Столична община предлага да бъдат отделени 9.6 милиона евро само за правата за домакинство на три международни състезания по скейтборд през 2027, 2028 и 2029 година. Разходите за инфраструктура и организация дори не са включени в тази сума!

Нямам нищо против скейтборда. Всеки спорт заслужава подкрепа и възможност да се развива. Но когато говорим за публични средства от подобен мащаб, трябва да говорим и за приоритети, разумно разходване на парите на данъкоплатците и дългосрочни ползи за българския спорт.

Само в София има около 25 клуба по лека атлетика, в които тренират близо 2500 деца. Зад тях стоят треньори, родители и спортни деятели, които ежедневно работят за бъдещето на българския спорт, често при изключително трудни условия.

Нека си представим какво би могла да постигне България с инвестиция от 9.6 милиона евро в леката атлетика!

С подобен финансов ресурс бихме могли да реализираме четирите проекта за нови лекоатлетически писти в София, Пловдив, Варна и Бургас, за които Българската федерация по лека атлетика вече предприе конкретни стъпки пред местните власти. Това са четири от най-големите градове в страната, в които хиляди деца и млади спортисти имат нужда от съвременна инфраструктура. Четири писти, които ще служат на поколения атлети десетилетия наред!

Софийският маратон би могъл да получи необходимата подкрепа, за да се превърне в събитие от най-висок международен ранг със златен лейбъл на Световната атлетика. За такова събитие са нужни около 50 000 евро.

София би могла да постави амбициозната цел да привлече турнир от най-престижната атлетическа верига в света – Диамантената лига, и то за няколко поредни издания.

С подобен бюджет вероятно бихме могли да организираме пет поредни световни първенства по някои спортове. Защо да не потърсим възможности във вдигането на тежести, бокса, таекуондото, спортна или художествена гимнастика, плуване, бадминтон, ски или други спортове, в които България има традиции, световни и олимпийски шампиони?

Домакинството на Европейското първенство по волейбол за мъже през 2026 г. са стрували в пъти по-малко. Столична община е подпомогнала с 500 000 лева. И говорим за волейбол – спорт с огромни традиции, световни успехи и хиляди привърженици в България.

Разбира се, че България трябва да бъде домакин на големи международни състезания! Но трябва внимателно да преценяваме кои са те. Да инвестираме в спортове, в които имаме традиции, състезатели и публика, и в домакинства, които оставят нещо трайно след себе си. Или да привличаме събития с огромен международен престиж и обществен отзвук като Джиро д’Италия, което предизвика истински фурор в България!

И всичко това говорим само като възможности за използване на средства, които се предлагат за придобиване на права за три състезания по скейтборд!

Колко деца ще се възползват от тази инвестиция? Каква трайна спортна инфраструктура ще остане след трите състезания? Колко български спортисти ще участват в тях? И защо преди подобно решение не се проведе широк дебат със спортните федерации и клубовете?

Не поставям спортовете един срещу друг. Но смятам, че когато се обсъждат подобни средства, трябва да има ясни критерии, прозрачност и оценка на реалната полза за обществото.

Не е въпросът дали да даваме пари за международни спортни състезания, а за кои състезания ги даваме и какво получаваме срещу тях!Като президент на Българската федерация по лека атлетика не мога да подмина този въпрос. Особено когато знам колко клубове се борят ежедневно да осигурят нормални условия за тренировки, колко треньори работят с минимални средства и колко талантливи деца заслужават шанс да се развиват.

*Георги Павлов е президент на Българска федерация по лека атлетика. Публикуваме коментара му от страницата му във Facebook