Сръбски историк: Сърбия е фактор за дестабилизация на региона

Според историка Миливой Бешлин "националистическа и автократична" Сърбия е заплаха за целия регион и ключов фактор за неговата дестабилизация. Той добавя, че размерът на "античерногорската истерия" и подстрекаването към конфликт надминават "дори" и онези от времето на режима на Слободан Милошевич и идват както от страна на управляващите, така и от страна на националистическата опозиция.

Това пише белградският вестник "Данас", като се позовава на интервю на историка за интернет портала "Аутономия".

В него Бешлин казва, че в Сърбия днес степента на национализма се повишава чрез вътрешна хомогенизация и разпространяване на омраза отвътре навън, а като една от последиците от всички тези процеси посочва и последните прояви на фашизъм и насилие във Войводина, "защото там най-често може да се намери някой по-различен, който трябва да бъде унижен, белязан и дехуманизиран".

"Отричането на престъпления, включително на най-тежкото престъпление геноцид, е станало всекидневие, а честването на извършени престъпления и героизацията на престъпници е обичайно явление. В такава атмосфера не би трябвало никой да се учудва от изблиците на омраза, насилие и фашизъм", посочва Бешлин, цитиран и от БТА във вторник.

Той казва, че от самото начало му е било ясно, че когато се провалят всички приказки за реформи, когато се изразходва "неискреното заклеване в Европа", тогава властите на Сръбската прогресивна партия, която нарича "преоблечени радикали", ще се върнат към онова, което умеят най-добре, а то е разпространяването на омраза и национал-шовинизъм.

"С това се появиха, с това оцеляха и с това управляват днес. А формулата е ясна: както всеки авторитарен и десничарски режим и Сръбската прогресивна партия днес живее от производството на врагове. През последните седмици те бяха "открити" в Черна гора. Вчера това бяха хърватите, онзи ден бошняците, преди това македонците, утре ще бъде Косово и така в кръг", казва Бешлин.

По неговите думи, "докато е авторитарна и националистическа", Сърбия няма да се примири с независимостта на Черна гора, точно както само риторично признава Босна и Херцеговина, а всъщност прави всичко възможно да я отслаби и така да докаже мнимата държавност на босненската Република Сръбска.

Според него сръбските националисти и авторитарни центристи изхождат от това, че Войводина е накарана да млъкне и че въпросът за нейното положение е окончателно решен, а самата тя вече е сведена до географско понятие.

"Мисля, че жестоко се лъжат за това. Идеята за Войводина датира от почти два века. Тя е била като подземна река, появявала се е и е изчезвала от историческата сцена. Сега трябва да се върнем към тази идея и да актуализираме въпроса за Войводина", заявява Бешлин.

И добавя, че управляващите в момента са успели да превърнат обществото в Сърбия - разяждано от омраза и агресия, нация, потисната от пораженията във войните, в които "не е участвала" - в един вид "зверилник".

"Само като погледнете заглавните страници на ужасните таблоиди, ще видите тежката клинична картина на обществената патология. Прибавете към това фашизоидните говорилни на частните телевизии, собственост на политическото и икономическото подземие, прибавете отгоре и поведението на мнозинството в парламента, което не може да се сравни с нищо в близкото или по-далечното минало - тогава ви става ясно до каква степен обществото е наелектризирано и подготвено за конфликт и разчистване на сметки", казва Бешлин.

По неговите думи втората част на тази трагична история е липсата на каквато и да е адекватна алтернатива.

"Сърбия, която фактически се върна към еднопартийността, има интелектуално най-слабата и идеологически най-деструктивната опозиция за последните 30 години. Най-голямата опозиционна група не само че не предлага никаква алтернатива, а със своите десничарски, антиевропейски позиции, с фанатичния си клерикален национализъм и неофашизъм е най-силната подкрепа и най-сериозното алиби на тази деструктивна власт", смята Бешлин.

По думите му между властта и националистическата опозиция по същество няма идеологически конфликти, няма разлика във външнополитическата ориентация и те се надпреварват в "омразата към съседите".

"Техният единствен спор е кой ще бъде на власт и ще сложи ръка на държавната каса", казва Бешлин.