Средната заплата у нас расте, но без връзка с производителността на труда

На 30 юни със статията "Капанът на ниските заплати" Mediapool стартира серия от публикации за заплащането на труда у нас. През юли бившият социален министър Иван Нейков предложи заплатите на работещите, които се образоват, да се вдигат със закон. Настоящият анализ в поредицата е изготвен от Любослав Костов, икономически анализатор към КНСБ и докторант в УНСС. Редакцията ще публикува и други позиции по темата.

В България се заформи широк обществен дебат за това дали ръстът на средната работна заплата е зависим от ръста на производителността на труда и ако е зависим, то какво трябва да бъде справедливото и икономически обосновано съотношение между двете.

В световен план съществуват все повече доказателства, които показват, че реалният растеж на производителността на труда надхвърля реалния растеж на средната работна заплата, а делът на трудовия доход намалява в целия свят, особено в развиващите се икономики, каквато именно е България.

Това изоставане на темпа на нарастване на работната заплата се дължи на редица фактори, основните сред които са финансовите пазари, глобализацията, дигитализацията, технологичните промени, намаляването ролята на социалната държава и др. Тези промени доведоха и ще продължават да водят до нарастване на формите на неравенство в обществата – доходно, в богатствата, в интелектуалната собственост и др. Ежегодният доклад на Международната организация на труда за заплатите (2014/2015) показва, че ръстът на производителността на труда надминава реалния ръст на заплатите в голяма част от развитите и развиващите се икономики, независимо от използвания метод за коригиране на инфлационните равнища.

В България средната заплата расте, но въпросът е от какво е движен този ръст

Къде е България? В периода 1996-2014 г. България е страната с най-бързо нарастващ индекс на разходите за труд. Това се дължи както на ниската изходна точка при правене на изчисленията (тежкият за страната ни период 1996-1997 г.), така и на бързото нарастване на разходите за труд в периода след 2005 г. Последното е следствие от ефекта на "прегряване" на българската икономика до 2008 г., но и на известен статистически ефект от съкращаването на нископлатени работници в първите години на кризата. Причините биха могли да имат и дълбок демографски характер поради отрицателния естествен прираст на страната ни и емиграционните нагласи сред младото поколение, което всъщност е потенциално най-продуктивното.

Ръстът на производителността на труда у нас за периода 2001-2014 г. е по-нисък от този в Румъния, Литва и Естония, но чувствително изпреварва този в страни като Гърция, Испания и Италия. Ефектът от това върху конкурентоспособността на България е ясно видим както по линия на далеч по-доброто представяне на икономиката ни (в сравнение с гръцката, испанската и италианската) през последните години, така и по линия на състоянието на пазара на труда.

В рамките на докторската ми програма изготвих емпиричен анализ, чиято цел беше да се провери дали наистина съществува някаква значима връзка между това, което произвежда работникът в България, и това, което получава.

Изчисленията са правени на базата на данните на Националния статистически институт (НСИ) за ръста на брутната добавена стойност (БДС) на един зает и ръста на средната работна заплата за периода от първото тримесечие на 2000 г. до четвъртото тримесечие на 2016 г. Всички изчисления са извършвани в реален размер, т.е. коригирани с темповете на инфлацията, за да може крайните резултати да отразяват по-обективно реалното съотношение между производителността и заплатите в страната. За целта на анализа е ползван иконометричен анализ. Това е рядко срещана практика у нас, но широкоразпространена на запад, защото все повече икономисти обръщат внимание не просто на сухата статистика, а на взаимовръзките вътре между отделните параметри на една макроикономическа система.

Преразпределението е в полза на работодателите

В този смисъл, изчисленията показаха, че на всеки 1 лв. произведена допълнително брутна добавена стойност на един зает, средната работна заплата в България нараства с 22 ст. в трите основни сектора на българската икономика - селско стопанство, индустрия и услуги.

Тези резултати изглеждат скандални, защото в повечето пазарни икономи в Европа подобно съотношение би се третирало като изключително несправедливо. Как да обясниш на обикновения работник, че едва ¼ от това, което е произвел, отива в неговия джоб като заплата? Обикновено разпределението между труда и капитала трябва да бъде в някакъв паритет, например 40% за труда, 40% за капитала и 20% печалба. Това е просто пример, във всяка държава съотношението е различно, но настоящото в България определено не е справедливо.

Освен това, резултатите стават още по-скандални, ако анализът се направи през темпа на промяна. Именно този подход често се използва от работодателите, които графично се опитват да докажат как средната работна заплата (СРЗ) расте по-бързо от производителността на труда. Те обаче не са прави. Крайните резултати показват липсата на каквато и да е статистически значима връзка между ръста на брутната добавена стойност на един зает и ръста на средната работна заплата в България.

Производителността не играе роля при определянето на заплатите у нас

Следователно, темпът на изменение на работните заплати у нас зависи от други фактори, които го движат нагоре, но не и от производителността. Тези фактори могат да бъдат увеличаването на реалната безработица вследствие на технологичното обновление на икономиката (тук трябва да се има предвид, че официалната безработица в България намалява в последните години, но много хора не са регистрирани като безработни, въпреки че нямат работа, б. а.), отрицателният естествен прираст и др. Благоприятно за икономиката е увеличението на работната заплата да става на база на произведеното от работника, а не за сметка за съкращението на други работници, защото по този начин общественото благосъстояние не нараства. Фактът, че няма статистически значима връзка между изменението на производителността на труда и изменението на средната работна заплата в България е показателен за дисбалансите на пазара на труда у нас. Това опровергава твърдението на редица работодатели, че всеки получава това, което си е изработил. Напротив, разходите за труд у нас са почти еднакви всяка година, просто се преразпределят по различен начин.

Всъщност, ако към сегашния темп на изменение на средната заплата прибавим и това, което е изработено, то тя би трябвало да расте с много по-високи темпове от сегашните. Ако сега СРЗ нараства средно с 8-10% на годишна база, то е логично да се допусне, че при калкулирането на производителността като обективен критерии СРЗ би растяла с около 15-18%.

Средната работна заплата трябва да зависи преди всичко от производителността на труда, измерена чрез обективен критерий, какъвто е БДС на един зает. Този показател трябва да има най-голямо относително тегло при определяне на заплатата, а едва след него биха могли да дойдат и други фактори като трудов стаж, опит, равнище на безработицата, фаза на икономическия цикъл, инфлация и др.

В заключение, има основание да се твърди, че изменението на средната работна заплата в България през последните години не зависи от производителността на отделния работник, а от други фактори. Може да се твърди, че в икономиката е налице социален дъмпинг и ниска цена на труда, която не съответства на производителността на труда в трите основни сектора (селско стопанство, индустрия и услуги).