Средният доход на домакинство нараснал с 52 лв. за година

Средният доход на българското домакинство, който включва парични доходи и доходи в натура, през март тази година е бил 470,11 лв., съобщи в понеделник Националният статистически институт )НСИ), като огласи резултатите от месечното си изследване на доходите, разходите и потреблението на домакинствата.

Средното българско домакинство включва 2,53 члена. 

През същия месец на миналата година доходът на домакинствата е бил 418,62 лв.

През март тази година средният разход на домакинствата е бил 441,76 лв., а през март 2005 г. – 403,53 лв.

Разбивката по съставки на доходите показва, че за една година са се увеличили доходите от заплати, пенсии, предприемачество, продажба на имущество, от собственост. Спаднали са доходите от личното стопанство, обезщетенията за безработица, от социални помощи, детски добавки, кредити.

Разбивките на средните разходи показва, че най-големият дял от тях българските домакинства все още дават за храна – 36%, а на следващото място са разходите за ток, вода, отопление, поддръжка на дома – 16,2%. В сравнение със същия месец на миналата година делът на разходите за храна в общите разходи е намалял с 0,1%, а частта за разходите за ток, вода и отопление са е увеличила с 0,6%.

Спрямо миналата година са намалели дяловете на разходите за данъци, за домашното стопанство, за транспорт.

НСИ огласи данни и за средната консумация на хранителни стоки на човек през март. Според тях през разглеждания месец на всеки българин се е падало по 10 кг хляб и тестени изделия (с 400 грама по-малко от същия месец на миналата година), 2,1 кг месо (с 200 грама повече отпреди година), колбаси – 1,2 кг (100 грама повече), прясно мляко – 1,7 л (0,2 л по-малко), плодове – 2 кг (100 грама повече), зеленчуци – 2,2 кг (100 грама повече).

От беглия поглед над статистическите данни за доходите, разходите и консумацията на хранителни стоки могат да се направят няколко извода. Първият е, че все повече намалява делът на разходите за храна в общите разходи, без да се намалява количеството на закупените хранителни стоки. Макар и бавно, страната ни се доближава до стандартите на развитите страни, където делът за храна е около една четвърт от всички разходи на домакинствата. Вторият е, че в структурата на доходите намаляват тези от личното стопанство (натуралните доходи) и от помощите за безработица за сметка на увеличаването на доходите от предприемачество, което пък говори за оживление на бизнеса.

В структурата на потреблението на храна също се забелязват положителни промени, макар и още слабо изразени. Намалява количеството на хляба и хлебните изделия за сметка на месото, плодовете и зеленчуците, което говори за известно подобряване на качеството на хранене на средностатистическия българин.