Средната брутна месечна заплата през септември е 820 лв., което е ръст от 19 лв. спрямо същия период на миналата година. Спрямо април тази година обаче размерът ѝ намалява с 13 лв., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), обявени в понеделник.
Според информацията през юли 2014 г. средната заплата в страната е била 815 лв., през август е паднала до 793 лв., най-вече заради ръста на сезонно заетите работници, които са ниско платени, а през септември става 820 лв.
Средно за третото тримесечие ръстът на заплатата е 2.3 на сто в сравнение с година по-рано. Спрямо второто тримесечие на 2014 г. обаче спада средно с един процент. Най-потърпевши от намалението на заплатите спрямо периода април-юни тази година са работещите във финансовия и застрахователния сектор, където заплатите са били със 7.5% по-ниски, както и в сектора на производството и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, където спадът е 4.3 на сто. Въпреки намалението и двата сектора остават сред най-високо платените у нас.
Доста по-добре в сравнение с третото тримесечие на миналата година са работещите в добивната и транспортната промишленост, където на годишна база възнагражденията са нараснали с по 6.2 на сто, и в строителството, където увеличението е 5.7 процента. Най-значителен спад за този период бележи средната месечна заплата при занимаващите се с операции с недвижими имоти” - с 14.4%.
Според статистиката най-висока заплата от средно 1753 лв. по трудов или граждански договор получават заетите в създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения. С възнаграждение от средно 1528 лв. ги следват работещите в производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, а на трето място са извършващите финансови и застрахователни дейности със средна заплата от 1466 лева.
Най-ниско платени са били наетите лица в хотелиерство и ресторантьорство - 555 лв., извършващите административни и спомагателни дейности - 556 лв., и заетите в други дейности - 565 лева.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2014 г. в обществения сектор нараства с 5.8%, а в частния сектор - с 1.2%.
НСИ изнесе данни и за наетите лица към края на септември 2014 г., които са 2.25 млн. души и има спад спрямо предходното тримесечие, което е нормално предвид много наети на сезонна работа, която свършва в края на лятото. Така в сектора хотелиерство и ресторантьорство спадът на заетите е 19.5%, в култура, спорт и развлечения - с 13.6%, и други дейности - с 5.1%.
Също резонно предвид старта на учебната година има ръст от 2.2 на сто на наетите лица в образованието.
Спрямо година по-рано обаче има намаление от 0.6 на сто на наетите по трудово и служебно правоотношение. Най-сериозният спад е в сектора "административни и спомагателни дейности“ - със 17.4 хил. души по-малко спрямо септември 2013 г., в "транспорт, складиране и пощи” - с 3.7 хил., и в строителството - с 2.5 хиляди.
Най-голямо увеличение на наетите лица в края на септември 2014 г. спрямо година по-рано има в преработващата промишленост - с 5.5 хил., а в проценти - в сектора "професионални дейности и научни изследвания” - с 3.9%.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
написано от Велиана Христова през март т.г. ::
НСИ отчита (заплатите на учените в) някакъв "сектор Професионални дейности и научни изследвания". В този сектор НСИ включва 36 717 предприятия с 93 027 заети лица! И в този сектор, видите ли, средната заплата е 1299 лв., а с премиите - цели 1326 лв.
Не е ясно за какво служи тази срамотия, тя просто не дава никаква информация. Можем само да гадаем що е то "професионални дейности" - плочкаджии ли, автомонтьори ли, обущари? И от какъв дявол са обединени …
с учените, с които нямат нищо общо и които по данни пак на НСИ са 11 300 души на пълна заетост?
Понеже НСИ хитро е укрил заплатите в науката, можем да ги установим от ведомостите на БАН да речем. Където виждаме какво? Начинаещ учен - заплата 420 лв., асистент - 456 лв., професор 713 лв., научен секретар в институт - 718 лв., и т.н. С една дума, човек доктор, със защитена дисертация, получава почти два пъти по-ниска заплата от средната в страната. А като цяло средната заплата в БАН (620 лв., която през 2012 г. по волята на Дянков падна на 528 лв.) е много по-ниска от онези средни 919 лв. в публичния сектор. Всъщност, науката получава най-ниските суми в цялата система на общественото заплащане. Това е реалното изражение на "националния приоритет" наука и стойността на научния труд според държавата.
Чудесно е, че средната учителска заплата в последните три години стигна 730 лв., сега за педагозите се задава ново увеличение от 5%. Чудесно е, защото млади учители просто няма и нещо трябва да се направи, ако искаме и след 5-10 години да има кой да учи децата ни. Само че диспропорциите в оценяването на труда в България вече достигат чудовищни размери. Абсурдно е професорът да получава по-малко от учителя в средното училище, а двамата заедно да се равняват на чистачката в една по-голяма фирма. Абсурдно е чиновниците из министерствата да получават от 670 до 3100 лв. заплати - до над 4 пъти повече от един професор. Абсурдно е началната заплата на едно чиновниче в някое държавно фондче да е 1000 лв., а човек с висша квалификация и 20 години научна работа само да мечтае за такава сума. Абсурдно е току-що завършил с тройка калпазанин от някой вуз да се муси на начална заплата 700 лв. - колкото на професора, който пет години е обучавал цели випуски. Не говоря дори за някое новоизпечено банкерче с 3000 лв. месечен доход, но не е нормално доскорошни доценти да стават таксиджии, та да си докарат поне 1000 лв. на месец.
Иначе в десетките стратегии е пълно с красиви мечти за "България на знанието", за развиването на наукоемки индустрии, за хай тех паркове и прочее утопии. Защото както нямаме учители, така нямаме и учени. Според Доклад на Европейската комисия за състоянието на кадрите в науката за 2013 г., България е изпаднала на едно от последните места по брой на заетите с наука на 1000 работещи. В ЕС-27 средният показател е 7 учени на 1000 работещи, у нас е 2,5 учени на 1000. В това отношение зад нас в низходящ ред са само Турция, Кипър и Румъния. А по брой на учени в бизнес сектора сме на последното място. И по заплащане на учените също сме твърдо последни в Европа - дори в Румъния и Албания средната заплата в науката е два пъти по-висока от тази в България. И за разлика от всички страни в Европа у нас натрупването на стаж в науката носи нищожно увеличение на заплатата...
Колко получава на месец начинаещ учен (в евро):
Германия - 4235
Белгия - 4086
САЩ - 3423
Франция - 3247
Холандия - 2739
Англия - 2374
Испания - 2141
Чехия - 1380
Полша - 1250
Китай - 664
А после Орешарски не разбирал от икономика, веднага ги вдигна, заплатите, виж графиката.... сега чакайте да клюмнат, ако и Флик да не е финансов министър.....