Сраженията след края на примирието в Украйна взеха нови жертви

Сраженията в Украйна избухнаха с нова сила и жертви само часове, след като украинският президент Петро Порошенко изненадващо съобщи, че прекратява примирието с проруските сепаратисти в източната част на страната.

Украинската армия обстрелва с авиация и артилерия позиции на бунтовниците, а боеве се водят и по границата с Русия, в най-големия източноукраински град Донецк, а няколко снаряда се взривиха и в град Луганск.

Най-малко четирима души бяха убити и петима - ранени, при обстрел на маршрутка в град Краматорск, в източната украинска Донецка област, съобщи ИТАР-ТАСС. Има непотвърдена информация и за убит шофьор на такси в Донецк,

Антитерористичната операция в Украйна бе възобновена тази сутрин, потвърди председателят на Върховната рада Олександър Турчинов, цитиран от Франс прес.

Турчинов заяви, че "украинските въоръжени сили нанасят удари по базите и бастионите на терористите", както украинските власти наричат проруските сепаратисти в югоизточната част на страната.

Президентът Петро Порошенко обяви в своя изявление, с което прекъсна десетдневното примирие, че "ше атакуваме и ще освобождаваме земята си".

"Решението да не продължим спирането на огъня е нашият отговор на терористите, бойците и мародерите”, се казва в изявлението на Порошенко, цитирано от Ройтерс.

Киев обвиняваше бунтовниците в многобройни нарушения на примирието. Според украинското външно министерство от обявяването на спирането на огъня на 20 юни са били убити 27 украински военнослужещи.

Решението за спиране на примирието е било взето след състояло се в понеделник вечерта заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Порошенко съобщи, че въоръжените сили, националната гвардия, граничната служба, службата за сигурност са получили съответните заповеди и те вече не са "ограничени от режима на прекратяване на огъня".

Порошенко обвини сепаратистите, че са виновни за провала на примирието, на добави, че Киев е готов във всеки момент да се върне към него, когато види, че всички страни в конфликта изпълняват основните точки на мирния план. Като условия за ново спиране на огъня президентът посочи "наблюдение на ОССЕ върху режима на украинско-руската граница".

Порошенко обеща да не търси наказателна отговорност от тези, които са участвали във въоръжена съпротива срещу властта, но "са осъзнали грешката си и са поискали да я поправят".

"Условието е една - да сложат оръжие", каза той, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Споразумението за примирие бе постигнато на 20 юни. Миналия петък, на 27 юни, украинският президент удължи срока му със 72 часа, до 22 часа на 30 юни.

ИТАР-ТАСС отбелязва, че докато е действало примирието украинските власти неведнъж са го нарушавали, като са обстрелвали с артилерия и от миномети селища в Донецка и Луганска области. Украинското министерство на външните работи от своя страна обвини проруските сепаратисти, че са нарушили примирието, обявено на 20 юни, 108 пъти.

Москва видя външно влияние за решението на Порошенко

По-късно във вторник руският президент Владимир Путин обвини Запада, че се опитва да дестабилизира целия регион чрез кризата в Украйна и обяви, че Русия ще продължи да защитава етническите руснаци зад граница.

"Случващото се в Украйна е кулминация на негативните тенденции в международните работи, натрупвали се с години", каза Путин.

По думите му зад "хубавите слова за свободен избор, за европейско бъдеще се скриват опити да се превърне Украйна в зависима територия с всички произтичащи от това политически, икономически и социални
последствия"

"За жалост президентът Порошенко взе решението да поднови военната операция и ние, имам предвид себе си и моите европейски колеги - не можахме да го убедим, че пътят към стабилен, силен и дълготраен мир не минава през войната. Сега Порошенко носи пълната не само военна, но и политическа отговорност за войната в Източна Украйна", добави Путин.

Москва изрази огромно съжаление от решението на Киев и поиска от западните си партньори "да спрат да използват Украйна като разменна монета в геополитическите игри"

"Създава се впечатлението, че промяната в позицията на Киев няма как да е станала без чуждо влияние въпреки позицията на водещи страни от ЕС", посочи от своя страна руското външно министерство, вероятно имайки предвид САЩ.

Външните министри на Русия, Германия, Франция и Украйна съгласуваха по телефона четиристранна декларация, в която приветстваха инициативата на Русия за разполагане на представители на украинските гранични служби и наблюдатели на ОССЕ на три контролно-пропускателни пункта на руска територия.

"В последния момент украинската страна се отказа да бъде публикуван документът. Тя заяви, че е готова на това едва след безусловно двустранно прекратяване на огъня", посочи руското външно министерство. "Тази стъпка на Киев предизвиква дълбоко съжаление, още повече, че четиристранната декларация призовава към по-скорошно посигане на договореност в контактната група. Москва възнамерява да съдейства за бързото свикване на контактната група за Украйна и е готова заедно с партньорите да започне изпълнение на договореностите, скрепени в споразумение, но невлезли в сила заради позицията на Киев", допълни външнополитическото ведомство.

Кремъл призова и да не се преувеличава възможността на Русия да влияе над украинските опълченци, предаде ИТАР-ТАСС.

"Русия не е страна в конфликта, това е вътрешноукраински конфликт. И Москва не може да казва на опълченците какво да правят", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

ЕС готви нови санкции срещу Русия

На този фон Европейският съюз реши да подготви нови санкции срещу Русия предвид липсата на деескалация в украинската криза.

Ново заседание, на което ще се вземе евентуално решение за тях, е насрочено за понеделник, съобщи Франс прес.

Посланиците на 28-те страни членки решиха да засилят подготовката на нови санкции, които ще останат на етапа на целенасочени мерки, допълни източник на агенцията.

Пред ДПА друг европейски източник поясни, че посланиците на страните членки на ЕС ще се съберат в идните дни, за да обсъдят въпроса, след като днес те направиха оценка на ситуацията.

Подробности за естеството на евентуалните санкции засега не се съобщават, допълва ДПА.

Сред европейските страни обаче все още няма консенсус за налагането на сериозни икономически санкции.