Срастването на бизнеса с политиката спъва доброто корпоративно управление

Срастването на бизнеса с политиката спъва доброто корпоративно управление

Срастването на бизнеса с политиката е един от съществените фактори, които забавят постигането на европейските критерии за добро корпоративно управление в България. Когато големи акционери в една компания станат политици, регулативната функция на държавата се губи, а интересите на миноритарните собственици имат малък шанс да бъдат защитени. Създаденото порочно партньорство между бизнеса и политиката води до използването на властта за лично облагодетелстване, а оттам и до корупционни схеми.

Това са част от изводите, които се правят в научно-изследователския проект на Икономическия институт на БАН “Предизвикателства пред корпоративното управление в България след първи януари 2007 година“.

В разработката колективът от автори с ръководител ст.н.с. Веселин Минчев разглежда развитието на корпоративния модел на Европа и българската практика в него.

Политически ангажираните бизнес мрежи, които действат в момента, водят до нарушаване на равнопоставеността на участниците на пазара, посочват авторите на проекта. Според тях обвързването с властта води до лоялност, а не до професионализъм сред управителните органи на компаниите.

Подобни практики са в разрез с принципите за добро корпоративно управление, към което се стремят пазарните икономики от ЕС. Освен това се намалява и доверието на националните и чуждестранни инвеститори за участие в капиталовия пазар. Изчерпват се и възможностите на българските компании да използват средства от европейските фондове за развитие, поясняват икономистите на БАН.

Влиянието на политическия фактор не е единствената пречка пред България в прилагането на европейските стандарти за корпоративно управление, посочват авторите на проекта. Прекъснатите за дълго корпоративни традиции, липсата на достатъчно опит, инвестиционна култура и управленско ноу хау са друго предизвикателство, пред което се изправят компаниите у нас.

Пример за това са т.нар. “Програми за прилагане на международно признатите стандарти за добро корпоративно управление”, които са своеобразен инструмент за саморегулиране на управленско ниво. От анализа на 20 произволно избрани такива програми става ясно, че масово те са без ясно заявени конкретни задачи, срокове и изпълнители. Те са с формален характер, зад което прозира нисък управленски капацитет на компаниите. Част от програмите са без санкция на колективния орган и дори без срок на действие, отбелязват учените от Икономическия институт на БАН.

Според тях правата на акционерите в публичните дружества не са докрай защитени, а Комисията за финансов надзор (КФН) осъществява по-скоро формален контрол. Тя следи за навременното публикуване на годишните доклади, но не и за точността на подадената информация. Констатира наличието или отсъствието на публично изявление за корпоративно управление, но не оценява качеството на предлаганата в него програма или отклоненията от нормите за добри практики в ЕС, смятат авторите на научния проект.

Друг извод е, че поради големия брой административни документи на КФН – наредби, указания, ръководства и други, се създава впечатление за свръхрегулиране и административен хаос.

Състоянието на съдебната система, и в частност търговското съдопроизводство, също пречат на добрите практики в корпоративното управление у нас, отбелязва научната разработка. Авторите са на мнение, че продължителните дела внасят несигурност в търговските взаимоотношения, увеличават разходите за ищците и отблъскват инвеститорите. Проточването на съдебните процедури обезценява вземанията и в крайна сметка обезсмисля иска за погасяване на междуфирмената задлъжнялост. Ниско е и доверието в съда от гледна точка на вземане на справедливи решения, както и за професионализма на съдебните състави в областта на търговското право.

Като възможен изход от тази ситуация учените от Икономическия институт предлагат изграждане на специализирани съдилища – състави, авдокатура, експерти и вещи лица, които да познават в детайли правната материя на търговските сделки, капиталовия пазар, фирмената несъстоятелност, закрилата на търговските марки и промишлени образци. Според тях трябва да се засили и ролята на създадената през септември 2009 г. Национална комисия за корпоративно управление, която в момента е обикновен наблюдател спазват ли се клаузите на Националния кодекс за корпоративно управление, а не регулатор на добрите практики и социално отговорно поведение на компаниите.

Проектът за нова стратегия на ЕС до 2020 г. за устойчив екологосъобразен и ориентиран към цялото общество икономически растеж изисква от българските компании преосмисляне на социално отговорната им роля и въвеждане на други правила за прозрачност в управлението, критерии за оценка, както и контролни структури, отбелязват авторите на научната разработка.

Споделяне
Още от България