Средствата за отбрана не се харчат ефективно

Средствата за отбрана не се харчат ефективно

Защо Изпълнителното бюро (ИБ) на БСП отдели цяло свое заседание на състоянието на отбранителния сектор и излезе изненадващо с куп идеи за реформата му? Какво наложи точно в този момент БСП да лансира позицията си?

Няма съмнение, че сферата на сигурността, в частност - на отбраната, е изключително важна. И затова, според мен, такъв разговор е необходим както на БСП като част от управляващата коалиция, така и на останалите партии.

Най-тривиалната от причините бе да разгледаме изготвен от наши експерти материал, свързан с хода на трансформация на въоръжените сили и степента на изпълнение на Плана за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили до 2015 г. - основният инструмент за реализирането на тази трансформация. Това е една от планираните още през юни тема за разглеждане от ИБ с оглед на нейната изключителна важност.

Друга част от причините са заявените намерения от страна на министъра на отбраната за промяна в План 2015 - съответно за ревизиране на структурите на въоръжените сили, в резултат на което ще се стига и до съкращение на наличния състав.

Сега обсъждаме бюджета на страната за 2008 г., което означава, че трябва да имаме ясна политическа позиция достатъчно ли са отделените за отбрана средства и каква сигурност от гледна точка на изискванията за отбрана получаваме в резултат на изразходването им.

От 1 декември България има изцяло професионална армия, което е също част от основанията да говорим за промяна в План 2015 г., защото, според плана, приключването на наборната служба трябваше да стане през 2010 г. Ние ускорихме този процес, което налага промяна в сроковете и разчетите на Генералния щаб (ГЩ), темповете, с които става освобождаването на определена инфраструктура и бойна техника, промяна в определени действия.

Изходните позиции за този анализ са първо кръгът от отговорности, формулирани за Българската армия (БА), ресурсите, които се заделят от бюджета и числеността, с която се осъществяват дейностите в сферата на отбраната.

Искам да подчертая – ние не говорим за промяна на отговорностите и задачите. Имаме известна промяна в ресурсите, които, веднага ще кажа, са очевидно недостатъчни (няма страна, която да каже, че са достатъчни заделяните средства за отбрана). България е една от шестте страни в НАТО, които поддържат относително висок процент на разходите за отбрана – над 2% от БВП – долната граница, за която призова генералният секретар на НАТО, страните членки да отделят от своите бюджети за отбрана.

По отношение на числеността, България поддържа относително висок коефициент на съотношение на хората, ангажирани с отбраната, към общия брой на населението. Според информация, предоставена в Комисията по отбрана, този коефициент е 0.69, при среден за страните членки на НАТО от 0.35 до 0.4. Аз не казвам, че това е числото, към което трябва да се стремим или което да прилагаме. Казвам, че това е ориентировъчен коефициент, който ни дава основание да преценим къде се намираме.

Ще дам още един особено красноречив пример - средствата за осигуреност на военнослужещ зад граница. На един български военен се падат около 2500 долара. Това е два пъти по-малко от средствата, отделяни в страната преди нас сред всички членки на НАТО – Румъния, заделяща 5500 долара.

Сами разбирате, че в този случай нещо трябва да бъде променено. След като не могат да бъдат променени мисиите, задачите, отговорностите, които се възлагат на БА, трябва да търсим решението в ресурсите или в числеността.

Какви са изводите от анализа, който разгледа ИБ?

Ние заявихме подкрепа за намеренията на министъра на отбраната да актуализира План 2015. Заявихме и своята позиция за подкрепа на оптимизирането на структурите, свързани с отбраната, и на въоръжените сили в частност, в резултат на което така или иначе ще се стигне и до съкращаване на личен състав.

Когато говорим за численост, има два подхода – единият е да се каже каква трябва да бъде числеността и въз основа на това, да бъдат определени всички останали параметри – задачи, ресурси, инструменти, с които това следва да се реализира. Според мен, това е грешен подход. Числеността трябва да се приеме като резултативна, тоест преди това трябва да имаш други параметри. Затова пак се връщам на въпросите, свързани със задачите, с осигуреността, с бойната техника, с екипировката, с прецизния анализ на финансовите възможности.

БСП никога не е имала претенции да задава числеността. Според нас това е инициатива и отговорност на ГЩ, на преценката му какво трябва да бъде предложено, което след това да бъде подложено на коментар и на решение.

Ето защо разчитаме на военната експертиза, която да ни каже възможно ли е да има промяна в числеността, и ако да, в какво следва да се изразява.

Няма ли обръщане на последователността в решаването на тази задача? Не трябва ли първо да бъдат зададени политическите параметри на задачата, а след това на тяхната база да даде мнението си от ГЩ?

Така е, но си мисля, че крайното решение е на политиците, а не заданието по отношение на числеността. За да стигнем до крайното решение, трябва да имаме експертизата, на която да стъпим. Друг е въпросът дали при формиране на окончателното решение ще бъдат взети предвид всички основания, аргументи и параметри, които тя съдържа.

Трябва обаче да се направи още една крачка, освен промяна на основни параметри в План 2015. Необходимо е да се изготви нов план за организационното развитие на армията и въоръжените сили и той да отразява тези промени в параметрите, за които вече говорихме. И нещо повече – това да бъде план, който да се изготви на базата на нов Стратегически преглед на отбраната.

Има възражения на виждането за нов преглед на отбраната с мотива, че във външен или геополитически план не са настъпили такива промени, които да налагат преосмислянето на отбранителната стратегия на страната.

Не става дума за промяна на основни политически параметри, свързани с участието на България в НАТО и в Европейската политика за сигурност и отбрана, а за преглед на цялостната система на отбрана, единият елемент на която, без съмнение, са въоръжените сили и БА.

Настоящият план в много голяма степен е фокусиран върху системата на Министерството на отбраната (МО), въоръжените сили и БА. Когато говорим за система за отбрана и прегледа ѝ, би следвало да се включат и останалите ѝ елементи, например, транспорт, съобщения, икономика, енергетика, държавни резерви и военновременни запаси, управление на кризи от невоенен характер. И когато се захващаме с промени в основните параметри, това да бъде на базата на един цялостен нов преглед на отбраната.

Изготвянето на такъв преглед е твърде мащабна задача.

Изготвянето няма да отнеме толкова време, колкото се опитват да внушават - че ще продължи с години, че ще забави необходимите промени с оглед на сега съществуващия План 2015.

Доколкото разбирам, това звучи като нова концепция на Стратегически преглед на отбраната.

Мисля, че когато говорим за нов преглед на системата на отбрана с всички нейни елементи, трябва да става дума кой с какво участва, какви структури съществуват, доколко са ефективни разходите, които прави държавата.

Ние изявихме желание за повишаване на координацията между изпълнителната власт и парламента при вземането на решенията за големите проекти за модернизация. Това означава по-висока степен на прозрачност при тези сделки.

Ще ви изпреваря във въпроса, който се готвите да ми зададете. Не че сега е непрозрачна процедурата. Но ние, политиците, сме длъжни да убедим обществото, че когато се реализират проекти, които ангажират огромни ресурси, това не е скъпоструващ каприз на командването на БА или на политиците.

Става дума за потребностите на въоръжените сили, които отговарят на определени цели, съгласувани с нашите партньори, ориентирани към сигурността на страната и увеличаване на приноса ѝ към колективната система за сигурност.

Ще има и достатъчна яснота по източниците на финансиране – бюджетът, плюс собствени приходи, реализирани в резултат на по-бързо освобождаване на МО от инфраструктура, въоръжение, бойна техника с отпаднала необходимост, разсрочвания, финансови схеми, облекчения на плащанията по тези многомилионни сделки. И не на последно място – сроковете, в които ще се реализират проектите. Всичко това трябва да е дискусия в парламента.

Просто казано, сделките за модернизация на армията трябва да се одобряват от парламента, така ли?

Въпрос на уточняване е каква точно да бъде формата, в която да участва парламентът. Говоря за необходимостта от по-висока степен на координация в тези решения, които засягат българските данъкоплатци.

Към тази тема бих добавил и нашето виждане, че е необходимо в Народното събрание да бъде представена от МО и ГЩ програма с най-вероятните сценарии на участие на български военнослужещи в мисии и операции зад граница, при цялата условност, когато говорим за това. Трябва да имаме изпреварваща информация, която да ни дава възможност да вземаме решение или да изразяваме отношение към едно или друго предложение не под напора на събитията, а при предварителна подготовка, което да доведе до навременно екипиране и оборудване, тоест до готовност на българските военни контингенти. Не искам да кажа, че сега няма такава готовност, но ние сме длъжни да имаме изпреварваща информация, дори от гледна точка на планиране на необходимите средства за мисии и операции.

Възможно ли е, според вас, парламентът да поиска преразглеждане на програмите за модернизация и оптимизиране на количествата договорена техника, за да се освободят ресурси за наистина необходими на армията средства?

Възможно е. Всъщност не само е възможно, но е и необходимо парламентът да иска не преразглеждане, а да иска яснота по начина, по който се изразходват средства по бюджета на страната и респективно за МО. Това е част от парламентарния контрол в сектора за отбрана и в осъществяването на трансформацията на БА, тъй като трансформацията е един от акцентите на модернизацията.

Станалите нарицателни “11 приоритетни проекта” за модернизация на БА бяха одобрени от висшето военно и политическо ръководство на армията, преди още да бъде обсъден и приет Стратегическия преглед и последвалият План 2015. Това не е ли една от основните причини, които налагат преразглеждането на тези стратегически документи днес?

Не. Те не се влияят от промяната на Стратегическия преглед, евентуално. Ние нямаме промяна в тези параметри. Още повече, че те са резултати на оценка на технологичното състояние и степента на наситеност от необходимото въоръжение и бойна техника на армията. Те биха се повлияли при една рязка смяна в средата за сигурност.

Информирана ли е вашата комисия за степента на изпълнение на поетите от България ангажименти по т.нар. “цели на силите” в рамките на НАТО и това удовлетворява ли нашите народни представители, както и съюзниците ни?

Изпълнението на целите на въоръжените сили е част от темите, с които се занимава комисията. Въпросът обаче опира до това, че ние не сме част от договарянето на тези цели, които в една или друга степен са свързани с планиране на средства. Направеното ни удовлетворява от гледна точка на постигане на определени оперативни способности. Въпреки, че понякога има неспазване на сроковете и съответно прехвърляне от година в година на определени цели.

Това е в резултат на недостатъчните финансови ресурси. Но причините да не достигнат ресурси понякога са свързани и с тяхното неефективно изразходване. Което всъщност е част от нашето основание да говорим за необходимостта от вътрешно преструктуриране на разходите в рамките на МО, съответно преподреждане на приоритети и програми. Затова може да имаме определени забележки, но така или иначе се изпълняват набелязаните цели на въоръжените сили.

Разглеждала ли е вашата комисия рисковете, които възникват, след като бе прието премахването на наборната служба, преди системата на отбраната да е адаптирана за това?

Не бих говорил за рискове, а за затруднения. Разглеждали сме ги и това беше цялостен преглед, както на необходимите промени в нормативната уредба, така и на промени, които са свързани с План 2015, с определени потребности от повече финансови средства. В бюджета за тази година, например, ние пренасочихме един допълнителен ресурс да се облекчи приключването на професионализацията. За тази цял бяха отделени 40 млн. лв. Тази тема се разглежда и на КСНС при президента.

Вашите идеи споделени ли са с коалиционните партньори? Все пак министърът на отбраната е от квотата на друга партия – НДСВ.

Имаме намерение да ги представим в рамката на управляващата коалиция. Това, разбира се, е и предмет на обсъждане, съответно на одобрение или отхвърляне от всички парламентарни групи. Тоест можем да имаме, ако не консенсус, то поне висока степен на съгласие по стъпки, които предлагаме - нов преглед, нов план, начин за координация на парламента и правителството по отношение на модернизационните сделки.

За промените в План 2015 може да се очаква предложение от МО и ГЩ в началото на следващата година – от февруари нататък, което вече беше заявено. Не всичко изисква решения на НС, защото, например, извън дългосрочната визия за развитие на БА, План 2015 е одобрен с решение на МС и за промяна на част от неговите параметри е необходимо само правителствено решение.

Ще търсите ли мнението на върховния главнокомандващ – президента – в оформящата се дискусия? И търсили ли сте го, за да чуете какво мисли той?

В случая говорим за позицията на една политическа сила – БСП, и то на изпълнителното ѝ бюро. Тази аргументация, за която вече говорихме, ще намерим начин да представим на президента в качеството му на върховен главнокомандващ, който има основната отговорност по тези въпроси.

Постигнато ли е вече съгласие по парите, което се отпускат за сектора отбрана в бюджета за догодина?

Комисията по отбрана вече изрази мнението, че средствата за отбрана са недостатъчни, като процент са по-малко от миналата година, но заради по-високия очакван обем на БВП като реално разполагаеми средства са повече с около 120 млн. лв. Успяхме като комисия да постигнем и още нещо – възможността отбраната да ползва 50% от преизпълнението на приходите в резултат на продажби на имоти и техника, свързани с развитието на въоръжените сили. Друга възможност е по линията на вътрешното преструктуриране на разходите. Една значителна сума отива за плащането на свободен наем на военнослужещите. Ако МО с по-бързи темпове реализира програма за придобиване на собствени жилища, ще се намали ресурсът за наеми. Ако бъдат предприети други мерки, свързани с охраната на освободена инфраструктура, на складове с техника, които да не ангажират ресурси в сегашния обем, ще се освободят още средства.

Ние посочихме къде да бъдат използвани тези освободени средства. Например в подобряването на казармено-жилищните условия за военнослужещите, за да се повиши привлекателността на военната служба. Един от проблемите, с които се сблъскваме като държава с изцяло професионална армия, са условията на служба и размерът на заплащането. И не последно място средства трябва да се насочат за повишаване на боеспособността на БА.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?