Средствата от европейските Структурни фондове се получават на три етапа

С членството си в Европейския съюз България получава стабилна финансова подкрепа от европейските Структурни и Кохезионния фондове. За периода 2007 – 2013 г. българските бенефициенти имат възможността да усвоят над 7 млрд. евро по седем оперативни програми (ОП). Кандидатстващите с проекти ще имат подкрепа от държавата, която ще осигури съфинансиране от Национален фонд в размер на близо 1.3 млрд. евро за същия период.

За седемгодишния период България ще получава финансови средства не само по линия на Структурните фондове. Субсидиите, предвидени за изпълнение на Общата рибарска политика и Програмата за развитие на селските райони е над 3.3 млрд. евро. Управляващият орган на тези програми е Министерството на земеделието и горите.

Сравнен с размера на средствата от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД, България ще получи достъп до три пъти по-голям финансов ресурс от фондовете след присъединяването към ЕС.

Държавата съфинансира проекти за европейските Структурни фондове

Ангажиментът на страната ни за получаване на средства от Структурните фондове на ЕС включва и задължително национално съфинансиране. То ще бъде осигурено от държавния бюджет и ще се извършва чрез Национален фонд, който е структура на Министерството на финансите. За седемгодишния период средствата от държавния бюджет ще са близо 1.3 млрд. евро.

Министерството на финансите управлява и координира Структурните фондове и Кохезионния фонд. Паричните траншове от Европейската комисия (ЕК) по фондовете ще се получават в три банкови сметки, различни за всеки фонд, от който идват ресурсите. Сметките ще бъдат открити в Българска национална банка.

Финансовият ангажимент на ЕК за определена година е валиден до края на втората година след годината, за която се отнася. Това условие е известно като правилото „N+2”. За България и Румъния е направено изключение в Общия регламент за Структурните фондове и Кохезионния фонд. За да могат двете страни по-успешно да усвоят отпуснатите средства, правилото „N+2” се трансформира в „N+3”. То обаче ще бъде валидно само за първите три години, т.е. от 2007 до 2009 г., след което страната ни ще трябва да спазва общоприетите европейски правила за усвояване.

Плащанията от ЕС към България са на 3 етапа

Финансовите потоци, които ще идват към България от ЕС включват авансови плащания, междинни плащания и окончателно плащане.

Авансови плащания ще бъдат получени през 2007, 2008 и 2009 г., и се определят като процент от бюджета на съответната Оперативна програма по фондове. Общият им размер е над 540 милиона евро. Тези средства ще бъдат постоянни оборотни средства за осъществяване на разплащанията от България.

Междинните плащания представляват възстановяване на декларирани от страната ни извършени допустими разходи, които са били проверени от Сертифициращия орган. Тези плащания се осъществяват от Европейската комисия в двумесечен срок от декларирането им от Сертифициращия орган.

Окончателното плащане от Европейската комисия се извършва, ако при нея са депозирани до 31.03.2017 г. следните документи: искане за средства от сертифициращия орган, окончателен доклад за изпълнението на оперативната програма от управляващия орган и окончателна декларация от одитиращия орган.

Основни участници в разпределението на финансовите средства

Основните участници в платежния процес са бенефициентът, управляващият орган (или междинното звено) и Националният фонд.

Бенефициентът извършва плащанията към изпълнителите на проекти, получава авансови, междинни и окончателни плащания от управляващия орган (междинното звено).

Управляващият орган извършва плащанията към бенефициента. Тази функция може да бъде делегирана на Междинно звено.

Национален фонд е органът, който е отговорен за получаване на средствата от Европейската комисия по Структурните фондове и Кохезионния фонд. Той осигурява средствата на Управляващия орган/Междинното звено за извършване на плащанията към бенефициентите.

Всеки проект минава през три етапа на плащане

На национално ниво за всеки проект се правят авансови, междинни и окончателни плащания към бенефициентите.

Авансовите плащания са в размер до 20% от стойността на проекта. Те представляват предварителен финансов ресурс, който цели улесняването на финансовото изпълнение на проекта.

Междинните плащания се извършват на база на декларирани от бенефициента извършени допустими разходи. Задължително условие за извършване на междинни плащания е разходите да са проверени и потвърдени от управляващия орган (или междинното звено).

Окончателното плащане по проекта се осъществява от управляващия орган (междинното звено) след приключване на проекта и след извършена проверка на всички допустими разходи. Окончателното плащане отчита всички осъществени до този момент плащания, включително авансовите плащания към бенефициента.

Плащанията към бенефициента ще се извършват в национална валута, чрез единната сметка, използвана от Държавното съкровище.

С акт на Министерския съвет е предоставена възможността за сключване на договори в размер до 50% от бюджета на съответната ОП преди тя да бъде официално одобрена от комисията. Целта е да се ускори процеса по усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове. Плащанията обаче ще се извършват след официалното одобрение на оперативната програма.

Създадената система на платежния процес при управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд, както и организацията на парични потоци и банкови сметки гарантират наличието на постоянен и ефективно управляван финансов ресурс, който да съдейства за успешното прилагане на Оперативната програма по Структурните фондове и Кохезионния фонд и реализиране на съответните финансови ангажименти на Европейския съюз.