Средногодишно българите остават без ток за около 300 минути

Без инвестиции в мрежата, положението може рязко да се влоши

Средногодишно българите остават без ток за около 300 минути

Заради аварии или планирани ремонти на електропреносната и електроразпределителната мрежа българските потребители са останали без ток за 283 минути през 2016 г. Това подобрение спрямо шест години назад, когато общото време без ток е било 470-те минути, се случва въпреки политиката на енергийния регулатор да потиска инвестициите за подмяна на мрежата, за да не се вдига цената на електроенергията. Анализът по темата е на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ).

Според последните налични данни на европейската организация на доставчиците на електроенергия и газ, в България заради аварии през 2016 г. потребителите са останали без ток за 113 минути, а поради планирани ремонти - за 170 минути. Подобрението е значително спрямо 2010 г., когато аварии са ударили електроснабдяването за 200 минути, а ремонти – за 270 минути.

Страната ни е на средни позиции в ЕС по прекъсване на тока. В Дания, Германия и Люксембург непланираното му спиране е продължило под 30 минути през 2016 г., а най-зле са били в Румъния с аварии в продължение на 375 минути и в Латвия, където ток не е имало около 230 минути през цялата година. Добрите показатели на държавите с краткотрайни прекъсвания се дължат на това, че голяма част от енергийната им инфраструктура е под земята.

Времето, в което потребителите от различните държави на ЕС са били без ток заради аварии през 2016 г.

Без плавни вложения в мрежата положението може да "избухне"

У нас положението все още е удържимо, но от години Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) намалява исканите от електроразпределителните дружества инвестиции за подмяна на мрежата, защото тези вложения се калкулират в цената за крайните потребители. Държавният "Електроенергиен оператор", който притежава преносната мрежа, разчита на еврофинансиране за най-мащабните си проекти за подобряване на електроснабдяването.

Енергийният експерт от ЕМИ Иванка Диловска смята, че това положение не може да продължава до безкрай, тъй като има опасност недофинансирането на мрежата "да избухне и да се наложи рязкото вдигане на цената на електроенергията", вместо това да става плавно, пропорционално и финансовото му отражение върху тарифите да е поносимо за домакинствата.

Методът за регулиране на цената на тока за бита на КЕВР е консервативен, но трябва внимателно да се планират инвестициите в мрежата, за да се подменят най-критичните ѝ точки и така да се намаляват допълнително рисковете за аварийно спиране на тока, според анализите на ЕМИ. Усилията трябва да са насочени към полагане на електроенергийната мрежа под земята, за да няма обледенявания и скъсвания на жици от бури, от паднали дървета или други бедствия. Като се направи и кадастър на подземната инфраструктура, какъвто имат повечето европейски държави, повредите ще могат да се откриват онлайн за съвсем кратко време и да се отстраняват бързо, коментира Диловска.

Мрежата под земята – въпрос на политика и пари

Институтът не се наема да изчисли какви инвестиции са необходими за вкарването на сегашните електропроводи и жици под земята. Едно е ясно - ако такива бъдат направени, ще бъдат калкулирани в цените на тока, а тази тема е чувствителна в България.

Данни на ЕМИ

"Аз съм убедена, че ако се направи допитване сред потребителите, хората ще предпочетат да се запази сегашното положение за спиране на тока и дори да остават без захранване по-често, отколкото да се вдигнат цените на електроенергията, но снабдяването да е по-сигурно", коментира Диловска.  Затова, според нея, е въпрос на държавна политика какво ще предприеме, но тези стъпки не трябва да се отлагат много, защото сегашното подобрение   може рязко да обърне посоката си към влошаване.

"Умните мрежи" все още химера

Голям проблем пред подобряването на състоянието на мрежата, на доставките и на самите тарифи е отказът на електроразпределителните дружества и енергийния регулатор да се монтират "умни електромери", каза Иванка Диловска. Те могат да измерват потреблението по часове и така би могло да се въведат различни тарифи за различните времеви пояси на консумация, а не само сегашните дневна и нощна енергия. В момента няма възможност и липсват стимули за предлагане на гъвкави продукти за потребителите, които да могат да ползват ток на различни цени и дори да получават пари за спиране на потреблението си при поискване от страна на доставчика, за да може той по този начин да балансира например повишено търсене в други точки, стана ясно от думите на Диловска.

Тя допълни, че докато у нас само се говори за внедряването на умни мрежи за доставки на електроенергия и балансиране на търсенето и предлагането на пазара, в европейските страни вече подменят умните мрежи с още по-умни мрежи.

Според експерта всичко това е заради липсата на визия и стратегия за развитие на енергийния пазар. Сред причините за това се посочва и нежеланието или недостиг на политическа воля за разбиване на сегашното статукво в електроенергетиката, където определени свързани с политически партии играчи диктуват правилата.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?