемливите характеристики на оспорената от омбудсмана регламентация на чл. 250а от ЗЕС е неимоверно широкият обхват на лицата, засегнати от предвидените във връзка със съхраняването и достъпа до трафичните данни мерки. Доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги и/или на обществени съобщителни мрежи са задължени да обработват лични данни на неограничен кръг лица – на всички потребители на

обществени електронни съобщителни услуги. Намесата в личната сфера на ползвателите не е поставена в зависимост от някакъв белег на противоправно поведение, в частност от наличието на данни за извършено престъпление", смята ВКС, правейки паралел с изискванията на конституцията.

Законът внушава на хората, че непрекъснато са следени

Становището на Върховния съд определя като неприемливо и задължението на доставчиците да пазят всички трафични данни на клиентите си, "без оглед на връзката им с наличието на конкретни или поне ориентировъчни данни за престъпна дейност и независимо от обстоятелството дали реално биха могли да допринесат за разкриването или разследването на тежки престъпления или на компютърни престъпления".

"С оглед значителния срок на съхранение на трафичните данни (12 месеца) продължителността на вмешателството в частния живот на лицата и в свободата на кореспонденцията им може да бъде определено като дълготрайно. Периодът на съхранение на данните не е диференциран съобразно различните категории данни, изброени в чл. 251а, вр. 250а, ал. 1 от ЗЕС, в зависимост от евентуалната им стойност и значение за конкретно преследваната цел или според засегнатите лица.

Тези обстоятелства неминуемо внушават на хората опасения, че са подложени на безпричинно непрекъснато следене, което ограничава свободата и непринудеността на общуването и редуцира честота и интензивността на употребата на най-разпространените съвременни средства за комуникация", категоричен е ВКС.

Съдиите индиректно критикуват и мнозинството в 41-ото Народно събрание, което "механично и безкритично" е възпроизвело съдържанието на обявената за невалидна Директива 24 в родното законодателство.

"Съдът (на Европейския съюз) е констатирал, че Директивата се характеризира с "всеобща липса на ограничения" по отношение на преследваната цел, лицата, категориите подлежащи на съхраняване данни, сроковете на запазването им. В нея не са били предвидени достатъчно гаранции за ефикасна защита на данните срещу рискове от злоупотреба, незаконен достъп и незаконно използване на данните, нито специални правила, съобразени с огромното количество съхранявани данни и чувствителния им характер. Защитата и сигурността на данните не са били ясно и стриктно уредени, за да се обезпечи пълната им неприкосновеност и поверителност. С Директивата не са били установени ясни и точни правила, определящи обхвата на намеса в основните права, закрепени в чл. 7 и чл. 8 от Хартата (на основните права на ЕС). Поради това от нея е произтекла "особено обширна и тежка за правния ред на Съюза намеса в тези основни права, без тази намеса да е точно уредена с разпоредби, които могат да гарантират, че тя действително се свежда до строго необходимото", припомня в становището си ВКС.

Правомощията на службите по ЗЕС – "конституционно нетърпими"

 

В заключение Върховният касационен съд посочва, че всички тези недостатъци на европейската директива и произтеклите от нея промени в ЗЕС навеждат на извода, че въведените възможности за достъп до личната кореспонденция на интернет потребителите са "безусловни, всеобхватни и постоянни, което положение е конституционно нетърпимо".

 

"Уредбата противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, според който Република България е правова държава. Конституционният съд на РБ е имал възможност да се произнесе, че съдържанието на критерия за правовата държава се изразява в упражняването на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност", пише още в становището.

ВКС дори стига до още по-директния извод, че "атакуваната законодателна регламентация" "не само не гарантира в достатъчна степен правата и свободата на гражданите съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията на РБ, а напротив – несъразмерно ги накърнява".

"Нарушено е и изискването за определеност на ограничителните мерки, тъй като не са ясни критериите, определящи обхвата и основанието за съхраняване на трафичните данни спрямо всички потребители на електронни услуги и/или публични мрежи", обобщават върховните съдии.

Становището на ВКС, с което Mediapool разполага, определено е от особено важно значение за изхода на делото в Конституционния съд, образувано по искане на омбудсмана Пенчев. Той атакува всички разпоредби на ЗЕС, приети през 2010, за да регламентират следенето в интерент.

Според омбудсмана, макар да преследва цел в обществен интерес, събирането и съхраняването на трафични данни от всички потребители с цел "евентуално използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг от лица, неясно кога, за евентуално разкриване на престъпления, е неоправдана и непропорционална намеса от страна на държавата в личния живот и свободата на кореспонденцията на гражданите, гарантирани от Конституцията на РБ".

Според ЗЕС родните провайдъри са длъжни да съхраняват всички трафични данни в продължение на 1 година. МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор над 5 години. Последните промени в закона реално улесниха достъпа на службите до тези данни, защото свалиха нивото на съдебен контрол от председател на окръжен съд до председател на районен съд, въпреки острите критики.

Освен това магистратите реално са възпрепятствани да проверят за какво точно се искат трафичните данни, защото исканията са бланкетни и службите не са длъжни да предоставят доказателства по разследванията си. При съдебно разрешение за предоставяне на трафични данни, доставчиците са длъжни да удължат срока за съхранението им с още 6 месеца.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?